А̀йтос или А̀етос (, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 640 m надморска височина в северната част на котловината Саръгьол на 46 km южно от град Лерин (Флорина) и на 12 km западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич. Землището на селото е 16 km2.

История

В Османската империя

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното островско село Бегна.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2-283-60452-4.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.

В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:

През 1893 година край Айтос е осветен манастирът „Свети архангели Михаил и Гаврил“, построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 година, старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на „Света Параскева“.

В 1896 година Гьорче Петров пише, че Айтос има 125 къщи с 690 жители, от които 80 къщи с 440 жители са българо екзархийски, а 45 къщи с 250 жители са гъркомански. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Айтос е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 140 къщи.

Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията. Селото не пострадва при потушаването на въстанието и в него са настанени бежанци от околните изгорени села като Любетино. През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават помощи за пострадалите от Илинденското въстание в Леринско и са посрещнати край Айтос от делегация от селото.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айтос (Aïtos) има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище. На 14 май 1904 година в селото е убит андартът Вангел Георгиев. На 28 юли 1905 годинаI. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981 . андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната, като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905. В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-а мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени. В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 къщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в селото е Анастас Шишков.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Аетос (Ἀετός), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 400 „православни гърци, насилени към схизмата в 1904 година“ и 239 „схизматици българомислещи“. Външният манастир „Свети Архангел Михаил“ принадлежи на община Невеска и попада след провъзгласяването на Конституцията в български ръце.

При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Айтос към края на османската власт има „120 чисто български къщи“.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айтос (Ајтос) има 160 къщи славяни християни. В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1335 българофони, 1185 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“.

Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война – в Югославия се изселват 20 семейства, а около 40 души в другите социалистически страни. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

В селото има две църкви – „Свети Георги“ от 1836 и манастирската „Свети Архангели“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Параклисът „Света Параскева“ е построен в 1860 година под манастира около смятан за светен извор. В 1960 година е обновен.

Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Айтос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Айтос на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Бара Μπάρα Валтос Βάλτοςместност на ЮИ от Айтос и на ЮЗ от Любетино Золевци или Зеленци Ζέλεντσί Прасинон Πράσινονместност на СИ от Айтос Дърма Ντάρμα Вата Βάταместност на ЮИ от Айтос и на СЗ от Долно Неволяни

Личности

Родени в Айтос Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Благоя Пецов (1909 – 1949), гръцки комунист, участвал в презиборните кампании в 1932, 1933 и 1936 година, арестуван и измъчван по време на диктатурата на Метаксас, участник в съпротивата срещу германската окупация, след споразумението от Варкиза е затворен, войник на ДАГ, загива на 16 април 1949 година на Айтоски връх Ване Ристо Бакал, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Васил Благоев Пецов (1932 – 1948), гръцки комунист, куриер на 28-а бригада ДАГ, загинал през октомври 1948 година Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина Георги Костов (1872 – 1916), български революционер от ВМОРО Икономос Папалексиу (Οικονόμος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас Илия Константинов, български революционер и свещеник Кирияс Динев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина Киро (1924 – 1949), гръцки комунист Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Коче Миле, учител, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Махи Робева Белчева – Киче (1928 – 2006), участничка в Гръцката гражданска война Михаил Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен Михаил Хараламбов Попилиев, български кмет на Шопско Рудари през Втората световна война (1 май 1943 – 5 ноември 1943) и на Матейче (5 ноември 1943 – 21 юли 1944) Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913 Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина Никола Кръстев Петров (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина Трайче Ване Бекчия, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Трифун Робев (? – 1948), деец на ДАГ Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Христо Динев Минчев (1871 – след 1943), български революционер Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен

Починали в Айтос Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО Вангел Георгиев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан Йоанис Калогеракис (? – 1905), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Йордан Мишайков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос

Бележки

Категория:Села в дем Суровичево