ПФК ЦСКА (Москва)

ЦСКА Москва () е руски футболен клуб. Той е един от най-старите и най-титулувани тимове в страната, основан през 1911 г. под името ОЛЛС. Седемкратен шампион на СССР. Носител на последната титла на СССР и на предпоследната купа на СССР през 1991 г.

Петкратен носител на Купата на СССР, 6 пъти шампион на Русия, 9 пъти носител на Купата на Русия, 4 пъти носител на Суперкупата на Русия, носител на Купата на УЕФА за 2005 г. ЦСКА е първият руски отбор, спечелил купа в европейските клубни турнири.

Предишни названия Години Име 1911 – 1923 „Общество любителей лыжного спорта“ (ОЛЛС) („Общество на любителите на ски спорта“) 1923 – 1928 „Опытно-показательная площадка Всеобуча“ (ОППВ)(„Опитно-показателна площадка на всеобщото военно обучение“) 1928 – 1951 „Спортивный клуб Центрального дома красной армии“ (ЦДКА)(Спортен клуб на Централния Дом на Червената Армия) 1941 „Красная Армия Москва“ (ККА)(„Червена армия Москва“) 1951 – 1957 „Центральный дом Советской армии“ (ЦДСА)(„Централен дом на Съветската армия“) 1957 – 1960 „Центральный спортивный клуб Министерства обороны“ (ЦСК МО) („Централен спортен клуб на Министерството на отбраната“) 1960 – 1994 „Центральный спортивный клуб армии“ (ЦСКА)(„Централен спортен клуб на армията“) 1994 – „ЗАО ПФК Центральный спортивный клуб армии“ (Москва)(„Централен спортен клуб на армията“ (Москва))

История Началото

Историята на футболния клуб ЦСКА започва през август 1911 г., когато в Обществото на любителите на ски спорта (ОЛЛС) е организирана футболна секция. На базата на тази футболна секция са сформирани три отбора, които в същата година започват участие в шампионата на Москва в клас „Б“. На 27 август 1911 г. се играе първият официален мач на ОЛЛС с клуба „Вега“. Мачът завършва с победа на футболистите от ОЛЛС с 6:2. В 1917 г. отборът завоюва първо място в Казанската лига и влиза в клас „А“ на шампионата на Москва, където остава до 1922 года. През сезон 1922 ОЛЛС печели пролетния шампионат на Москва, и завършва на второ място в есенния. Това е последният сезон, в който отборът носи това име.

След създаването на СССР и реорганизацията на спорта в страната ОЛЛС е прекръвстен на ОППВ (Опытно-показательная площадка Всевобуча). Старият отбор на ОЛЛС е разформирован, и на негово място се изгражда нов. Стадионът и базата на ОЛЛС стават собственост на ОППВ. Московската футболна лига също е разформирована. На нейно място е създаден Шампионатът на Москва, която включва 8 отбора. През сезон 1926 тимът печели шампионата в Клас А.

ЦДКА и ЦДСА. Отборът на лейтенантите

На 23 февруари 1928 г. ОППВ става част от новооснования армейски клуб ЦДКА (Централен дом на Червената Армия). През 1936 тимът участва в първия шампионат на СССР под ръководството на бившия играч на тима Павел Халкиопов. „Армейците“ завършват на 4-то място в пролетното първенство. В есенния шампионат ЦДКА заема последната 8-а позиция и трябва да изпадне. Същата година е взето решение отборите в Клас А да бъдат разширени. Следващият сезон ЦДКА завършва на 9-о място и отново би трябвало да изпадне. Тогава отборите в най-силната дивизия са разширени до 26 и така „армейците“ отново остават в Клас А. Властта измисля нов начин да подсили отбора – водещите футболисти на другите отбори да карат военна служба, при която да играят за ЦДКА. Един от първите случаи е с нападателят Григорий Федотов. Впоследствие Федотов става истинска легенда на „армейците“ и първият футболист, отбелязал 100 гола в шампионата на СССР. През 1938 тимът става втори в първенството, като шампион е Спартак Москва.

През сезон 1941 армейците получават названието ККА (Команда красной армии), но поради началото на втората световна война отборът не изиграва нито един мач под това име. По време на войната военното ръководство забранява на футболистите да са на фронта. По това време отново се провежда шампионат на Москва, който ЦДКА печели. През 1944 е възобновен турнирът за Купата на СССР. Там армейците достигат до финал, който губят от ленинградския Зенит с 1:2.

През сезон 1946 ЦДКА, под ръководството на Борис Аркадиев, става шампион за СССР за първи път. До края на десетилетието следва златен период за отбора, който получава прозвището Команда лейтенантов (Отборът на лейтенантите). Основни играчи в тима са „атомната петорка“ Григорий Федотов, Алексей Гринин, Владимир Дьомин, Валентин Николаев и Всеволод Бобров, вратарят Владимир Никаноров, десният бек Константин Лясковский. По това време най-големият конкурент за титлата е тимът на Динамо Москва. Под ръководството на Аркадиев за 6 сезона ЦДКА става 5 пъти шампион на съюза.

През 1950 тимът вече се казва ЦДСА. Година по-късно печели дубъл – първенство и купа на страната, записвайки само 3 загуби в първенството. НА следващата година обаче отборът е разформирован поради слабите резултати на СССР на олимпийските игри.1952 – расформирование футбольного клуба ЦДСА Резултатите са анулирани, а футболистите отиват в други отбори. По-голямата част от ЦДСА преминават в МВО Москва, но отборът е отстранен от първенството през 1953 г. след 7 изиграни срещи.

Реорганизиране на отбора и ЦСК МО

През 1954 година министърът на отбраната на СССР Николай Булганин възстановява отбора, който става собственост на министерството на отбраната. Треньор става Григорий Пинайчев. Селекцията е проблем, тъй като много от звездите на армейците са завършили кариерите си. На 5 април 1954 новият ЦДСА провежда първия си мач. Резултатите обаче са далеч от тези на „Отбора на лейтенантите“ и следват две поредни трети места през 1955 и 1956. През 1957 ЦСКА е напуснат от някои основни играчи. Същата година тимът е прекръстен на ЦСК МО (Централен спортен клуб на Министерството на отбраната). В първия си сезон под това име армейците завършват на пета позиция. Пинайчев е уволнен заради слабите резултати. Начело на отбора се завръща Борис Аркадиев. Той играе в схема 3-3-4, с което помага на ЦСК МО да вземат бронзовите медали. През сезон 1959 тимът заема девето място, но записва престижна победа в контрола срещу френския Стад дьо Реймс с 3:0

ЦСКА През 1960 г. отборът е прекръстен на ЦСКА (Централен спортен клуб на армията). Треньор отново е Григорий Пинайчев. Тимовете в шампионата на СССР стават 22 – в 2 групи по 11 отбора. Армейците се класират за финалния турнир, който включва 6 отбора, но заема последното, шесто място.

През 1961 г. на треньорския пост е назначен Константин Бесков. Той извежда тима до първо място в групата, но във финалния етап ЦСКА завършват на 4-то място. В 1962 те отново са четвърти във финалния турнир. Бесков е уволнен, а на негово място идва Вечесляв Соловьов. През 1963 форматът на първенството е изменен – 1 група с 20 отбора. ЦСКА заема седма позиция през този сезон. В началото на 1964 г. „армейците“ са поети от Валентин Николаев и под негово ръководство се класират на трето място. Това не удовлетворява ръководството и Николаев е уволнен в края на 1965 г. Въпреки това ЦСКА продължава да крета в средата на таблицата. През 1969 Валентин Николаев се завръща начело на ЦСКА.

През 1970 на полусезона ЦСКА заема четвърта позиция. Към края на сезона възпитаниците на Николаев достигат лидера Динамо и се изравняват с него по показатели. В края на сезона се играе „златен мач“ в две срещи, а за домакин е избран град Ташкент. Първият сблъсък завършва 0 – 0. В решаншът ЦСКА побеждава с 4 – 1 и става шампион за пръв път от 19 години, а капитанът Алберт Шестерньов попада в класацията на Франс Футбол „Топ 10 футболисти на планетата“.Безоговорочный Шестернев През 1971 тимът достига 1/8 финал за КЕШ, като това е и първото му участие в Европа. Една от легендите на тима – Дмитрий Багрич слага край на кариерата си в края на сезона, след повече от 300 мача за тима. В шампионата армейците завършват едва на 12 позиция.

През сезон 1973 е въведена нова система. Ако в мача има равен резултат, да се бият дузпи. Победителят получава 1 точка, загубилият 0. В началото на 1973 ЦСКА се представя силно, но завършва на 10 място. Николаев е уволнен, а на негово място идва Валентин Агапов. През 1975 година е назначен за треньор Анатоли Тарасов. Под негово ръководство „армейците“ се класират едва на 13 позиция. Две от легендите на отбора слагат край на кариерите си – Владимир Федотов и Владимир Капличний. В началото на 1976 треньор става Алексей Мамикин. ЦСКА завършва на седмо място, а вратарят Владимир Астаповский става футболист на годината. През 1977 тимът завършва на разочароващото 14 място в шампионата, под ръководството на Всеволод Бобров.

През 1978 армейците подобряват играта си и завършват на шесто място, но Бобров е уволнен. Легендарният нападател много тежко преживява уволнението и почива през лятото на 1979 г. На негово място треньор става Сергей Шапошников. В началото на 80-те години ЦСКА е средняшки отбор, а треньорите се сменят често. През сезон 1984 са привлечени млади надежди като Сергей Фокин и Дмитрий Кузнецов. Този сезон е най-лошият в историята на ЦСКА. Тимът изпада от шампионата на СССР, като събират само 19 точки и завършва на последно място.

Криза и изпадане в Първа лига

В сезон 1985 треньорът Юрий Морозов освобождава от отбора цели 28 играчи. Сред тях е и тогавашната звезда на ЦСКА Александър Тарханов, както и важни играчи като Валерий Глушаков, Борис Кузнецов, Николай Булгаков. Морозов привлича 13 младоци от юношеските формации на „армейците“. Новите звезди в отбора са Валерий Шмаров, Владимир Татарчук и Игор Корнеев.

Армейците заемат трето място в зона Запад. Във финалния турнир те не успяват да се класират за Висшата дивизия.

През следващия сезон ЦСКА е начело в Първа Лига, заедно с грузинския Гурия. Двата тима играят „златен мач“ за промоция, в който „армейците“ печелят с 2:0.

През 1987 ЦСКА играе отново във Висшата лига на шампионата на СССР. В мач срещу Жалгирис нападателят и капитан на московчани Сергей Березин получава черепно-мозъчна травма и прекарва половин година в кома. Сергей успява да се събуди от комата, но прекратява кариерата си. През сезона ЦСКА постига едва 6 победи през целия сезон и отново изпада. На мястото на Морозов идва Сергей Шапошников. Отборът запазва целостта си, като се подсилва със защитника Андрей Мох и завърналия се Валерий Глушаков. Армейците се представят на ниво, но малко не им достига, за да спечелят промоция. Отборът завършва на точка от първия Ротор Волгоград. Шапочников подава оставка.

През 1989 треньор става Павел Садирин. Специалистът успява да комплектова младия отбор, който стартира първенството с 5 победи, в които отбелязва 15 гола и не допуска нито един. ЦСКА не оставя шансове на конкуренцията, записвайки 27 победи, 18 от които с разгромен резултат. В този сезон отборът вкарва цели 113 попадения, а головата разлика е с резултат +85

Голмайстор на лигата е Валерий Масалитин с 32 гола. Освен него още четирима футболисти отбелязват двуцифрено количество попадения – Дмитрий Кузнецов (15), Игор Корнеев (14), Владимир Татарчук (13) и Валерий Брошин (11). След убедителното представяне в Първа лига в отбора започва възраждане.

Златният дубъл

В началото на сезон 1990 ЦСКА привлича нови млади таланти като Андрей Новосадов и Илшат Файзулин. В средата на 90-те те ще се окажат едни от лидерите на отбора. Голмайсторът от предния сезон Валерий Масалитин е продаден на холандския Витес. Холандците уреждат на ЦСКА подготвителен лагер. В първия полусезон ЦСКА събира 17 точки от 24 възможни. През втория полусезон Масалитин се връща в отбора, а „армейците“ редуват победи със загуби. В Купата на СССР достигат финал, но губят от Динамо Киев. На 6 септември 1990 в мач срещу Ротор, ЦСКА побеждава с разгромното 7:0, а Масалитин отбелязва 5 попадения. През сезон 1990 „армейците“ заемат второ място в шампионата на СССР, след като губят директния мач с шампиона Динамо Киев с 1:4, което не позволява на ЦСКА да се пребори за титлата. Това класиране остава рекордно за отбор, спечелил промоция във Висшата дивизия.