Правец (компютри)

„Правец“ е серия български персонални компютри, създадени от Иван Марангозов и разработени в ИТКР към БАН, произвеждани основно в ЗИМ – Правец и други заводи в страната. През 80‑те години серията копира архитектурите на Apple I/II (при моделите Правец 8x, с изключение на Правец 8D) и на IBM PC (при серията Правец 16). Всички 8‑битови модели използват процесор MOS 6502 с честота 1,018 MHz или българския му аналог СМ630. Производството е прекратено в началото на 90‑те години след прехода на България към пазарна икономика.

През 2014 г. частна българска компания възражда марката и пуска моделите Правец 64M, Правец 64D и Правец SchoolBook, оборудвани с 64‑битови Intel процесори (SchoolBook използва ARM AllWinner). Новите устройства са изцяло произведени в Тайван.

История

Обсъждайки историята на персоналните компютри в България, трябва да се има предвид, че те са част от цифровата революция – третата голяма индустриална революция в световната история след парната машина и електричеството. Поради това развитието на българските персонални компютри може да бъде разбирано единствено в глобален контекст.

Производство на компютрите Правец Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г., когато в Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН се създават първите прототипи от серията ИМКО (Индивидуален Микро Компютър). През 1980 г. са произведени само три броя от първия модел,

Първото международно представяне на ИМКО е на Международния симпозиум по роботика в Лондон, където българският микрокомпютър управлява роботизираната ръка РОБКО‑01. Демонстрацията предизвиква силен интерес, тъй като в САЩ и Япония по това време за управление на роботи се използват миникомпютри, докато българското решение е десетки пъти по-евтино, компактно и лесно за използване.

След успеха на приложението на ИМКО-1 (базиран на Apple-I) в управлението на роботизирани системи, през 1981 г. са произведени още около 50 броя от модела. Потребителите ги приемат добре, оценявайки ги като лесни за работа и подходящи за обучение и лабораторни задачи.

Положителната реакция ускорява развитието на следващия модел. През 1982 г. е създаден вторият български персонален компютър – ИМКО‑2, който скоро е преименуван на Правец 82. С него започва серийното производство на компютри под марката „Правец“, наречена на едноименния град, където е построен и заводът за микропроцесорна техника, в който се произвеждат машините.

През 1981 г. IBM пуска на пазара IBM PC, като публикува пълните елекрически схеми и пълния BIOS на компютъра. IBM Corp., Personal Computer XT: Technical Reference Manual. Макар машината да е ембаргова стока за страните от Източния блок, отворената документация води до масово копиране на архитектурата. Фирми от Сингапур, Хонг-Конг, Тайланд, Тайван и Южна Корея бързо наводняват световния пазар с клонинги на IBM PC/XT, което променя баланса в индустрията: азиатските производители завземат голяма част от пазара на IBM, а пазарният дял на Епъл рязко намалява.

През 1980-те години създаването на аналози на компютри на големите западни фирми се налага като тенденция. По това време в Източния блок персонални компютри се опитват да произвеждат СССР, България, ГДР и Унгария. През 1984 г. започва и производството на професионалните компютри от серията Правец-16.

През 70‑те и началото на 80‑те години електронни компоненти за компютърната индустрия се произвеждат основно в СССР, България, Чехословакия и ГДР. В средата на 80‑те години обаче става очевидно, че електрониката на Източния блок изостава технологично. Част от използваните микропроцесорни фамилии нямат пълен набор от източни аналози, появяват се цели серии елементи без социалистически еквивалент, навлизат първите програмируеми логически матрици (PAL), а гъстотата на логическите елементи в интегралните схеми нараства бързо. Това води до нужда от нови технологии за производство на печатни платки, включително повърхностен монтаж, който изисква компоненти, недостъпни в рамките на СИВ. Постепенно става невъзможно да се спазва изискването за не повече от 4% западни елементи в българските компютри. Все повече ключови компоненти – процесори, контролери, памети – трябва да се купуват от Запад, но те са под ембарго, което прави доставките нередовни и значително увеличава производствените разходи. Същото важи за всички устройства, зависещи от модерна електроника: твърди дискове, флопи-дискови устройства, принтери, монитори.

В тази ситуация през 1986 г. е взето стратегическо решение: производството на персонални компютри да бъде концентрирано единствено в Правец, а всички валутни разходи, необходими за закупуване на западни компоненти, да бъдат съсредоточени там. На останалите производители на електроника в България са наложени строги „валутни икономии“.

Компютрите „Правец“ не успяват да станат популярни в СССР, тъй като съдържат не само множество западни електронни елементи, но и цели западни модули – дънни платки, видео контролери, дискови контролери и други, внесени от Сингапур, Хонгконг и Тайван. За съветските потребители това ги прави икономически неатрактивни: вместо да купуват Правец‑16, те могат да закупят по‑евтини и по‑качествени тайвански IBM‑съвместими компютри директно от източника.

За да регистрират Правец-16 в ЕС (Единная Система) и да получи достъп до съветския пазар, през 1986 г. екипът на проф. К. Боянов е преместен от ЦИИТТ в Института по приборостроене. В началото на 1987 г. е създаден Институт по микропроцесорна техника (ИМПТ) с директор проф. К. Боянов към Комбината по микропроцесорна техника (КМТ) в Правец. На ИЗОТ е забранено да разработва персонални компютри.

След средата на 80‑те години производството на компютри „Правец“ постепенно се стабилизира и България започва да изнася значителна част от продукцията си за страните от СИВ, особено за СССР. Производственият капацитет на Комбината по микропроцесорна техника (КМТ) – Правец е планиран да достигне до 100 000 компютъра годишно, но тази стойност никога не е постигната.

Производството е прекратено в началото на 90-те години след преминаването на България към пазарна икономика.

Модели Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло копие на Apple I и Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серията Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са копие на IBM PC/XT.

8-битова архитектура Серия ПРАВЕЦ 8:

ИМКО-1 (Индивидуален МикроКОмпютър ИМКО неофициално се дешифрира често и като Иван Марангозов Копира Оригинала. Иван Марангозов е разработчикът на българското копие на Епъл.) е първият български персонален компютър (ПК). Произвежда се през 1980 – 82 г. Клон на Apple II. ОЗУ (RAM) 48 kB (с възможност за разширение до 64 kB), ПЗУ (ROM) 12 kB. Централен процесор (ЦП) с тактова честота 1 MHz. Не ползва дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) (защото по това време в България все още не се произвеждат), а лентово ЗУ. Цена по онова време – 4190 лева (около 2600 долара).

Правец 82 (ИМКО-2) – „82“ е годината на модела. Компютърът е с вграден интерпретатор на BASIC, ОЗУ/ПЗУ – 48/12 kB; Компютърът използва процесор 6502 с тактова честота 1,018 MHz. Българският процесор СМ630 се явява пълен аналог на MOS Technology 6502 и се използва в компютрите Правец 8А/C/S/VC. Правец 82 и ИМКО-2 са идентични на апаратно ниво, като Правец 82 е комерсиалният вариант на ИМКО-2. Разликата между двата модела е в това, че кутията на ИМКО-2 е оцветена в зелено и бежово или кафяво и бежово и хоризонталните капаци са метални, а не пластмасови както при Правец 82. Кутията на Правец 82 е жълта с релеф по нея. Друга разлика между ИМКО-2 и Правец-82 е, че при включването си ИМКО-2 изписва „ИМКО 2“, а Правец-82 изписва „ПРАВЕЦ“ на най-горния ред в средата. ИМКО-2 е произвеждан от ИТКР на БАН, а Правец 82 се е произвеждал от Прибостроителния завод в гр. Правец, по-късно разширен и превърнат в Комбинат по микропроцесорна техника – Правец. Разликата в терминологията между „комбинат“ и „завод“ е в това, че комбинатът комбинира завод за производство с институт за развойна дейност на произвежданите продукти. Произвеждал се е и във военен вариант – с метална кутия и включващ две допълнителни платки, позволяващи свързване към стандартните армейски радиостанции с цел предаване на сигнал по безжичен път от и към същия вид машина, със скорост до 300 bps. Едната платка се е грижела за предаването, а другата за приемането на данните.

Правец 8E – Внесен в България през 1985 г. в ограничено количество, най-вероятно от Тайван. Този модел не се е произвеждал в България и е директен клонинг на Apple IIe. За разлика от българските компютри Правец не е хардуерно кирилизиран. Правец 8А по всяка вероятност е базиран на него. Най-вероятният производител на този компютър е тайванската фирма Orange. В България са му поставяни лепенки отдолу на кутията на които пише само „Правец 8“.

Правец 8М – оригинална българска разработка. Също с вграден интерпретатор на BASIC. Има вградена на дъното CP/M платка, съдържаща 16 kB допълнителна памет и процесор тип Z80, позволяващи на системата да работи както с DOS, така и с операционни системи CP/M. Има и военен вариант с различна кутия, подобна на терминал (монитор, компютър и дискетни устройства за в една кутия с полски, вместо български, монитор).

Правец 8D – 8-битов домашен компютър, използващ домашен телевизор вместо монитор. Програмно несъвместим с компютрите от фамилията Правец 82 (заради различната архитектура). Аналог на Oric Atmos. Първоначално работи само с касетофон за записващо устройство (след 1990 г. се появяват и дискетни устройства за него, обединени в един корпус с контролераПреди 1990 г. има само любителски разработки на контролери, позволяващи дискетно устройство от Правец 82 да се ползва на Правец 8D. Има подобрени звукови възможности, чрез микросхема на Yamaha. Използва се широко за домашна употреба и за обучение. Изключително атрактивната цена на модела (около 10 пъти по-ниска от Правец 82) дава големи надежди за този модел и не малко ученици и студенти са започнали първите си стъпки на Правец 8D.

Правец 8А – за първи път използва българският схемен набор (процесор и чипсет) СМ 63x, паметта може да се увеличи до 1080 kB чрез специализиран слот, разположен централно на дънната платка. Достъпът до паметта се осъществява на страници от по 64 kB.

Правец 8С – Подобрена, но и орязана версия на Правец 8А. Вторият „домашен компютър“, създаден да замести Правец 8D. Няма централен разширителен слот за памет. За сметка на това обаче има 128 KB вградена на дъното RAM памет, вграден флопи дисков контролер, сериен и паралелен интерфейс. При някои от разновидностите на модела серийният и паралелен интерфейс липсват с оглед да се намали крайната цена, а потребителят е можел отделно да си закупи чиповете и ако желае да ги запои на дънната платка. Поради интеграцията на голяма част от периферните платки към дънната има само 3 слота за разширение.

Правец 8S – Последната версия на 8-битовите компютри от серията Правец. Нещо като „луксозна версия“ на Правец 8C. Произведени са твърде малко количества от този модел. Разликата е в по-добрата интеграция на елементите на дънната платка. Позволява работа с до 1080 kB памет чрез директна замяна на чиповете на дънната платка, без разширителна карта.

Правец 8VC – Подобрена версия на Правец 8C. Основната известна разлика е в кутията, която наподобява кутията на ИЗОТ 1031C, т.е. мониторът и компютърът са обединени в един корпус. Има до две дискетни устройства, а клавиатурата е отделно.

16-битова архитектура

Правец 16 – аналог на IBM PC, с процесори Intel 8088. Първоначално е разработен под името „ИМКО-4“.