Петòраци или Петòрак (, Трипотамос, катаревуса: Τριπόταμα, Трипотама, до 1928 година Πετοράκ, Петорак или Πετοράκι, Петораки) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено в Леринското поле на железопътната линия към Битоля на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между три реки – Сакулева, Росенската и Стара река, откъдето идва и гръцкото му име Трипотамос, буквално „Триречие“.
История В Османската империя В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Пасторец като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година в Петорица (Pétoritza) има 60 домакинства със 170 жители българи.
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Петорица живеят 210 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петорек е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 35 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Петорак (Petorak) има 192 българи екзархисти.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Петорак (Πετοράκ), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 158 „православни гърци, тероризирани от 1904 година“.
В Гърция През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петораци има 20 къщи славяни християни.
След Гръцко-турската война в селото са настанени 30 семейства гръцки бежанци, от които 27 от Кавказ и няколко семейства от Северен Епир (1926). В 1928 година малоазийските бежанци вече са 34 семейства със 140 души, а общото население е 319 души. В същата година селото е преименувано на Трипотама. В 1931 година в Петорак има 43 семейства малоазийски бежанци и 40 българогласни семейства, от които 28 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година от общо население от 494 души в селото има 200 българофони, 100 от които с „негръцко национално съзнание“ и 100 с „неустановено национално съзнание“.
Селото не пострадва много по време на Гражданската война. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 3:1.
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско-арванитско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, понтийският гръцки на средно ниво, а арванитският слабо.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
В селото има две църкви – „Свети Георги“, на чийто храмов празник е и селският събор и „Свети Петър и Павел“.Официален сайт на бившия дем Вощарани.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Петораци на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Аркач или Попожан тепе Άρκάτσι Мегали Харадра Μεγάλη Χαράδραвръх на ЮЗ над Петорак (677 m) Табо Τάμπο Тумба Τούμπαместност на З от Петорак Сландол Σλαντόλ Стенорема Στενόρεμαместност на ЮИ от Петорак, по десния бряг на Стара река
Преброявания 1920 – 127 жители 1928 – 135 жители 1951 – 483 жители 1961 – 468 жители 1971 – 404 жители 1981 – 550 жители 2001 – 356 жители 2011 – 311 жители
Личности Родени в Петораци Вула Патулиду (р. 1965), гръцка спортистка, олимпийска шампионка Димитър Стоянов Янкулоски, български революционер Коста Димитров Митановски, български революционер
Починали в Петораци Ангел Кръстев Маджаров, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 41, 42; а.е. 298, л. 4 Страхил Христов Калинов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 36, 37; а.е. 298, л. 68 Христо Василев Левски, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 36, 37; а.е. 298, л. 80 Христо Гаврилов Герджиков, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 37, 38; а.е. 298, л. 80
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин