Халюциногените (или още психеделици) са група психотропни вещества, които чрез активиране на рецепторите за серотонин в контролиращи мозъчната кора неврони предизвикват халюцинации. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови и дактилни.
Халюциногените са познати на науката не само под това наименование, но и като ентеогени (въвеждащи божественото), онирогени (предизвикващи съновидения), фанеротими (създаващи зрителни усещания), фантастиканти (стимулиращи фантазията), психодислептци (смущаващи психиката), психотомиметици и психотогени (съответно наподобяващи и предизвикващи психоза) и т.н.
Кратка история на употребата Хората използват растения, гъби и други, съдържащи психеделични вещества още от дълбока древност.Wasson, R. G., A. Hofmann, C. A. P. Ruck, The Road to Eleusis. Unveiling the Secret of the Mysteries., Harcourt Brace Javonovich, 1978 Множество древни култури са ги употребявали заради влиянието им върху психиката. Съществуват хипотези, че психеделичните състояния са били основата за възникването на най-ранните религиозни представи и изкуства.
Ефекти и групиране Психоактивните вещества влияят на всички функции на човешката психика като възприятия, чувства, мислене, усещане за тялото и представата за собствения „Аз“. Най-често най-силно е въздействието върху сетивните възприятия (халюцинации например). Могат да бъдат предизвикани както чувства на блаженство, така и на страх и ужас. Губи се представа за време и пространство, състояние близки до тези на медитация, вероятност за извън телесни преживявания, т.е. тялото и съзнанието са разделени, не са едно цяло. Преживяванията зависят до голяма степен от средата и обстановката, в която са употребявани.
Психеделичните дроги се делят на две основни групи – фенетиламини и триптамини.
Фенетиламините се градят върху „родителската молекула“ на фенетиламина, състояща се от осем атома въглерод и един атом азот. Най-известния фенетиламин е мескалинът, а „най-популярния“ – метамфетамина. В книгата си PiHKAL (Phenethylamines I Have Known And Loved) Александър Шулгин описва синтеза и ефектите на стотици вещества. Т.нар. заместени фенетиламини имат действие като емпатогени, стимуланти, психеделици, аноректици, бронходилататори, деконгестанти, антидепресанти и др.
Другата група са триптамините, които притежават като ядро триптамин, който е производно вещество на триптофана – аминокиселина, която се съдържа в белтъците на храната.
Серотонинът е триптамин (5-хидрокси-триптамин), но няма психеделични свойства. По-известни триптамини са ДМТ, ЛСД, ибогаин и псилоцибин.
Експерименти с хора и животни показват, че халюциногените оказват влияние главно върху мозъчната система на серотонина. Серотонинът има първостепенна роля сред невротрансмитерите.
Източници
Литература Рик Страсман, ДМТ – Молекулата на духа.
Категория:Психоактивни вещества Категория:Халюциногени