Иван Тосев

Иван Пенчев Тосев известен като ГоранСлед създаването на нелегалната формация „Първа Средногорска Гвардия – Никола Петков“ и сформирането на въоръжена група в Староселския балакан, за по-голяма конспиративност, членовете ѝ си избират нелегални имена: Иван Тосев – „Горан“, Рангел Дребчев – „Ботю“, Стоян Дребчев – „Заро“. *Движението се нарича „Горянско“, поради факта, че те също се укриват в горите, но не искат да бъдат свързвани със „шумкарите“ – комунисти. е български революционер, деец на партия Български земеделски народен съюз и на БЗНС-Н.П. в резултат на разцепването ѝ. След Деветосептемврийския преврат, той посвещава живота си в борба против комунистическата власт в България и става организатор на въоръжени чети в Панагюрската околия, като тези дейци и по-късно др. като тях са се наричали горяни (Горянско движение), за да бъдат различавани от „шумкарите“-комунисти.

Биография

Иван Пенчев Тосев е роден на 15.09.1913 г. в с. Дюлево, Панагюрище от Пенчо Николов Тосев и Мария Господинова, която е преселник от Одринско, след Освобождението.

Пенчо Николов Тосев е деятел на БЗНС, а първият му братовчед Атанас Стойчев Тосев е народен представител от БЗНС в I Правителство на Александър Стамболийски.

Иван Тосев се жени за Ненка Стоянова през 1935 г. и имат двама сина – Пенчо Иванов Тосев (1936 – 2019) и Ангел Иванов Тосев (1940 – 2018).

През 1928 – 1934 г. Иван Тосев е бил председател на младежката земеделска дружба в родното си село. Редовната си военна служба отбива във Втори армейски артилерийски полк – гр. Хасково през 1934 – 1935 г. Уволнен е с чин старши подофицер.

На 1 януари 1937 г. е назначен за младши полицейски стражар в Пловдивското полицейско комендантство, а от 1 декември 1937 г. е преназначен със същото звание в Пловдивското полицейско управление.

Втората Световна Война Като полицай е работил още в Околийското полицейско управление – гр. Неврокоп от 29.12.1943 г. до 17 март 1944 г.., когато е преместен в бойния полицейски отряд в с.Борово.

Деветосептемврийския преврат Превратът от 9 септември 1944 г. заварва Иван като старши полицай, завеждащ 9-ти Боровски полицейски участък.

След като България, обръща фронта срещу Третия Райх, Иван Тосев е мобилизиран и изпратен в Сърбия, където участва в Първа фаза от участието на България срещу Третия Райх.

Уволнен е от МВР със зап. Номер: 687/20.10.1944г.

От м. януари 1945 г. става член на Български земеделски народен съюз в III Пловдивски район, а при разцеплението преминава в БЗНС-Н.П..

По време на изборите за ВНС е бил застъпник на БЗНС-Н.П. в кв.‘Борислав‘ – гр.Пловдив. За агитационна дейност е уволнен от фабрика ‚Шавкулов‘ през м. ноември 1946 г.

Преминаване в нелегалност На 29 юли 1947 г. за агитационна дейност в полза на БЗНС-Н.П. е обявен с бюлетина номер: 11/01.08.1948г. за общодържавно издирване. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София Първа Средногорска Зелена Гвардия "Никола Петков" След минаването си в нелегалност Иван Тосев се свързва с избягалите на 22 юли 1947 г. от затвора и преминали в нелегалност Рангел Костадинов Дребчев и Стоян Михайлов Дребчев от с. Г.Конаре, Пловдивско. Тримата решават да изградят нелегална организация, която да събира храни и оръжие и да организира въоръжени групи в балкана, които при избухване на война между СССР и западните сили да предизвикват бунтове и с помощта на емигрантски ‚корпус‘ от Турция и Гърция да свалят властта. За целта всеки от тях става околийски организатор, като Иван Тосев отговарял за Панагюрска околия. За кратко време създават връзки и групи в селата: Старосел, Любен, Дюлево, Овчеполци, Блатница, Цар Асен, Г.Конаре, Найден Герово, Юнаците, гр. Пазарджик и др., с което оформя нелегална организация „Първа средногорска зелена гвардия – Никола Петков“ с командир Иван Тосев "СТАРОСЕЛСКА ГРУПА" В началото на 1948 г. се създава нелегалната организация “Първа Средногорска зелена гвардия – Никола Петков”, която обхваща селата на

8 Пак там, док. № 91. 163 Пловдивска, Пазарджишка, Карловска и Панагюрска околии. Членовете на организацията извършват усилена подготовка за водене на въоръжена съпротива. Събират оръжие, храни, дрехи, лекарства и др. и ги изнасят на съхранение в Староселския балкан. Едновременно с тази си дейност членовете на нелегалната организация сформира и горянска група от 7 души с командир Иван Тосев /Горан/. В края на м. април с.г. се извършва “реализация” на нелегалната организация, арестувани са нейни членове, успелите да избягат 6 души се присъединяват към горянската група и така общия брой на групата достига до 13 човека. През м. юни 1948 г., вследствие на активна разработка и нейната реализация от органите на ДС, нелегалната организация е напълно разкрита и са задържани 60 човека, а горянската група – разгромена. Гледани са два процеса – в Пазарджик, на областен съд са предадени 14 човека, от тях 11 са осъдени на различни години строг тъмничен затвор, а 3 са признати за невинни. Вторият процес е гледан в Пловдив, на областния съд са предадени 45 човека, от тях 2 осъдени на смърт, останалите на различни години строг тъмничен затвор и въдворени в ТВО. , сформира се и въоръжена група в Староселския балкан. За по-голяма конспиративност си избират и нелегални имена: Иван Тосев – „Горан“, Рангел Дребчев – „Ботю“, Стоян Дребчев – „Заро“. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София

В резултат на агентурно-оперативната дейност на органите на ДС през м. юни 1948 г. нелегалната организация е разкрита и членовете ѝ са задържани и предадени на съд, а Староселската въоръжена група, състояща се от десетина души е разгромена, като пет души са ликвидирани, а останалите са заловени и осъдени.

След разгрома на въоръжената група Иван Тосев известно време се движи по селата, а после се укрива в околностите на родното си село. През м. август 1948 г. си приготвя землянка в местността „Усойната“, Дюлевско землище и установява редовна връзка с близките си в с. Дюлево.

В средата на м. ноември 1948 г. група селяни от с. Овчеполци отиват в същата местност да секат дърва. Един от тях – Стоян Атанасов Ботев (информатор “Христо“ на ДС-Панагюрище), отивайки да търси вода, случайно открива Иван Тосев, който също му се представя за дървар от с.Дюлево. В проведения между двамата разговор Стоян Ботев разбира, че лицето пред него е настроено против властта и се представя също за недоволен. В резултат на породило се доверие към Ботев, Иван Тосев му се разкрива, че той е търсеният „под дърво и камък Горан“. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София

Двамата правят още две срещи, на които Ботев снабдява Иван Тосев с храна. На 27 октомври 1948 г. Стоян Ботев уведомява органите на ДС-Пазарджик за Иван Тосев и че има среща с него на 31 октомври 1948 г. на обед. Разработен е подробен план за залавянето или ликвидирането на Тосев. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София

Залавяне и ликвидиране В определения ден Стоян Ботев се среща с Тосев, който го отвежда в землянката си. Докато те разговарят вътре, землянката е оградена от милиция.

По това време при землянката идва роднина на Тосев, за да го предупреди, че в околностите има милиция. Шумът от приближаването му възбужда съмнение у Тосев, че Ботев го е предал. Когато Тосев подава главата си навън от землянката, за да види на какво се дължи шума, Ботев, страхувайки се, че може да забележи обсадата и да го убие, стреля в Тосев с пистолет, даден му от милицията и с осем изстрела го убива. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София

Общодържавното издирване на Иван Тосев е отменено на 4 ноември 1948 г. МВР Служба ‚,Архив‘‘ Рег. Но: 1101 Екз. Но: 1 (12.05. 1949) Н-К Служба „Архив“ – МВР 07.05.1992 г., София

Спомени и разкази Един от роднините, който редовно го посещава, е неговият племенник Петър Николов Тосев, който отива да го посети в деня на залавянето. Той разказва следното за своя чичо: Девети септември 1944-та година сварва чичо ми Иван Тосев като старши полицай, завеждащ 9-ти Боровски полицейски участък. Като полицейски служител той помагал на комунисти и земеделци, попаднали в полицията да избегнат възмездието от страна на властите. Това негово поведение му дава възможност да оцелее след 9-ти септември 44-та... Започнаха убийства на неудобните за комунистите хора. В село Дюлево бяха убити шест души: Генчо Илиев Лалов, Димитър Сертов – общественик, зетят му Димитър Василев – полицай от Панагюрската полиция, Ботьо Минчев Ботев – учител, председател на дружество „Юнак“, Стойчо Димитров Тосев – братовчед на моя баща. Само за един от тях – Христо Стоянов Гургутов недоказано се твърди, че след 1923 година убил нелегален комунист, а останалите и до ден днешен са убити без никаква вина.

През 1945 и 1946 година парламентарните избори се проведоха в присъствие на съветски войски. Чичо ми Иван, верен на земеделската идея, стана секретар в околийската земеделска дружба. По време на изборите бе застъпник на изборното бюро в квартал „Борислав“ в Пловдив, където не позволява на комунистите да подменят бюлетините, пуснати от опозицията с червени, както бе направено в много бюра в страната. Оттук започва трагедията за него и семейството му. Чупят прозорците на жилището му, къртят вратата на къщата. Клеветят го, че уж води агитационна дейност сред гражданите в квартала и на други места из града, поради което го залавят в районното управление, дето го инквизират. Пускат го в полунощ и го проследяват до дома му. Този тормоз продължава до инсценирането на процес срещу него и група земеделци, между които е и Атанас Арабаджиев, учител в Стряма, осъдени са на различни срокове затвор. Чичо – на шест месеца, като през цялото време го принуждават да подпише декларация, че се отказва да бъде последовател на Никола Петков, но той не скланя. След като го пускат от затвора, продължават привикванията в ДС.

През декември 1947 година минава в нелегалност. Свързва се с други нелегални от Голямо Конаре и образува ядро от земеделци, което прераства в чета от четиридесет и няколко души, наречена Първа средногорска зелена гвардия „Никола Петков“. Чичо ми Иван, като по-опитен организатор и стратег, става неин командир с нелегалното име Горан. През лятото на 1948 г. четата се подвизава в Средногорието между Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Карлово, Пазарджик и селата на северозапад от Пловдив. Мълвата, че из Средногорието шестват нелегални респектира комунистите. Те не могат да създадат ТКЗС-та от съветски тип. Това вбесява властниците и те мобилизират милицията и комунистите по селата в доброволни отряди да следят движението на отряда. Някои съмнителни къщи бяха наблюдавани денонощно. По кръстопътища и друмища, както и около селата се поставяха секретни постове. Добрали се макар и до малки сведения за ятаци, същите бяха инквизирани и пращани по концлагери, други убивани, а близките им – малтретирани. Мнозина от тях бяха от селата Овчеполци, Драгомир, Кръстевич, Найден Герово, Смилец, Дъбене, Старо Железаре, Неделино, Любен, Церетелево, Беловица, Паничери и другаде. Лично министъра на вътрешните работи Антон Югов беше дал нареждане този негов пловдивски съкварталец-селянин, както Юго наричаше чичо ми, да бъде заловен жив и заведен при него. Но не ставаше така, както искаше министърът. При честите засади „Горан“ се измъкваше невредим.