Свети Петър (; , на сирийски/арамейски: ܫܸܡܥܘܿܢ ܟܹ݁ܐܦ݂ܵܐ, Shemayon Keppa, Simon Peter, † ок. 64 г. или ок. 68 г. в Рим). Един от Дванадесетте апостоли (най-близките ученици на Иисус Христос) според християнството.
Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).
Петър е силно тачен и от Католическата, и от Православната църква. Според църковните предания негово дело са многобройни чудеса, като лекуване на болни и немощни. Католическата църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни, като същият ден е възприет и от източноправославния календар.
Длъжности Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67), където е екзекутиран като мъченик, разпънат на кръст с главата надолу.
Свети Петър е смятан за папа с най-дълъг стаж; Пий IX е втори, Йоан Павел II е трети. Според Йероним Стридонски („За знаменитите мъже“, гл. I) Петър 25 години е римски папа – от 43 до 67 – 68 г. Тъй като това съчинение е написано по-късно, повечето съвременни изследователи датират неговото посещение в Рим едва в началото на 60-те години на 1 век и отхвърлят твърдението Петър да е заемал папския престол. Наричан е папа за пръв път през 384 г.
Биография
Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебр. Jochanan) е неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна.
Петър първоначално също е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател. Жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.
Петър е един от любимите ученици на Иисус. Когато по време на Тайната вечеря стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отсича с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покайва. През 42 г. Петър е арестуван по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и е заточен в затвор в Йерусалим, откъдето след няколко дни успява да избяга в Антиохия (Сирия).
Той проповядва Божието слово в различни страни. По време на гоненията срещу християните от страна на римския император Нерон апостол Петър е разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание. Като причина се сочи това, че се е считал за недостоен за смъртта на своя учител.
Във фолклора В традиционния български фолклор свети Петър е смятан преди всичко за пазител на ключовете на Рая, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Атанас, свети Илия, свети Иван, свети Рангел и свети Никола.
Вижте също Койне Йерусалимски събор Петровден
Литература Oscar Cullmann: Petrus. (1. Auflage 1952) TVZ Theologischer Verlag Zürich, 3. Auflage, Zürich 1985, ISBN 3-290-11095-8 Rudolf Pesch: Simon-Petrus. Geschichte und geschichtliche Bedeutung des ersten Jüngers Jesu Christi. Hiersemann, Stuttgart 1980, ISBN 3-7772-8012-7 Raymond E. Brown, Karl P. Donfried, John Reumann: Der Petrus der Bibel. Eine ökumenische Untersuchung. Calwer Verlag GmbH, 1982, ISBN 3-7668-0492-8
Източници
Свети Петър, www.bibleserver Stadlers „Heiligen-Lexikon“ Свети Петър
Категория:Епископи от 1 век Категория:Апостоли Категория:Православни светци Категория:Папи Категория:Евреи Категория:Англикански светци Категория:Нов завет