Правителството на Сергей Станишев, известно като правителството на Тройната коалиция, е правителство на Република България, назначено с решение на XL народно събрание от 17 август 2005 г.ДВ. Решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 68 от 19 август 2005 г. Правителството управлява с мандата на третата политическа сила в парламента – Движение за права и свободи (ДПС) – и е формирано на базата на коалиционно споразумение между трите най-големи парламентарни сили – Българска социалистическа партия (БСП), Национално движение за стабилност и възход (НДСВ) и ДПС, а разпределението на министрите е на квотен принцип 8:5:3:1, тъй като в правителството влиза и 1 независим експерт. Правителството управлява страната до 27 юли 2009 г. и е наследено от първото правителство на Бойко Борисов.
По време на управлението на това правителство България става член на Европейския съюз по силата на договор, сключен от предходното правителство.
Политика Предистория При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в XL народно събрание. Коалиция за България (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. ДПС получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители). Още четири партии и политически обединения намират място в парламента – коалиция „Атака“ (21 места), Обединени демократични сили (20 места), Демократи за силна България (17 места) и Български народен съюз (13 места).
Непосредствено след изборите започват консултации между парламентарно представените партии за образуване на правителство. Президентът Георги Първанов дава първия мандат за образуване на кабинет на БСП. Двуседмичните преговори между първата парламентарна сила, НДСВ и ДПС за коалиционно правителство завършват без успех. Основните причини за това са противоречията между двете най-големи политически формации по отношение на бъдещия контрол на финансовите институции, разпределението на министерските кресла и искания за преразглеждане на някои договори от приватизационните сделки за периода 2001 – 2005 г. Отказът на НДСВ да участва в правителството води до образуване на проектокабинет от представители на БСП и ДПС. За бъдещ министър-председател е издигната кандидатурата на председателя на БСП Сергей Станишев. При гласуването в Народното събрание кандидатурата му за министър-председател е одобрена, но предложеното от него правителство не е прието. Вторият мандат е връчен от президента на НДСВ. Опитите за образуване на коалиционен кабинет както с БСП, така и с десните партии, завършват без успех. В средата на месец август 2005 г. президентът връчва трети мандат. Избраната от него политическа сила е ДПС. Коалиционният проектокабинет, в който влизат представители на БСП, НДСВ и ДПС, е одобрен от Народното събрание. За министър-председател е избран Сергей Станишев. Трите политически сили получават по един заместник министър-председател. БСП има осем министерства, НДСВ – пет, а ДПС – три.
2005 – 2007 Новото правителство декларира, че се обединява около три основни принципа – преодоляване на изоставането за интеграцията към Европейския съюз, повишаване на жизнения стандарт на населението и реален икономически растеж и справяне с престъпността.
През първите две години на управлението правителството успява да се справи само с част от належащите за разрешаване проблеми. Продължават стабилните темпове на растеж на икономиката и намаляване нивото на безработицата. В началото на 2007 г. броят на трайно безработните е намалял до 9,2%‚ два пъти по-малко в сравнение с 1998 г. Банковият сектор е стабилен, а годишната инфлация е в рамките на очакваните 5 до 5‚5%. Темповете на икономически растеж са над 6%, като особено бързо се развиват секторите на туризма и гражданското строителство. Нараства значително инвеститорският интерес от страна на Централно- и Западноевропейските държави. През 2006 г. са отчетени рекордни постъпления на чужди инвестиции. Държавният дълг намалява до 4,5 милиарда евро, но се наблюдава рязко увеличаване на дълговете в частния сектор. Бюджетният излишък за 2006 г. достига 3,5%.
През декември 2006 г. в пресата е публикувано писмо на арестувания покрай аферата с „Топлофикация София“ директор на дружеството Валентин Димитров, който от ареста търси помощ, включително и от човек, за който се спекулира, че е министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. В писмото се съдържа текстът „Какво стана и с помощта от страна на Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!“ През 2013 г. Румен Овчаров е разпитан по съдебното дело срещу Димитров и отрича той да му е искал помощ.
2007 – 2008 България покрива основните критерии за влизане в Европейския съюз и на 1 януари 2007 г. е официално приета за член на Съюза. Усвоени са значителна част от присъединителните европейски фондове‚ постигнат е напредък в професионализиране и превъоръжаване на българската армия. Завършват успешно проговорите по отдаване на концесия за строителството на АЕЦ „Белене“, одобрен е договорът за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис“ и част от магистралната мрежа на Република България. Изготвен е проект на защитените територии – „Натура 2000“. Като член на НАТО Република България активно участва със свои военни формирования в мисиите за умиротворяване в Ирак, Афганистан и Косово. Едновременно с това правителството не успява да вземе необходимите мерки за бързо повишаване на доходите на населението и да се справи с организираната престъпност. Увеличават се търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка. Изостава реформата в правосъдната система. Увеличенията на пенсиите и бюджетните заплати (между 5 и 8,5%) едва покриват годишната инфлация, която е най-висока в големите градове. Ниските доходи и слабият контрол в администрацията са отлична среда за развитие на корупционни схеми и намаляване авторитета на държавните институции. Злоупотребите в електроразпределението и топлофикацията, бързо нарастващите цени на енергийните носители (затворени са енергоблокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“)‚ проблемите в образованието и в здравеопазването пораждат недоволство сред широки слоеве от населението.
От края на 2006 г. броят на стачките и митингите на лекари, медицински сестри, учители и пенсионери рязко нараства. Опитите на опозиционните партии да оглавят нарастващото недоволство завършват без успех. Основните причини за това са продължаващата криза и разцеплението на партиите вдясно‚ както и непрекъснатите скандали съпътстващи дейността на Атака. До пролетта на 2007 г. опозицията прокарва в Народното събрание два вота на недоверие към правителството, които завършват без успех. Предложението е подкрепено от едва една четвърт от народните представители. Ново доказателство за кризата сред опозиционните партии са президентските избори през есента на 2006 г. Президентът Първанов, подкрепен от коалиционните партньори на БСП, печели със съкрушителен резултат втори мандат пред основния си претендент Волен Сидеров.
Очакванията на опозиционните лидери, че тройната коалиция е нетрайно обединение, което ще се разпадне след приемането ни в Европейския съюз, не се оправдават. Въпреки съществените програмни различия и възникналите противоречия при разпределението на държавните постове и контрола върху европейските фондове, управляващите запазват своето единство. Първите симптоми за криза в коалицията се появяват едва през пролетта на 2007 г., когато НДСВ не подкрепя проекта на българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, да имат право да гласуват при избора на евродепутати.
Резултатите от изборите за евродепутати са поредното доказателство за недоволството на огромна част от българското население от дейността на политическия елит. Не участват в гласуването над две трети от българските избиратели. Най-голяма подкрепа от избирателите (419 301 гласа – 21,69%) получава новата политическа формация ГЕРБ. Всички управлявали през прехода политически организации регистрират рязко намаляване на популярността си, БСП и коалиция (ПЕС) загубват над 700 хиляди гласа, в сравнение с парламентарните избори от 2005 г., и достигат най-ниското ниво на електорална подкрепа от началото на демократичните промени. Коалицията получава пет места в Европарламента. Продължава да намалява влиянието и на другия участник в управляващия блок – НДСВ. „Жълтата“ партия печели едва 120 945 гласа (6‚26%) и успява да излъчи един евродепутат. Най-слаб е отливът в ДПС. Партията на Доган постига резултат от 20,26% и се доближава плътно до социалистите. ДПС изпращат в Европейския парламент четирима представители. Атака регистрира слаб спад в подкрепата на привържениците си и успява да спечели три евродепутатски места.
Изборите за евродепутати задълбочават кризата сред десните партии. СДС и ДСБ не успяват да прескочат 5,56% изборна бариера. Ръководствата на двете организации подават оставка.
В началото на 2007 година данъкът върху печалбата е намален на 10%, а от 1 януари 2008 е въведен плосък данък от 10% и върху доходите, въпреки съпротивата на КНСБ и представители на опозицията. През 2007 година правителството прави първи стъпки – засилили се през следващите години – за прекъсване на започната през 1997 година политика на поддържане на значителни бюджетни излишъци – годишният бюджетен излишък е едва 0,1% от БВП (при 1,3% средно за предходните 3 години), главно за сметка на големи разходи в самия край на годината.
2008 – 2009 През лятото и есента на 2007 г. правителството е изправено пред нови проблеми. Не са усвоени част от европейските фондове, задълбочава се кризата в образованието, съдебната система и селското стопанство. Скандалите в енергетиката, обвиненията в корупция на висши държавни и общински служители, неразкритите икономически и политически убийства намаляват популярността на управляващата тройна коалиция. През месец август 2007 г. са сменени ръководителите на най-проблемните според българското общество и европейските комисии министерства – правосъдие, икономика и енергетика. Два месеца по-късно страната е обхваната от най-мощната стачна вълна в историята си. В продължение на близо два месеца не работят над 30% от българските училища. Причината за стачката са както закъснелите реформи в образованието и неефективната законова база, така и високата годишна инфлация (над 11% до март 2008 г.).
Опитите на правителството да ограничи инфлацията чрез задържане на нивото на заплатите в бюджетната сфера не дава желаните резултати. Инфлацията се захранва както от бързо увеличаващите се цени на петрола (120 долара за барел през април 2008 г.)‚ така и от високи, но недекларирани данъчни приходи и заплати в частния сектор и „сивата“ икономика. Значително се увеличават и потребителските кредити, „емигрантските“ пари, вносът на стоки значително надвишава износа. В същото време кабинетът продължава политиката си от предишната година с масирани публични разходи в края на годината – през декември то изразходва 2,6 пъти повече от средното за останалите 11 месеца, завършвайки годината със символичен бюджетен излишък от 0,3% от БВП.
Въпреки проблемите в икономиката на България се наблюдават и положителни тенденции – безработицата е едва 8%‚ като в големите градове тя е под 3%. Външните инвестиции достигат 6,1 милиарда евро, външният дълг намалява до 3,5 милиарда евро.