„Ад“ () е първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери. Описва Ада - първото от трите царства на Отвъдния свят. Последвана е от частите „Чистилище“ и „Рай“.

Адът е първото място, посетено от Данте в неговото задгробно пътуване, предназначено да го доведе до спасение. Светът на прокълнатите, разделен според точна морална логика, произтичаща от Аристотелевата „Никомахова етика“, е описан според знанията и представите по времето на Данте. Адът е мястото на морална нищета, в което падналото човечество се оказва лишено от Божията благодат, способна да осветява действията на хората.

Общи характеристики

Произход на „Ад“

Източници и модели

Според географската концепция на Данте, основана на гръко-арабски източници, светът е разделен на две полукълба: северното съдържа предимно суша, а южното е почти изцяло покрито от вода. Според Птолемеевата система Земята е в центъра на Вселената, а Слънцето, Луната, планетите и звездите се въртят около нея.

Падението на Луцифер

Луцифер, първоначално един от най-добрите ангели, се разбунтувал срещу Бога, заради което бил низвергнат от Рая – място отвъд геоцентричната ротационна система. При сгромолясването си от небето Луцифер паднал в Южното полукълбо. От страх пред него сушата там се отдръпнала и избила в Северното полукълбо, оставяйки Южното полукълбо напълно потопено от водите. При това геоложко сътресение част от земята на мястото, където би трябвало да е основан Йерусалим,Въпреки че в „Откровение на Йоан“ е описано, че битката между дяволите и ангелите и падението на Дракона на Апокалипсиса, т.е. Луцифер, се случват в Армагедон, след това на хълмовете Мегидо и после на 90 км от Йерусалим е изтласкана отвъд центъра на Земята, пораждайки адската пропаст и излизайки в Южното полукълбо, за да образува планината на Чистилището – единствената непотопена от водите точка. Луцифер заседнал в центъра на Земята, в най-отдалеченото от Бога място — в точката, която притегля всичко тежко. Данте описва Луцифер като потопен наполовина в подземното езеро Коцит, което е постоянно замръзнало поради ледения вятър, произвеждан от непрекъснатото движение на шестте му крила. От центъра на Земята, от краката на Луцифер, започва тесен проход, наречен Бурела, който води към Южното полукълбо, право към планината на Чистилището („Ад“, Песен 34, стих. 106-126).

Начин на образуване

Адът е дълбока фуниевидна кухина, която се отваря под Йерусалим и достига до центъра на Земята. Състои се от девет кръга. Данте и водачът му Вергилий вървят по пътя си, изминавайки деветте кръга, които бавно спираловидно се спускат надолу в дълбочина. Докато се спускат, те се стесняват: броят на наказаните грешници в кръговете e по-малък, колкото повече двамата се отдалечават от повърхността. По-големите кръгове се намират по-високо, защото колкото по-разпространен е грехът, който се наказва в тях, толкова по-голям е броят на осъдените грешници. Колкото по-надолу човек слиза, толкова по-далеч е от Бога и толкова по-голяма е тежестта на наказания грях.

Подреждането на наказанията, както казва Вергилий в IX песен, е свързано с „Никомахова етика“ от Аристотел, преработена от средновековното томистко богословие, и се основава на повелите на разума. Изборът на наказанията следва закона за възмездието: всяко наказание е противоположно или аналогично на извършения грях.

Summa divisio на концепцията за грях е представена, както е споменато, от Разума. Оставайки настрана Предверието на Ада и Лимбо, кръгове от втори до пети са наказани прокълнатите души на онези, които са извършили греха на невъздържанието в живота. Тоест техният разум се е поддал на първичните инстинкти (все пак необходими на всеки човек) и импулсите, умът не е успял да доминира над тялото и не е устоял на изкушенията. Греховете на невъздържанието съответстват на седемте смъртни гряха, макар че гордостта и завистта не намират точно и независимо разположение в рамките на кръговете.

Шестият кръг е отделен от петия чрез стените на град Дит (латинско съкращение, използвано като друго име на бога на подземния свят — Плутон). Отвъд стените му са измамниците, които са извършили най-тежкия грях: те не са загубили Разума, а мъдро са го използвали като подкрепа за извършването на злото. Техният избор е съзнателен и зъл: интелектът им е бил поставен в услуга на злото, за да извърши греховно действие със съзнание за делото.

Луцифер е източникът на всяко зло. Той дъвче с трите си усти Юда, Брут и Касий. Според теорията за Двете слънца, а именно Папството и Империята, които са двете доминиращи сили, тримата грешници представляват предателите на основателите на тези две сили. Юда е предателят на Христос, основател на папската власт, а Брут и Касий са предателите на Цезар, който в средновековната концепция на Данте е посочен като основател на императорската власт и следователно на светската и политическа власт като цяло. Наказанието на Касий и Брут – предатели на земното величие, е да бъдат мачкани от Дявола в долната половина на тялото, т.е. в краката и долната част на корема. Юда – предателят на Божественото величие е мачкан в горната част, т.е. цялото му тяло без краката.

След деветия кръг на Ада, откъм краката на Луцифер, се простира Бурела – дълъг и тесен проход, който пресича недрата на южното полукълбо и достига до Чистилището.

Схема на Ада В курсив са дадени имената на героите, които присъстват реално в съответния кръг (срещнати от Данте или просто споменати от някого като присъстващи, или посочени във фразите), с изключение на тези, чието бъдещо идване е пророкувано; останалите герои са единствено обект на различни перифрази, цитати и описания. Местата, споменати в скоби, обикновено не са директно назовани, а са представени чрез перифрази. МястоПрокълнатиНаказаниеПрисъстващи или споменати героиСпоменати местаПесенТъмен леслонца, лъв, вълчица, Вергилий, хрътка, Цезар, Август, Еней, Анхис, Камила, Евриал и Нис, Турн, Музите, Силвий, Свети Павел, Беатриче, Богородица, Света Лукия, РахилМантуа, Троя, Рим, Италия1 и 2Преддверие на Адаапатични (през целия си живот не са извършили нищо добро или зло) и изгнаници (невзели страна в бунта на ангелите)папа Целестин V (или Пилат Понтийски, или Исав)Рим3Река Ахерондуши, които чакат да бъдат превозени до АдаХарон/3Първи кръг Лимбо неприелите Светото кръщениеняма освен неизпълнимото желание да видят БогАвел, Ной, Моисей, Авраам, цар Давид, Яков, Рахил и Адам (освободени от Христос след Възкресението), великите философи, поети и учени на древността: Омир, Хораций, Овидий, Лукан, Орфей, Платон, Аристотел, Сенека, Хераклит, Птолемей, Сократ, Демокрит, Диоген Синопски (или Диоген Вавилонски), Анаксагор, Талес, Емпедокъл, Цицерон, Евклид, Хипократ, Авицена, Гален, Авероес, Вергилий – всички „велики езичници“, както и Електра, Хектор, Еней, Цезар, Камила, Пентезилея, крал Латин, Лавиния, Брут, Лукреция, Юлия, Марция, Корнелия, Саладин, Зенон (неясен), Диоскурите, Лин, Тарквиний Горди./4Втори кръгНевъздържаниПохотливиносени и поразени от буряМинос, Паоло и Франческа, Семирамида, цар Нин, Дидона, Сихей, Клеопатра, Елена, Ахил, Парис, Тристан, Джанчото Малатеста, Ланселот, ГалеотПо, Равена5Трети кръгНевъздържани Лакомилежат на земята, изложени на дъжд, градушка и сняг, в блато, вмирисано от валежите, докато триглавото куче Цербер ги разкъсваЦербер, Чако, Фарината дели Уберти, Тегиайо Алдобранди, Якопо Рустичи, Ариго (неизв.), Моска дей Ламберти, папа Бонифаций VIIIФлоренция6Четвърти кръгНевъздържанискъперници и прахосницибутат огромни камъни, разделени на две редици, всяка от които минава през половината от кръга. Когато двете групи се срещнат, прокълнатите се бият и обиждат един друг, обвинявайки се за греха на другата.Плутос, Архангел Михаил, ФортунаМесински пролив (нар.„Харибда“)7Пети кръгблато Стикс