Харадж или харач е паричен данък в мюсюлманските страни, който бил събиран от немюсюлманското население. В облагателната практика на някои страни и в някои периоди хараджът е разглеждан и като един и същ данък с джизието.
Данъкът харадж в Арабския халифат Смята се, че хараджът първоначално бил поземлен данък. В Иран (Персия) той се наричал хараг, променен в арабския език на хардаж. След арабските завоевания от VII-VIII век хараджът е смесван с джизието поради факта, че и двата данъка се взимали само от покорените народи. При халифите от Абасидската династия (750 – 1245) била въведена по-ясна диференциация между двата данъка. През VIII-IX век в специални трактати било разяснено поземленото облагане, описвало се колко харадж се плаща от различните видове земи, видовете натурално и парично издължаване на хараджа. Същевременно било разяснявано как да се събира поголовния данък (джизие). Запазена била Сасанидската традиция от древен Иран данъкоплатците да се делят на категории в съответствие с платежоспособността им, а недъгавите, служителите на религиозните култове и някои други категории да бъдат освобождавани. В Османската империя термините джизие и харадж също били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи.
Харачът и васалните държави Терминът харач бил използван и за обозначаване на данъка, заплащан на Османската империя от васалните християнски държави. Статутът на васалност към империята включвал задължението васалните християнски страни да изплащат специален данък. Плащането му (както и изпращането на военни отряди в помощ на османските войски) изразявало подчинеността на съответните държави спрямо Високата порта. Размерът на хараджа съответствал на степента на зависимост на съответната страна. Отказът да се заплаща харач бил равностоен на отхвърляне на османския сюзеренитет.
С ежегоден харач били обложени още през XIV век първите християнски държави, признали сюзеренитета на османците. Тези приходи били едно от първите сигурни и постоянни пера в османската хазна още от времето преди изграждането на стройната османска данъчна система. За изплащането на харача някои от християнските държави като Византия, Вук Бранкович в Косово, Георги II Балшич в Зета и други били принудени да въведат нови данъци.
Византия Според византийските извори през 1372 година император Йоан V Палеолог сключил съюз с османския емир Мурад I, според който бил длъжен да му оказва военна помощ и да заплаща годишен трибут. Повечето историци тълкуват това като началото на попадането на Византийската империя във васална завсимост към османците. През 1379 година размерът на хараджа вече бил 30 000 византийски перпери (10 000 венециански дуката или 300 000 аспри) – сума, която се равнява на приходите на Константинополската митница през 40-те години на XIV век. Общо изплатената през XIV век от Византия като харадж сума възлизала на около 600 000 перпера.
До края на Византийската империя през 1453 година нейните владетели неколкократно отхвърляли бремето на харача, което се приемало като отхвърляне на васалната зависимост и водело до военни действия. Изключение от това са годините след 1403 г. и Договора от Галиполи, според който Византия била освободена от задължението да плаща харач. Според мирния договор от 1424 година византийският император заплащал 300 000 акчета годишно.
Търновска България Цар Иван Шишман се признал за васал на османския емир Мурад I през 1377 – 1378 година. Едно от условията за това било изплащането на харадж за три години напред. През 1389 година, след опита на Иван Шишман от предишните години да отхвърли османския сюзеренитет, наред с другите тежки условия той бил принуден да изплати хараджа за няколко минали и няколко следващи години.
Дубровник Дубровник започнал да плаща харач през 1459 година. До 1484 година данъкът не бил постоянен. През тази година бил определен на 12 500 златни дуката – сума, която била изплащана ежегодно до 1703 година. След това харачът бил плащан на три години.Шундрица, Здравко. Пътепис на дубровнишките пратеници с харача от 1673 г., Известия на Българското историческо дружество, книга ХХХV, 1967, с. 255, бел. 1.
Молдова На 5 октомври 1455 година султан Мехмед II изисква от молдовския войвода Петру Арон (1451 – 1452, 1454 – 1455, 1455 – 1457) ежегоден харач в размер на 2000 златни монети.Стати, Василе. История Молдовы, Кишинев 2003, с. 64. Изплащането му скоро било прекратено поради османо-молдовските войни при Стефан III Велики (Щефан чел Маре 1457 – 1504). В съответствие с мирния договор от 1489 година Молдова продължила да плаща ежегоден харач, този път – в размер на 3000 венециански флорина.Стати, Василе. История Молдовы, Кишинев 2003, с. 84. В началото на XVI столетие харачът се увеличил на 8000 златни монети, а през 1541 година – на 12 000. Опитът на османците през 1574 година да увеличат харача от 40 000 на 80 000 златни монети довел до война, загубена от молдовски войвода Йон Люти.
В последното десетилетие на XVI век харачът на Молдова достигнал 60 000 златни монети, равняващи се на 10 – 12 000 бика. През 1637 година той се равнявал на 8000 бика или 70 000 талера.
Влашко През 1415 година влашкият войвода Мирчо Стари се съгласил на изплати на османците харач в размер на 3000 златни монети. През следващите години влашките владетели направили няколко не особено резултатни опита да отхвърлят зависимостта си от Османската империя и заплащането на харача.
Бележки
Литература Berza, M. Haraciul Moldovei şi Tarih Romaneşti in sec XV-XIX, Stidii şi materiale de istorie medie, vol.II, 1957, p. 7 – 45 Iliescu, O. Le montant du tribut paye par Buzance a l’empire ottoman en 1379 et 1424, Revue des etudes Sud-Est europeennes, Bucarest 1971, IX, р.427 – 432 Oikonomides, N. Le Haraj dans l’Empire Bizantin du XV-e siecle – In: Actes du Prem Congres Int. des Etudes Balk. et Sud-est Europeennes. III Sofia, 1969, p. 681 – 688 Спремић, М. Турски трибутари у XIV и XV веку, Историјски гласник, 1970
Категория:Ислям Категория:Данъци Категория:Международно данъчно облагане Категория:Моголска империя Категория:Арабски халифат Категория:Данъци в Османската империя