Горнѝчево (, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.
История В Османската империя Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение – в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2-283-60452-4. Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Горничево и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.
В края на XIX век Горничево е чисто българско село. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Горничова (Gornitchova) са посочени като българоговорещи.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци, а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия – 480 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.
През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.
Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село със 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горничево има 960 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горничево е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 185 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1344 българи екзархисти.
Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година – Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Горничовон (Γκορνίτσοβον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 120 „православни гърци крайно насърчени“ и 600 „православни гърци, попаднали по българския тероризъм в 1904 година“. Гръцката църква е затворена.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горничево има 160 къщи славяни християни. През 1926 година селото е прекръстено на Кела. Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва
В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов. Селото пострадва от окупационните власти.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война – 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
Съборът на Горничево е на 15 август – Света Богородица.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Горничево на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Суйницата Σουϊνίτσατα Анилио Άνήλιοвръх на ИЮИ от Горничево (950 m) Янков рид Γιάνκοφρητ Корифи ту Яни Κορυφή τού Γιάννη рид на И от Горничево Балов рид Μπάλοφτημ Корифи ту Балу Κορυφή τού Μπάλου рид на З от Горничево (976 m) Чиков рид Χσίκοφρητ Корифи ту Цику Κορυφή τού Τσίκουрид на З от Горничево Стража Στράζα Агнандио Άγνάντιοвръх на СЗ от Горничево (1111,3 m) Стегало Στέγαλο Георгиу Станголи Γ. Σταγγόληвръх на ЗСЗ от Горничево (928 m) Занов Арджек Ζάνωφ Άρζεκ Хрисотопулу Χριστοπούλουвръх на ССИ от Горничево (1129 m) Шопо или Шопов рид Σόποφρητ Корифи ту Соку Κορυφή τού Σόκουместност на С от Горничево Скочила Страна Σκότσαλα Рома Йоану Ρώμα Ίωάννουвръх на СИ от Горничево (1139 m) Църков присой Τσάρκοφ Πρίς Анастасиу Рома Άναστ. Ρώμαместност на С от Горничево Леско полена Λέσκο Πολένα Воскотопи Βοσκοτόπιместност на СЗ от Горничево Цера полена или Церо полена Τσέρο Πολένα Тамнотопос Θαμνότοποςместност на ССИ от Горничево Гаркано Копач или Гаргано Копач Γκαρκάνο Κόπατς или Γκαργκάνο Κόπατς Фрахтес Φράχτεςместност на ССЗ от Горничево Богати дол Μπογκάτι Ντόλ Трипотамос Τριπόταμοςрека на ССЗ от Горничево Злибанов рид Ζλίμπανωφ Ρητ Харил. Станголи Χαριλ. Σταγγόληвръх на СЗ от Горничево (970 m) Роженско Ρόζεντσκο Ситариотико Σιταριώτικοместност на СЗ от Горничево Байрако Μπαϊρακο Оросимон Όρόσημονвръх на ССЗ от Горничево (1016,8 m) Козова Кардина Κόσβα Καρντίνα Гидовоски Γιδοβοσκήвръх на ССЗ от Горничево (1105,2 m) Честако Τσέστακο Дендра Δένδραвръх на ЗСЗ от Горничево (921 m) Църкова падина Τσάρκοβα Παντίνα Исома Ίσωμαвръх на ССЗ от Горничево (1219 m) Ирчкова яма Ίρίτσκβα Γιάμα Лакес Λάκκεςвръх на ССИ от Горничево (1224 m) Милов Арджек Μήλωφ Άρτζεκ Анифора Άνηφόραвръх на С от Горничево (1288 m) Кутлево Κούτλεβο Ватулома Βαθούλωμαместност на С от Горничево Селище или Старо село Σέλιστο Палиохори Παλιοχώριвръх на С от Горничево (1305 m) Пищерата Μπιστέρτα Спилия Σπηλιάвръх на ССИ от Горничево (1542 m) Джака Τζάκα Зака Ζάκαвръх на ССИ от Горничево (1606 m) Босдо Μπόσδο Куфоксилия Κουφοξυλιάместност на С от Горничево Церо полена Τσέρο Πολένα Дриотопос Δρυότοποςместност на ССИ от Горничево Леско полена Λέσκο Πολένα Лептокариес Λεπτοκαρυέςместност на СЗ от Горничево Бързумище или Бързунище Μπαρζουμέσε Анифорико Άνηφορικόместност на Ю от Горничево Порка Πόρκα Гурунорема Γουρουνόρεμαрека на ЮИ от Горничево, приток на Петърското езеро Лесища Λέσιστα Факотопос Φακότοπος местност на ЮИ от Горничево по река Порка
Преброявания 1913 – 1103 души 1920 – 1095 души 1940 – 1577 души 1951 – 1336 души 1961 – 1680 души 1971 – 1064 души 1981 – 877 души 2001 – 805 души 2011 – 683 души
Личности Родени в Горничево Алекси Минчев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина Андрей Овчаров, завършил педагогическо училище в Загреб в 1883 г. Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас Григор Сапунджиев (1876 – ?), гъркомански капитан Дино Иванов (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деецΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ Доре Минчев (1885 – 1933), български революционер Захарула (Заха) Проева Попдимитрова (1930 – ?), участничка в Гражданската война на страната на ДАГ Иван Гагов, български революционер, деец на ВМРО и ВЗРО Йоан Сапунджиев (1878 – 1958, Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет Лазар Джолев (Λάζαρος Τζόλας), гръцки андартски деец Мина Чалков (1872 – 1952), гъркомански андартски капитан Мичо Поповски (1947 – 2017), спортен деец от Република Македония Найден Бъндев (1865 – ?), български революционер Найдо Шиков (1880 – ?), български революционер от ВМОРО поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев,Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου, yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г. през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ), през 20-те години на XX век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук Петър Ширилов (1934 – 1988), писател от Социалистическа република Македония Пандо Шангов (1888 – 1928), български революционер Пецо Ромев (1919 – 1949), деец на ДАГ, командир на батальон от 18-а бригада, сражава се в битката за Негуш, на Синяк, на Кула – Плати на Вич, загива на 25 август 1949 година при Кяфа в битката на Грамос Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас Стерьо Сапунджиев (1877 – 1961), гъркомански активист и кмет на Лерин Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско Стойче Шакиров, български революционер, войвода на ВМОРО Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер Ташко Ширилов (1938 – 2019), поет, писател и преводач от Северна Македония Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец