Емануеле Треви () е италиански литературен критик и писател на произведения в жанра социална драма, биография и документалистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз Биография и библиография в сайта Babelio
Биография и творчество Емануеле Треви е роден на 7 януари 1964 г. в Рим, Италия. Син е на юнгианския психоаналитик Марио Треви и на невролога Елеонора Д'Агостино. Работил е като творчески директор в издателство „Фази“ и сътрудничи с „Радио 3“.
Първата му книга „Инструкции за употреба на вълка“ е издадена през 1994 г. и е размисъл за значението на литературната критика като е написана под формата на писмо до неговия приятел Марко Лодоли. Размисълът на автора започва от предположението, че техническият език на Академията и на културната журналистика е създал изкуствена, ако не и смъртоносна кодификация на предаването на културата.
Първият му роман „Кучетата от нищото. Истинска история“ е издаден през 2003 г.
Треви е автор на множество критични есета за литературни фигури. Книгата му репортаж „Без стихове. Едно лято в Рим“ от 2004 г., за италианския поет Пиетро Триподо, печели наградата „Сандро Онофри“ на община Рим.
През 2012 г. е издаден романът му „Нещо писано“. В историята млад автор, циничен и наивен, открива интересна творба в архива на фонда „Пиер Паоло Пазолини“, където се запознава с опърничавата Лаура Бети, а тази „среща“ е среща със самия режисьор и писател, и историята на недовършения му роман поема „Петрол“. Жанрово книгата е на границата между роман и литературна критика. Книгата е номинирана за наградата „Стрега“, получава литературната награда „Бокачо“ в раздел Художествена литература, и получава наградата за литература на Европейския съюз за 2012 г.
През 2020 г. е издадена книгата му „Два живота“ за писателя Роко Карбоне и литературната критичка и преводачка от руски език Пиа Пера. Книгата му печели престижната награда „Стрега“. За книгата „Два живота“, анотация и биографияЗа наградата „Стрега“, създаване и носители
Писателят също редактира антология с Марко Ладоли. Чест сътрудник е на национални вестници като „Република“, „Стампа“ и „Манифесто“ и списания като „Нуови Аргументи“ и „Кафе илюстрато“.
Емануеле Треви живее в Рим.
Произведения Самостоятелни романи I cani del nulla. Una storia vera (2003) L'onda del porto. Un sogno fatto in Asia (2005) Il libro della gioia perpetua (2010) – награда на Неапол Qualcosa di scritto. La vita quasi vera di un incontro con Pier Paolo Pasolini (2012) – награда за литература на ЕСНещо писано, изд.: ИК „Прозорец“, София (2015), прев. Таня Кольовска Il popolo di legno (2015) – награда „Марко Поло“ на Венеция Ontani a Bali (2016) – с Джована Силва La casa del mago (2023) Mia nonna e il Conte (2025)
Документалистика Istruzioni per l'uso del lupo (1994) Musica distante: meditazioni sulle virtù (1997) Senza verso. Un'estate a Roma (2004) – за Пиетро Триподо, награда „Сандро Онофри“ Invasioni controllate (2007) – с Марио Треви Letteratura e libertà (2009) – с Рафаеле Ла Каприя Il viaggio iniziatico (2013) Karénina. Prove aperte d'infelicità (2014) Sogni e favole (2019) – награда „Виареджо“ Due vite (2020) – за Роко Карбоне и Пиа Пера, награда „Стрега“ Viaggi iniziatici. Percorsi, pellegrinaggi, riti e libri (2021) L'onda del porto. Un sogno fatto in Asia (2005)
Източници
Външни препратки
Категория:Италиански писатели Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански литературни критици Категория:Носители на награда „Стрега“ Категория:Родени в Рим