Емборе (, Емборио, катаревуса: Εμπόριον, Емборион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 690 m надморска височина, на 14 km западно от демовия център град Кайляри (Птолемаида) в подножието на планината Мурик (Мурики).
История Етимология Името е от *ембор, тържище, пазар, стара заемка от гръцкото ἐμπόριον. В XIV век е засвидетелствано като Ѥборѥ. Сравнимо е с Ямборано, Кюстендилско.
Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, разказва следната легенда за името на селото:
В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на XV век Ембория е споменато с 14 глави на семейства и двама неженени: Никола, Михал, Леко, Йорг, Димитри, Йорг, Божин, Стайко, Никола, Стамат, Мано, Стано, Стефан и Райко, и две вдовици Йелена и Мара. Общият приход за империята от селото е 952 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 121
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Енбория със 71 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
В края на XIX век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Мъгленската епархия, като катедрална църква е „Свети Мина“. В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му Димитър Македонски научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в 1876 година (или в 1868) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава Арсени Костенцев и училището започва официално да се нарича българско.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Ембория (Emboria).
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Емборион (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ембари (Embari) е посочено като село в каза Джумали с 280 домакинства с 680 жители българи и 80 жители мюсюлмани.
Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – главната „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица) – на северозапад в гората. В училището, издържано от Христо и Никола Върбенови, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и Арсени Костенцев, а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит Калиник се опитва чрез пашата от Селфидже да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община, е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.
В 1885 година с правителствено решение на българите са дадени църквите „Свети Мина“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица), а „Свети Николай“ остава за гъркоманите. В 1895 година владиката Йоаникий Мъгленски безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика. В резултат са арестувани председателят на българската община поп Димитър, синът му Кръстьо Димитров, чорбаджията Никола Чирков, внук му Динката Чирков, учителят Иван Чеков и няколко жени, сред които сестрата на Димитър Македонски Лена.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Емборе:
Атанас Шопов посещава Емборе и в 1893 година пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Емборе има 1320 жители българи и 200 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Емборе е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 230 къщи.
В началото на XX век почти цялото Емборе е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1640 българи екзархисти и 120 патриаршисти. В селото функционират три български училища – две основни и едно прогимназиално. Главен учител е Никола Киров, а търговецът Ник. Андреев притежава дюкяни в Емборе.
В подготовката за въстание от ВМОРО Емборе е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Емборио (Εμπόριο), Кайлярска каза, живеят 400 гърци елинофони, 400 турци и 410 българи схизматици.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Емборио (Εμπόριον), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 400 „православни гърци“, 400 „схизматици българомислещи“ и 400 мюсюлмани.
Като будно българско село Емборе пострадва значително от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. След няколко заплашителни писма (вижте s:Писмо до жителите на село Емборе от гръцки андарти) на 27 април 1907 година селото е нападнато от гръцки андарти, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас – Фуфас, и е отчасти опожарено, при което загиват няколко жени. Изгорена е къщата на българския учител Михаил Николов, в която загива майка му.
Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Емборе:
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
През октомври 1910 година в Емборе е създадено Българско гимнастическо дружество „Мурик“.
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Емборе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Местните българи са подложени на терор, изнасилвания и друг натиск от страна на гръцката администрация и членовете на бившите гръцки чети,Report of the International Commission to inquire into the causes and conduct of the Balkan wars, published by the Endowment Washington, d.c. 1914, p. 200.. в резултат на което част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ембори има 250 къщи славяни християни и 50 къщи турци.
В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Емборе са заселени 182 гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Емборе е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 186 жители бежанци.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Емборе живеят 200 „чуждогласни“ семейства и 70 бежански от Понт и Мала Азия.
Съборът на селото е на Свети Мина.
Традиционно населението се занимава със земеделие и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Емборе на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Раскованица Ρασκοβανίτσα Аерас Άέραςвръх в Мурик на ЮЗ от Емборе Рамниот път Ραμνίτ Πάτ Монопати Μονοπάτιвръх в Мурик на З от Емборе Чернево Τσερνέβο Маврорема Μαυρόρεμαрека в Мурик на З от Емборе Китен Таш Κεντέτας Оросимон Όρόσημονвръх в Мурик на СЗ от Емборе Бел камен Μπελκάμινο Аспропетра Άσπροπέτραвръх в Мурик на Ю от Емборе Дули вър Ντούλιβαρ Сидиропетра Σιδηρόπετραвръх в Мурик на Ю от Емборе
Личности
Родени в Емборе Анастас Прокопанов (1907 – 1988), български учен, преподавател в Медицинския факултет в София Благой Димитров (1856 – 1944), български просветен деец Васил Бъчваров (1913 – 1984), български революционер Васил Василев (1896 – ?), български общественик Васил Каравасилев (1893 – 1924), български комунист Васил Марелов, български общественик Василиос Йоани Визас (1895 – 1974), гръцки политик Василиос-Евменис Визас (р. 1937), гръцки политик Димитър Константинов (1841 – 1918), български общественик Димитър Македонски (1848 – 1898), български просветен деец Димитър Пападжаков (1900 – 1938), български комунист, интербригадист Димитър Стоянов Биволаров Емборец, български общественик Иван Василев (1864 – ?), български просветен деец Карл Джордж Чотов – певец и артист, работил в САЩ Коста Стоянов Биволаров Емборец (1848 – 1929), български обществен деец Крум Пиндов (1915 – 2013), канадски бизнесмен Кузман Георгиевски (1927 – ), учен и писател от Северна Македония Методи Василев, Светиврачки околийски войвода на ВМРО в 1922 година, брат на Васил Василев Наум Г. Върбенов (Наум Македонски) (? – 1901), български и руски военен деец Никола Г. Върбенов (? – 1922), български търговец и дарител Никола Котев (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56 Никола Узунов (1930 – 2010), учен от Северна Македония, академик на МАНИ Никола Христов, завършил медицина в Монпелие в 1885 година Никола Чирков и Георги Петрагонов, членове на хукюмата в Кайляри Симеон Евтимов (1896 – 1932), български революционер и журналист Ставре Христов (1897 – 1928), български революционер от ВМРО Ставри Мицарев (1914 – ?), български революционер и военен Филип Димитров, български просветен деец Христо Г. Върбенов (1848 – 1903), български общественик, баща на Димитър Върбенов (1884 – 1961) Христо Бъздов, български лекар, завършил в Русия, работил в България Янаки П. Мицарев, участник Балканските войни
Македоно-одрински опълченци
Анастас М. Попов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт на МОО Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина Атанас Костов Думов (Думев) (1875 – 1917), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18 Атанас Христов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ Васил Д. Муков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Васил Каракуков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков Васил П. Румбов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Геле П. Жаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Димитър Симеонов (1888/1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, починал в болница Ив. Д. Костов (Костенцев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 5 одринска дружина Илия Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 костурска дружина Кирил Иванов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд Кольо П. Жаков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков Коста Василев Друмчеков (1873 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал в Междусъюзническата война при връх Редки буки Кузман Кузманов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина Минчо Николов, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ Никола Бъчваров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков. Според други сведения е от Лъка Никола Иванов Врингов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец и български общественик Пандо М. Попов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, партизанска рота на подпоручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Петър Димитров (1895/1897 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина