Пуническите войни са три войни между Древен Рим и Картаген, състояли се в периода 264 –146 г. пр.хр.
Наричат се пунически, защото римляните наричали картагенците пуни. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към Сицилия, която попадала в сферата на влияние на Картаген. До 264 г. пр.н.е. между двете държави царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала Апенините, а Картаген – Северна Африка. В Южна Италия и Средиземно море обаче интересите им вече се пресекли.
Първа пуническа война (264 – 241 пр.н.е.). Военните действия се водели както на остров Сицилия, така и в днешното тунизийско крайбрежие на Африка. Войната коствала много и на двете страни, но Рим победил – завладял остров Сицилия. Решителната битка била при Егатските острови през 241 пр.н.е. Сключен бил мир. И двете страни знаели, че мирът е само отдих преди новия сблъсък. Картаген трябвало да заплати и тежка контрибуция, както и да върне римските пленници. Той бил толкова отслабен от войната, че малко по-късно римляните завладели и други два картагенски острова – Сардиния и Корсика. Втора пуническа война (218 – 202 пр.н.е.). Известна е с недостижимия подвиг на предвожданата от Ханибал картагенска армия, която преминава от Испания в Италия през Алпите. Загубите на Ханибал били огромни. В битката при Кана почти два пъти по-малката армия на Ханибал побеждава римляните. Ханибал успял да привлече за съюзници македонския цар Филип V, Сиракуза и някои гръцки градове. През 202 пр.н.е. се състояла битката при Зама, която Картаген загубил. Трета пуническа война – (149 – 146 пр.н.е.). Римската армия се съсредоточила около град Картаген. Римляните обсадили и отрязали Картаген от външния свят както по море, така и по суша. През 146 пр.н.е. след щурм Картаген бил превзет и опожарен.
Резултатът от войните било унищожението на Картаген. Рим също така придобил три нови провинции – Сицилия, Сардиния и Капитолия.
Пуническите войни са може би най-значимото събитие от античната история на света. Последиците от тях определят политическото развитие на Европа в продължение на 1600 г. – до падането на Константинопол (столицата на Източната римска империя) през 1453 г. Това е поредица от три войни, които се водят между 264 и 146 г. пр. Хр. от бързо укрепналата и експанзионистична Римска държава срещу търговската империя на Картаген. Целта им е не само постигане на господство и влияние, а и пълното унищожение на загубилия. Крайната победа определя могъществото на Рим, който за по-малко от 100 години разполага легионите си на огромна територия – от Британия до Египет.
Картаген
Античната Картагенска държава е разположена в Северна Африка. Столицата Картаген се намира на източната страна на езерото Тунис срещу центъра на днешния град Тунис в Тунис. Неговите руини са популярна туристическа атракция. Предполага се, че държавата е основана от преселници от финикийския град Тир около 825 пр.н.е. Подчинявайки бербери (на територията на днешна Либия) и нумидийци, Картаген станал богат търговски град. Водел морска търговия с Египет, Етрурия, Финикия, Сицилия, Сардиния, Корсика. По това време е сключен и първият търговски договор с Рим. Същият бил подновен през 348 г. пр. Хр., а през 279 г. пр. Хр. по време на войната на Рим срещу цар Пир се превърнал във военен съюз срещу общ враг.
Картагенските управници явно недооценили факта, че когато пристанищата от Южна Италия, заедно със старите врагове на Картаген – Неапол и Тирент попаднат в състава на Римската държава, сами ще са спомогнали за създаването на опасен конкурент.
Римска република
Рим не бил морска държава, но след като оглавил Западния елинистичен свят на континента, съвсем естествено насочил интересите си към Средиземно море. Сенатът (висш управляващ орган на държавата по време на републиката, определян чрез избори) открито започнал да подкрепя враговете на Картаген в Сицилия. Островът бил под вековно картагенско влияние и с големите си за онова време пристанища Сиракуза и Месана (дн. Месина) заемал ключова роля в средиземноморската търговия. Сблъсъкът станал неизбежен.
Двете държави се ръководели от столици, управлявани от граждански общини. Имали големи и добре обучени армии. Картаген разполагал с огромни финансови средства, силна флота, голяма конница и бойни слонове – новост във военното изкуство. От своя страна Рим притежавал най-добрата сухопътна армия и имал още едно немаловажно предимство – по време на войни картагенските граждани почти не се явявали на служба в армията. Благодарение на финансовото си могъщие Картаген използвал наемници – обикновено ненадежден елемент в критични моменти. Рим нямал наемници. Той противопоставил войска от граждани и съюзници, които се сражавали не по принуда или за пари, а по свободно решение на римската гражданска община.
Причини Конфликтът между Рим и Картаген започнал по незначителен на пръв поглед повод. През 269 г. пр. Хр. властта в Сиракуза узурпирал Хиерон ІІ. Той се провъзгласил за господар на Сицилия, като покорил някои от съседните градове. Мамертинците, които владеели град Месана, системно ограбвали съседните области и Хиерон се опитал да прекрати грабежите като обсадил града. Изправени пред тази опасност, мамертинците осъзнали, че рано или късно градът ще бъде пресечна точка в интересите на двете големи сили и за да решат локалния си проблем, те трябва да застанат на нечия страна. Една част от тях се обърнала за помощ към Картаген, който това и чакал – отрядите му дебаркирали, превзели града и настанили там свой гарнизон. За Картаген било важно да се закрепи на Месинския пролив близо до Сиракуза. Това засегнало интересите на Рим. Картаген не само контролирал корабоплаването в пролива, но можел и много лесно да свали войски на континента.
Според официалната история друга част от мамертинците поискала помощ от Рим. След известно колебание римският Сенат взел решение за война и стоварил силна войска в Сицилия. Мамертинците предали Месана и принудили картагенския гарнизон да избяга от града. Така започнала първата Пуническа война – войната за Сицилия, която продължила 23 години (264 – 241 г. пр. Хр.) почти без прекъсване.
Първа Пуническа война (264 – 241 пр. Хр)
При това развитие на военните действия Хиерон сключил договор с Картаген, но войските им последователно били разбити. Стратегически важен, но сам слаб и обречен, Хиерон предпочел да мине на страната на римляните. Те му се сторили по-силни, а и му обещали, ако победят, не само да признаят властта му над Сиракуза, но и да разширят владенията му в Сицилия за сметка на картагенските. Сключвайки този съюз Хиерон останал верен на Рим през време на цялата война.
Картаген подценил както този съюз, така и икономическите, и военните възможности на Рим. Въпреки морското си предимство, не изпратил достатъчно войска, която още в началото да ликвидира действащите в Сицилия римски части. Допуснал да бъде изненадан от мощна римска флота, която разполагала с абордажни мостове. Това нововъведение в морския бой давало възможност на пехотата да се сражава в морето както на сушата.
Рим успял да завладее много градове в Сицилия и да нанесе редица поражения на картагенската флота – през 260 г. пр. Хр. при нос Миле, и нова морска победа през 256 г. пр. Хр. край нос Екном дала възможност за римско дебаркиране в Африка. Неочакваният десант целял да бъде превзет Картаген. Армия, начело с Атилий Регул, успешно дебаркирала на африканския бряг, разграбила голяма част от територията и наближила столицата Картаген. Но Регул не могъл да превземе града. Войската му била твърде слаба за подобна задача, а Сенатът не посмял да изпрати подкрепления от страх, че при прехвърлянето частите могат да се натъкнат на картагенския флот и да бъдат разбити. В кампанията Картаген наел спартанския военачалник Ксантип, който с помощта на наемна армия през 255 г. пр. Хр. при Тунес разбил Регул. Римският флот със спасените останки от армията бил настигнат и унищожен от буря. Само една малка част от войниците на Регул успели да се прехвърлят обратно в Сицилия.
След този неуспех римляните се отказали от морска война и Сицилия отново се превърнала в театър на военните действия. Картагенците били отблъснати към югозападния край на острова, въпреки организираната от младия им пълководец Хамилкар Барка съпротива.
През 250 г. пр. Хр. римляните построили нов флот, който през същата година победил картагенския при Панорм, но през 249 г. пр. Хр. бил разгромен при Дрепан.
След дългогодишна и изтощителна война срещу Хамилкар Барка, римските граждани финансирали строителството на друг флот. През 241 г. пр. Хр. морската победа на Рим при Егатските острови станала последното сражение в Първата Пуническа Война. Сключил се мир, в чиито условия Сицилия станала римска провинция, а Картаген трябвало да изплаща контрибуции на Рим в продължение на 10 години.
Между Първата и Втората война
Периодът между Първата и Втората Пуническа война никак не бил спокоен. Картаген бил подложен на тежки изпитания. Наемниците, които се сражавали в Сицилия, недоволни от нередовното изплащане на заплатите, се разбунтували още с прибирането си в Африка. Към тях се присъединили берберите, нумидииците и част от финикийските градове по северния африкански бряг, защото били разорени от данъците по време на войната. Хамилкар Барка успял да потуши въстанието с много кръв и да възстанови реда в държавата. Използвайки междуособиците, сардинците се обърнали за помощ към Рим, който принудил Картаген през 238 г. пр. Хр. да му отстъпи острова. През 227 г. пр. Хр. Сардиния политически е обединен със също отстъпения без бой от Картаген остров Корсика.
Загубата на големите средиземноморски острови довела след себе си сериозни икономически последствия. Освен като пазари, Картаген загубил доставките на зърно, мед и желязо. За да се компенсират щетите било необходимо създаване на нова икономическа стратегия. Нейното реализиране възложили на Хамилкар Барка. През 237 г. пр. Хр. Картаген започнал да разширява владенията си в Испания. Придобил износа на зърнени храни, рудодобива, основал много нови градове. През 226 г. пр. Хр. бил сключен договор с Рим, който задължавал картагенците да не преминават река Ибер (Ебро) с военни намерения.
Хамилкар Барка ръководил картагенците в Испания от 236 г. пр. Хр. до 228 г. пр. Хр. Сменил го зет му Хаздрубал, който бил убит през 221 г. пр. Хр. Тогава армията избрала за свой началник Ханибал – син на Хамилкар.