Долно Клещино или Долна Клещина (, Като Клинес, катаревуса: Κάτω Κλειναί, Като Клине, до 1926 година Κάτω Κλέστινα, Като Клестина) е село в Република Гърция, дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пелистер.
История В Османската империя Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.
През 1607 година Перване бег и синовете на Камбер от Долна Клещина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Един за друг са гаранти за парите. В 1623 година жителите на Битоля Хасан Челеби и неговият брат Али продават своя чифлик в Долна Клещина на Хусеин бег, син на Абдулах за 31 000 сребърни акчета. Чифликът им включва кула, къща, две воденици, градина, лозе и граничи от всички страни с имот на Хусеин, който също има воденица.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 14, 109.
Църквата „Рождество Богородично“ е от около 1835 година. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клещина като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Клещино като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долно Клещени (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 140 български семейства (669 души).
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Клеща е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.
В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български гъркомански села в Леринско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 540 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Долно Клещина (Κλέστσινα κάτω), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 500 „православни гърци“ и 152 мюсюлмани.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна Клещина (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души. В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.
Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
+ Прекръстени с официален указ местности в община Долно Клещино на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Воденичища Βοδενετσίστα Ливадия Λιβάδια Боцовал Μπότσοβαλ Камбохорафа Καμποχώραφα Падине Πάδινε Плая Πλαγιάместност на ССИ от Долно Клещино и на Ю от Клабучища Белизма или Копачища Μπέλισμα Аспроситарон Άσπροσίταρονместност на ССЗ от Долно Клещино и на СИ от Битуша
Преброявания 1920 – 792 жители 1928 – 817 жители 1940 – 1120 жители 1951 – 955 жители 1961 – 812 жители 1971 – 532 жители 1981 – 523 жители 2001 – 455 жители 2011 – 394 жители
Личности Родени в Долно Клещино Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка, в 1943 година влиза в ЕАМ, в 1944 година – в КПГ, през август 1948 година оставя тригодишното си дете и се присъединява към ДАГ, отличава се на 17 септември 1948 година при Еврейска глава в сражениено на Дъмбенската планина, загива на 10 октомври 1948 година, защитавайки връх Свети Танас над Косинец Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина Павле Раковски (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец Омер Елим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал една глава добитък от жителите на село Битуша, което по време на бунта избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Риза Халим от Клещино, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък от жителите на село Битуша, което по време на бунта избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Садик Тахир от Клещино, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък от жителите на село Битуша, което по време на бунта избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Траянос Петканис (1952 – 2021), гръцки политик Янис Флориниотис (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход
Починали в Долно Клещино Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65
Други Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин