Огоста (в Античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-о място сред реките на България.
Етимология на името Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480 – 1490) е записано: Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
Географска характеристика Извор, течение, устие За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина, на около 1760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-и km на 27 m н.в.
Водосборен басейн, притоци Площта на водосборния басейн на Огоста е 3157,1 km2, а границите му са следните: на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица; на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река Искър; на югозапад – с водосборния басейн на река Нишава.
Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
← Малки Буковец ← Събрин дол → Биноврашки дол ← Парасински дол → Бабички дол → Превалска река (Превалска Огоста) 19 / 94 ← Равнянска бара ← Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) 29 / 249 → Финдо ← Барата (влива се в язовир „Огоста“) ← Златица 25,6 / 117 (влива се в язовир „Огоста“) ← Туря бара (влива се в язовир „Огоста“) ← Бързия 35 / 241 (влива се в язовир „Огоста“) ← Шугавица 46 / 213 → Бучка ← Ботуня 69 / 732 ← Въртешница (Лева река) 38 / 292 → Вировска река ← Рибине 47 / 269 → Маданска бара ← Скът 134 / 1074 → Бързина 37 / 244
Хидроложки показатели Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия – 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през октомври. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен количество (m3/s) 22,80 31,60 45,60 48,30 49,60 33,60 14,30 7,01 10,10 5,91 15,50 20,20 25,40 количество (% от годишния обем) 7,49 10,38 14,97 15,86 16,29 11,03 4,70 2,30 3,32 1,94 5,09 6,63 100,0
Селища По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села: Област Монтана Община Чипровци – град Чипровци, с. Железна, с. Белимел Община Георги Дамяново – с. Гаврил Геново Община Монтана – град Монтана Община Бойчиновци – с. Ерден, град Бойчиновци, с. Портитовци, с. Владимирово, с. Лехчево, с. Бели брод Област Враца Община Хайредин – с. Михайлово, с. Манастирище, с. Хайредин Община Козлодуй – с. Крива бара, с. Бутан, с. Гложене, с. Хърлец Община Мизия – с. Софрониево, град Мизия.
Стопанско значение, забележителности Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца – Криводол – Бойчиновци – Гложене.
В горния басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
Бреговете и водите на язовир „Огоста“ предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.
Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.
Други На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
Николов, Богдан. От Искър до Огоста, Издателство Алиса, 1996
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Монтана Категория:Реки в област Враца Категория:Притоци на Дунав Категория:Мизия (град) Категория:Бойчиновци Категория:Монтана Категория:Чипровци