Месецът е единица за време, която се използва в календара, дълга приблизително колкото един природен период свързан с движението на Луната. По традиция месецът съответства на цикъла на лунните фази – времето през което се повтаря една лунна фаза е ≈29,53 дни и се нарича лунен (синодичен) месец. От някои археологически находки учените правят изводи, че хората са броели дните в съответствие с лунните фази още в Палеолита. Синодичните месеци продължават да бъдат основа на много календари.
Лунен месец В лунните календари, лунен месец е времето между две последователни новолуния или пълнолуния, като има много варианти. В някои европейски и близкоизточни традиции например (вкл. в ислямския календар), лунният месец започва с новолунието – когато лунният сърп за първи път става видим вечер след астрономическо „сливане“ със Слънцето един или два дни преди това. В Древен Египет лунният месец започва в деня, в който Луната не може повече да се вижда точно преди изгрев.
Календарите броят цели дни, така че лунните месеци са с продължителност от 29 до 30 дни, в някаква равномерна или неравномерна последователност.
Грегориански и Юлиански календари януари, 31 дни февруари, 28 или 29 дни март, 31 дни април, 30 дни май, 31 дни юни, 30 дни юли, 31 дни август, 31 дни септември, 30 дни октомври, 31 дни ноември, 30 дни декември, 31 дни
Категория:Единици за време Категория:Каледнари