Ръ̀мби (; (или в местния долнопреспански диалект Ро̀би, , Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби, ) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония.
География
Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.
История Античност В началото на 60-те години на XX век, по време на изграждането на път от Ръмби до Медово (Милионас), е открита цистов гроб, изграден от камък и облицован отвътре с тънки мраморни плочи, носещи следи от червен хоросан. Конкретният тип погребение, както и находките датират от раннохристиянския период, докато повърхностната идентификация на други подобни погребения в района свидетелства за наличието на обширен некропол.
В Османската империя Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник. Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник. На хълма Горица западно от селото е църквата „Свети Йоан Предтеча“.
В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. Селото е чифлик, владение на бейове от Колония, които владеят и Асамати, Претор, Слимница и Наколец. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рамна е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ръмби е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 25 турски къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци. Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.
Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамби има 50 къщи славяни християни. След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.
В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.
В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло. Между войните около 100 души емигрират в България.
В 1937 – 1939 година в селото е издавано списанието „Авги“.
През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ръмби на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Слогои Σλόγη Вурла Βούρλα Гьолина Γκιούλινα Нуфара Νούφαραместност на ЮЗ от Ръмби между Големото и Малкото Преспанско езеро Леската Λέσκατα Фундукиес Φουντουκιέςвръх в Баба на ЮИ от Ръмби (1233 m) Петковец или Печкоец или Петкинец Πέτκοβετς Льопури Λιοπύρι връх на ЮЗ от Медово и на СЗ от Щърково (960 m) Маркова нога Μάρκοβα Νόγκα Амбелакия Άμπελάκιαвръх на СЗ от Ръмби над брега на Преспанското езеро, гранична пирамида № 177 (872 m) Рамниците Ραμνίσιτε Воскотопи Βοσκοτόπι Серно или Серло Σέρλο Села Σέλλαгранична местност на С от Ръмби Горица Γκορτσιά Άγ. Ίωάννου Агиос Йоанис Άγιος Ιωάννηςвръх на З от Ръмби над Преспанското езеро (919 m)
Преброявания 1913 – 447 души 1920 – 555 души 1928 – 547 души 1940 – 738 души 1951 – 466 души 1961 – 427 души 1971 – 286 души 1981 – 251 души 1991 – 250 души 2001 – 299 души 2011 – 185 души
Личности
Родени в Ръмби Арис Йоану (р. 1940), гръцки художник Вейсел Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на бунта напуснало селата и избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Кольо Стефанов Казаков, български революционер от ВМОРО Мехмед син на Мухтар, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на бунта напуснало селата и избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер
Местен комитет на „Охрана“ Александър Костов – командир Иван Николов Методи Дяков Григор Балев Ставри Казаков Ставри Карафидов
Починали в Ръмби Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3; а.е. 279, л. 76
Бележки
Категория:Села в дем Преспа