Емѝл Фредерѝк Пол Пердризѐ () е френски археолог, елинист и медиевист.
Биография Роден е на 22 юли 1870 година в Монбелиар, Франция. От 1890 година учи в Екол нормалAndré Chervel, «Les agrégés de l'enseignement secondaire. Répertoire 1809-1960», mars 2015, след което през октомври 1893 година е приет в Френската археологическа школа в Атина (École française d'Athènes).
В периода 1894 – 1899 г. и през 1901 г. той прави разкопки в Делфи, където разкрива важността на праисторията на това място. Пътувайки през Македония, Турция, Мала Азия, Кипър, Сирия и Малка Армения, той отива в Кипър в 1896 година, за да поеме проекта, първоначално поверен на Чарлз Фоси, за разкопки в Ларнака.
През октомври 1899 година се завръща във Франция, където е назначен за преподавател по гръцки език и литература в Нанси. Там се жени за Люсил Гале, дъщеря на Анриет и Емил Гале. Основава в Нанси Института по класическа археология около Музей за антични отливки, който по-късно е унищожен от немска бомбардировка на октомври 1918 година. Защитава дисертации по история на средновековното изкуство в Сорбоната през 1908 година, а следващата година му е възложено създаването на катедра по археология и история на изкуството, като същевременно продължава да преподава гръцка литература.
Теофил Омол го извиква обратно в Атина за една година през 1900 г. След това пътува из Тракия и Македония и публикува множество статии по темата в Bulletin de correspondence hellénique. Получава международна известност с работата си и Улрих фон Виламовиц-Мьолендорф му предлага отговорността за том от Corpus Inscriptionum Graecarum, посветен на македонските надписи. За съжаление, политическите спорове и здравословното му състояние не му позволяват да осъществи този проект.
През 1904 г. Филип Бергер го натоварва с мисия за Corpus Inscriptionum Semiticarum до Сайда, насочена към изясняване на фалшивите надписи, върнати погрешно в храма на Ешмун.
Заминава за Египет през 1909 година, участва в конгреса в Кайро и се заема с изучаването на египетския елинизъм.
Записва се доброволец, като обикновен редник, в 41-ви териториален пехотен полк в Тул, когато избухва Първата световна война, през октомври 1915 г е преместен в Бюрото за изследване на чуждестранната преса, където прекарва остатъка от войната, пишейки бюлетин за гръцката преса. На 1 ноември 1919 година е назначен в Катедрата по археология в Страсбург.
По искане на Академията за надписи и изящни изкуства, по препоръка на Теофил Омол, той отговаря за разкопките на Антиохия през 1924 година: ръководи две мисии в Сирия. Изследва района под Каркемиш и посещава местата Тел Амар и Арслан Таш. Въпреки насърчението на Рене Дюсо и финансовата подкрепа на Академията той се отказа да продължи да ги изследва.
От 1933 до 1936 г. е съветник на своя ученик Сами Габра при разкопките на некропола на Хермополис Магна в Египет.
Кореспондент на Академията за надписи и изящни изкуства от 1923 г., той е избран там от 1934 г.
Умира на 4 юни 1938 година в Нанси.
Съчинения Fouilles de Delphes, V, Bronzes, vases, antiquités diverses, 1905-1908 Melnic et Rossno, Bulletin de correspondence helléniqie, XXXI, 1907, 20 – 37 La Galerie Campana et les musées français, avec René Jean, 1907 L'art symbolique du Moyen Âge à propos des verrières de l'église St-Étienne à Mulhouse, 1907 La Vierge de Miséricorde. Étude du thème iconographique. Paris, Albert Fontemoing éditeur, coll. « Bibliothèque des Écoles françaises d'Athènes et de Rome no 101 », 1908, 260 p. Les Bronzes grecs d’Égypte de la collection Fouquet, 1911 Les Graphites grecs du Memnonion d'Abydos, avec G. Lefebvre, 1919 Les Terres cuites de l’Égypte gréco-romaine de la collection Fouquet, 2 vols., 1921
Библиография Charles Picard, Paul Perdrizet (1870-1938), Revue archéologique numéro 12, 1938, p. 236-239 C. Picard, Éloge funèbre de Paul Perdrizet, Comptes rendus de l'Académie des inscriptions et belles-lettres, 1938, p. 270-280 Olivier Masson, Perdrizet à Chypre en 1896, in Cahiers du Centre d'études chypriotes n° 13, 1990, p. 27–41 Ève Gran-Aymerich, Les chercheurs de passé, Éditions du CNRS, 2007, p. 1046-1047 Samuel Provost, « Les archives scientifiques de Paul Perdrizet à l’université de Lorraine (Nancy) », Anabases. Traditions et réceptions de l’Antiquité, n° 20, 2014, p. 385‑390. Samuel Provost, « Victor Prouvé, Paul Perdrizet et le sphinx des Naxiens », Le Pays Lorrain, vol. 97, n° 4, 2014, p. 353‑360.
Бележки
Външни препратки Научен архив на Пол Пердризе в университета на Лотарингия
Категория:Френски медиевисти Категория:Френски археолози Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Страсбургския университет Категория:Хора от Бургундия-Франш Конте Категория:Починали в Нанси