Това е списък на владетелите на Франция от разпадането на Франкската империя и обособяването на Западнофранкското кралство (843 г.) до падането на Втората империя през 1870 г.:
Меровинги (428 – 737) Името на Франция идва от германското племе наречено франки. Меровинговите крале започват като племенни водачи, като първи между тях е Клодион. Хлодвиг I е първият, който обединява тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е разделено между синовете му на Соисон (Неустрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Австразия). Няколко Меровингски монарха съюзяват Франкското кралство и приемат титлата „Крал на Франките“. Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството е разделяно между синовете му.
Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си ТитлаКлодион Дългокосия(Clodion le Chevelu)428448Син на ТеодомерКрал на Салийските франки (Roi des Francs saliens)Меровей (Mérovée)448457Син на ХлодиоКрал на Салийските франки (Roi des Francs saliens)Хилдерих I (Childéric Ier)457481Син на МеровейКрал на Салийските франки (Roi des Francs saliens)Хлодвиг I (Clovis Ier)481511Син на Хилдерих IКрал на Франките (Roi des Francs)Хилдеберт I (Childebert Ier)51123 декември 558Син на Хлодвиг IКрал на Париж (Roi de Paris)Хлотар I Стария (Clotaire Ier le Vieux)23 декември 55829 ноември 561Син на Хлодвиг I По-малък брат на Хилдеберт IКрал на Франките (Roi des Francs)Хариберт I (Caribert Ier)29 ноември 561567Син на Хлотар IКрал на Париж (Roi de Paris)Хилперих I (Chilpéric Ier)567584Син на Хлотар I По-малък брат на Хариберт IКрал на Париж (Roi de Paris)Крал на Неустрия (Roi de Neustrie)Хлотар II Великия, Младия (Clotaire II le Grand, le Jeune)58418 октомври 629Син на Хилперих IКрал на Неустрия (Roi de Neustrie)Крал на Париж (Roi de Paris)(595 – 629) Крал на Франките (Roi des Francs)(613 – 629)Дагоберт I (Dagobert Ier)18 октомври 62919 януари 639Син на Хлотар IIКрал на Франките (Roi des Francs)Хлодвиг II Мързеливия(Clovis II le Fainéant)19 януари 63931 октомври 657Син на Дагоберт IКрал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne)Хлотар III (Clotaire III)31 октомври 657673Син на Хлодвиг IIКрал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne)Крал на Франките (Roi des Francs)(657 – 663)Хилдерих II (Childéric II)673675Син на Хлодвиг II По-малък брат на Хлотар IIIКрал на Франките (Roi des Francs)Теодорих III (Thierry III)675691Син на Хлодвиг II По-малък брат на Хилерих IIКрал на Неустрия (Roi de Neustrie)Крал на Франките (Roi des Francs)(687 – 691)Хлодвиг IV (Clovis IV)691695Син на Теодорих IIIКрал на Франките (Roi des Francs)Хилдеберт III Справедливия(Childebert III le Juste)69523 април 711Син на Теодерих III По-малък брат на Хлодвиг IVКрал на Франките (Roi des Francs)Дагоберт III23 април 711715Син на Хилдеберт IIIКрал на Франките (Roi des Francs)Хилперих II (Chilpéric II)71513 февруари 721Вероятно син на Хилдерик IIКрал на Неустрия и Бургундия (Roi de Neustrie et de Bourgogne) Крал на Франките (Roi des Francs)(719 – 721)Теодорих IV (Thierry IV)13 февруари 721737Син на Дагоберт IIIКрал на Франките (Roi des Francs)
Каролингско междуцарствие (737 – 743) Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не притежават истинска политическа власт. Вместо това тя е предадена на Майордома. Когато Теодерих IV умира през 737 г., майордомът Карл Мартел оставя трона свободен и продължава да управлява до собствената си смърт през 741 г. Неговият син Пипин Късия възстановява малко от меровингската династия като издига Хилдерих III на трона през 743 г., само за да го прогони през 751 г.
Меровинги, реставрация (743 – 752) Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си ТитлаХилдерих III (Childéric III)743ноември 751Син на Хиплерик II или на Теодерих IVКрал на Франките (Roi des Francs)
Каролинги (752 – 987)
Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, Карл Мартел, взема властта във Франкското кралство през 752, когато майордомът Пипин Къси, син на Мартел, принуждава поредния от ленивите крале (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси), Хилдерих III от Меровингската династия, да абдикира и се възкачил на негово място.
Империята се разраства при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан Шарлеман, когато границите ѝ се разпростират от Дания до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството e наследено от сина му Луи I Благочестиви и неговите синове, най-големият – Лотар, Луи и Шарл. Луи I разделя помежду им голяма част от империята си, което поражда между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкият, Шарл, се съюзява с брат си Луи срещу новия император, Лотар, и му обявяват война. Съюзниците побеждават брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предава и е принуден да подпише Вердюнския договор, с който империята на Карл Велики е разделена между тримата. Луи, наричан оттук нататък Луи Немски, получава най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция.
Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си ТитлаПипин Късия(Pépin le Bref)75224 септември 768Син на Карл Мартел, роднина на ХлодиоКрал на Франките (Roi des Francs)Карломан I24 септември 7684 декември 771Син на Пипин КъсияКрал на Франките (Roi des Francs)Карл Велики(Charlemagne)24 септември 76828 януари 814Син на Пипин КъсияКрал на Франките (Roi des Francs)Император на римляните (Imperator Romanorum)(800 – 814)Луи I Благочестиви(Louis Ier le Pieux)28 януари 81420 юни 840Син на Карл ВеликиКрал на Франките (Roi des Francs)Император на римляните (Imperator Romanorum)Шарл Плешиви(Charles II le Chauve)20 юни 8406 октомври 877Син на Лудвиг IКрал на Франките (Roi des Francs)Император на римляните (Imperator Romanorum)(875 – 877)Луи II Пелтекът(Louis II le Bègue)6 октомври 87710 април 879Син на Карл IIКрал на Франките (Roi des Francs)Луи III10 април 8795 август 882Син на Луи IIКрал на Франките (Roi des Francs)Карломан II10 април 8796 декември 884Син на Луи IIКрал на Франките (Roi des Francs)Шарл III Дебелия(Charles le Gros)20 май 88513 януари 888Син на Лудвиг II Внук на Лудвиг Благочестиви Правнук на Карл ВеликиКрал на Франките (Roi des Francs)Император на римляните (Imperator Romanorum)(881 – 887)Одо Парижки(Eudes de Paris)29 февруари 8881 януари 898Син на Робер Силни (Робертини) Избран за крал пред младия Шарл IIIКрал на Франките (Roi des Francs)Шарл III Прости(Charles III le Simple)28 януари 89330 юни 922Син на Луи II По-малък полубрат на Луи III и Карломан IIКрал на Франките (Roi des Francs)Робер I(Robert Ier)30 юни 92215 юни 923Син на Робер Силни (Робертини) По-малък брат на ОдоКрал на Франките (Roi des Francs)Раул(Raoul de France)14 юли 92315 януари 936Зет на Робер IКрал на Франките (Roi des Francs)Луи IV от Отвъдморето(Louis IV d'Outremer)19 юни 93610 септември 954Син на Шарл IIIКрал на Франките (Roi des Francs)Лотар(Lothaire de France)12 ноември 9542 март 986Син на Луи IVКрал на Франките (Roi des Francs)Луи V Ленивия(Louis V le Fainéant)8 юни 98622 май 987Син на ЛотарКрал на Франките (Roi des Francs)
Капетингска династия Когато Луи V умира, оставя престола без наследник. Всеобщо е решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на Лотар управлява необезпокояван. Хуго е признат от аристокрацията и духовенството и коронован на 3 юли 987 г. Властта му, въпреки това ме може да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представя сина си като свой наследник като rex Franconum (крал на Франките). Съответно синът му представя своя син като наследник, и той - своя. Властта се предава така между първите Капетинги до Филип II Огюст, който учреждава властта задължително да се предава от баща на син.
Директни Капетинги се отнася до поредица от крале в периода 987 – 1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама). Включва седемнадесет монарси, управлявали в период от близо 340 години.
Директни Капетинги (987 до 1328) Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си ТитлаХуго Капет(Hugues Capet)3 юли 98724 октомври 996Внук на Робер IКрал на Франките (Roi des Francs)Робер II Благочестиви, Мъдрия(Robert II le Pieux, le Sage)24 октомври 99620 юли 1031Син на Хуго КапетКрал на Франките (Roi des Francs)Анри I(Henri Ier)20 юли 10314 август 1060Син на Робер IIКрал на Франките (Roi des Francs)Филип I Влюбчивия(Philippe Ier l' Amoureux)4 август 106029 юли 1108Син на Анри IКрал на Франките (Roi des Francs)Луи VI Дебелия(Louis VI le Gros)29 юли 11081 август 1137Син на Филип IКрал на Франките (Roi des Francs)Луи VII Младия(Louis VII le Jeune)1 август 113718 септември 1180Син на Луи VIКрал на Франките (Roi des Francs)Филип II Огюст(Philippe II Auguste)18 септември 118014 юли 1223Син на Луи VIIКрал на Франките (Roi des Francs)Луи VIII Лъвът(Louis VIII le Lion)14 юли 12238 ноември 1226Син на Филип II ОгюстКрал на Франките (Roi des Francs)Св. Луи IX(Saint Louis)8 ноември 122625 август 1270Син на Луи VIIIКрал на Франките (Roi des Francs)Небесен покровител на цяла ФранцияФилип III Смелия(Philippe III le Hardi)25 август 12705 октомври 1285Син на Луи IXКрал на Франките (Roi des Francs)Филип IV Хубави(Philippe IV le Bel)5 октомври 128529 ноември 1314Син на Филип IIIКрал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre)Луи Х Вироглавия(Louis X le Hutin)29 ноември 13145 юни 1316Син на Филип IVКрал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre)Жан I Посмъртни(Jean Ier le Posthume)15 ноември 131620 ноември 1316Син на Луи XКрал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre)Филип V Дълги(Philippe V le Long)20 ноември 13163 януари 1322Син на Филип IVПо-малък брат на Луи XКрал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre)Шарл IV Хубави(Charles IV le Bel)3 януари 13221 февруари 1328Син на Филип IVПо-малък брат на Филип VКрал на Франция и Навара (Roi de France et de Navarre)
В списъка не са Хуго Магнус, най-голям си на Робер II и Филип Френски, най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но умират преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция.
Династия Валоа (1328 – 1589)
Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството е изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е Едуард III Плантагенет, внук на Филип IV по майчина линия, от друга, – Карл II Злия, крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от Шарл дьо Валоа, син на Филип III Смелия. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на 29 май 1328 г. е коронован за френски крал.
Като знак на недоволството си от несправедливото според него решение английският крал Едуард III, който е и херцог на Нормандия (васално херцогство в Северна Франция), отказва да положи васална клетва за вярност като нормандски херцог пред новия крал. В Париж е изпратен епископът на Харифорд, който обявява война на Франция от името на Едуард, с което се слага началото на Стогодишната война, опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.