Гърция под османска власт, Османска Гърция, или Туркократия (), e период в историята на Гърция, започнал с падането на Константинопол през 1453 г. в ръцете на османците и продължил до 1821 г. – началото на Гръцката война за независимост. Повечето от областите, които днес са в границите на съвременна Гърция са били част от Османската империя. Някои региони обаче, като Йонийските острови, различни временни владения на Венецианската република или полуостров Мани в Пелопонес не са поставени изобщо под османска администрация, въпреки че последният е бил под османски сюзеренитет. Провъзгласяването на Първата гръцка република през 1822 г. е предшествано от създаването на автономната Йонийска република през 1800 г.Bruce Merry, Encyclopedia of Modern Greek Literature, oTurkocracy, p. 442.
Османска Гърция е мултиетническо общество. Османската система на милетите обаче не съответства на съвременната западна представа за мултикултурализъм.Maurus Reinkowski, “Ottoman „Multiculturalism“? The Example of the Confessional System in Lebanon“. Lecture, Istanbul, 1997. Edited by the Orient-Institut der Deutschen Morgenlandischen Gesellschaft, Beirut,1999, pp. 15, 16. На гърците са дадени някои привилегии и свободи, но те страдат от злоупотребите на местните представители на имперската власт, върху които централното правителство упражнява само отдалечен и непълен контрол. Douglas Dakin , The Greek Struggle for Independence, 1821 – 1833. University of California Press, p. 16. Въпреки загубата на политическата си независимост, гърците не губят позициите си и остават доминиращи в областта на търговията и бизнеса. Консолидацията на османската власт през XV и XVI век прави Средиземно море безопасно за гръцкото корабоплаване и гръцките собственици на кораби стават морски превозвачи на империята, реализирайки огромни печалби. След османското поражение в битката при Лепанто обаче, гръцките кораби често стават обект на жестоки атаки от католически (особено испански и малтийски) пирати.
Периодът на османско владичество оказва дълбоко въздействие върху гръцкото общество, тъй като се появяват нови елити. Гръцката земевладелска аристокрация, която традиционно доминира във Византийската империя, има трагична съдба и бива почти напълно унищожена. Новата водеща класа в османска Гърция са прокритите (πρόκριτοι на гръцки)Clogg, 2002 , наричани от османците коджабашии. Прокритите са по същество чиновници и събирачи на данъци и си спечелват лоша репутация, тъй като проявяват корупция и непотизъм. От друга страна, фанариотите заемат видни постове в имперската столица Константинопол като бизнесмени и дипломати, а Гръцката православна църква и Вселенският патриарх получават голяма власт под протекцията на султана, придобивайки религиозен контрол над цялото православно население на империята: гръцко, албанско, латиноговорещо и славянско.
Османска експанзия Византийската империя, наследник на античната Римска империя, която управлява по-голямата част от гръцкоговорещия свят повече от 1100 години, фатално отслабва след разграбването на Константинопол от латинските кръстоносци през 1204 г.
Османското настъпление в Гърция е предшествано от победа над сърбите на север. Първо, османците печелят Черноменската битка при Марица през 1371 г. Тогава сръбските сили са предвождани от сръбския крал Вукашин, баща на Крали Марко и съуправител на последния император от сръбската династия Неманичи. Следва османска победа в историческата битка при Косово през 1389 г.
След като неутрализират съпротивата на сърбите и с оглед на последвалите византийски граждански войни, османците обсаждат и превземат Константинопол през 1453 г. След това напредват на юг в Гърция, превземайки Атина през 1458 г. Гърците се задържат в Пелопонес до 1460 г., като Пелопонеското деспотство е последният остатък от Византийската империя, който устоява срещу османците. Въпреки това то също пада под властта на османците през 1460 г., завършвайки завладяването на континентална Гърция. Венецианците и генуезците остават на някои от островите, но до началото на XVI век цялата континентална Гърция и повечето острови в Егейско море са в османски ръце, с изключение на няколко пристанищни града, които все още се държат от венецианците (Навплио, Монемвасия, Парга и Метони са най-важните от тях). Херцогство Наксос, съсредоточено върху островите Наксос и Парос до 1579 г., Сифнос до 1617 г. и Тинос до 1715 г. също остават част от венецианските морски владения (Stato da Màr). Планините на Гърция не са завладени и до голяма степен стават убежище за гърците, които искат да се противопоставят на османците и да участват в партизанска война.
Цикладските острови, в средата на Егейско море, са официално анексирани от османците през 1579 г., въпреки че са под васален статут от 1530 г. Кипър пада през 1571 г., а венецианците задържат Крит до 1669 г. Йонийските острови никога не са били управлявани от османците, с изключение на Кефалония (от 1479 до 1481 и от 1485 до 1500), и остават под управлението на Република Венеция. Корфу устоява на три големи османски обсади през 1537 г., 1571 г. и 1716 г., като при всички османците са отблъснати. Именно на Йонийските острови се заражда съвременната гръцка държавност със създаването на Йонийската република през 1800 г.
Под османска власт Консолидацията на османското владичество поражда две различни вълни на гръцка миграция. Първата включва гръцки интелектуалци, като Базилиос Бесарион, Георгиус Плетон Гемистос и Маркос Мусурос, които емигрират в Западна Европа и оказват влияние върху настъпването на Ренесанса (въпреки че широкомащабната миграция на гърци към други части на Европа, най-вече италианските университет градове, започва много по-рано, още след превземането на Константинопол от кръстоносцитеTreadgold, Warren. History of Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ). Тази тенденция оказва влияние и върху създаването на гръцката диаспора.
Втората вълна е вътрешна: гърците напускат равнините на гръцкия полуостров и се заселват в планините, където трудният терен затруднява османците да установят военно или административно присъствие.Vacalopoulos, p. 45. „The Greeks never lost their desire to escape from the heavy hand of the Turks, bad government, the impressment of their children, the increasingly heavy taxation, and the sundry caprices of the conqueror. Indeed, anyone studying the last two centuries of Byzantine rule cannot help being struck by the propensity of the Greeks to flee misfortune. The routes they chiefly took were: first, to the predominantly Greek territories, which were either still free or Frankish-controlled (that is to say, the Venetian fortresses in the Despotate of Morea, as well as in the Aegean and Ionian Islands) or else to Italy and the West generally; second, to remote mountain districts in the interior where the conqueror's yoke was not yet felt.“
Социални различия
Султанът е на върха на правителството на Османската империя. Въпреки че има атрибутите на абсолютен владетел, той всъщност е обвързан от различни форми на традиция и конвенция. Тези ограничения имат предимно религиозен характер. Наистина, Коранът е основното ограничение за абсолютното управление на султана и по този начин Коранът служи като „конституция“.
Османското управление на провинциите се характеризира с две основни функции. Местните администратори в рамките на провинциите трябва да поддържат военните сили и да събират данъците.C. M. Woodhouse, Modern Greece: A Short History, p. 101. Военната система има феодален характер. На войниците от султанската кавалерия се разпределя земя, малки или големи дялове въз основа на ранга на отделния кавалерист. На всички немюсюлмани е забранено да яздят кон, което прави пътуването по-трудно. Османците разделят Гърция на шест санджака, всеки управляван от санджакбей, назначаван от султана, който установява столицата си в Константинопол през 1453 г.
Завоюваната земя се раздава на османските войници, които я управляват като феодални владения (тимари и зиамети), но остава под властта на султана. Тази земя не може да бъде продавана или наследявана, а се връща във владение на султана, когато притежателят на феод (тимариот) умре.C. M. Woodhouse, Modern Greece: A Short History, p. 101. Така след активната си служба като кавалеристи в султанската армия, те живеят добре от приходите от имотите си, като земята се обработвана предимно от селяни. Много османски тимариоти са произлезли от предосманската християнска аристокрация, но са прехвърлили своята вярност към османците след завладяването на Балканите. Приемането на исляма не е задължително изискване и до към петнадесети век е известно, че много тимариоти са християни, въпреки че броят им постепенно намалява с времето.
С тази феодална система османците заместват изцяло съществуващата система на селско владение във Византия. При нея селяните притежават собствената си земя и владението им е наследствено и неотчуждаемо.C. M. Woodhouse, Modern Greece: A Short History, p. 101. Османското правителство не изисква военна служба от селяните. На всички немюсюлмани на теория е забранено да носят оръжие, но това не се спазва. Всъщност в региони като Крит почти всеки мъж е носел оръжие. В същото време има и немалко легално въоръжени гърци. На първо място въоръжени са моряците от гръцкия флот – за да се защитават от пирати или сами да пиратстват. Съществуват още три вида военизирани хора – клефти, арматоли и капои. Клефтите съответстват на българските хайдути. Те се въоръжават без разрешение от властите и ходят по планините на чети. Главният им мотив е личното отмъщение, а главен обект на нападения – представители на османската администрация. Арматолите съставляват полицейска сила, призната от властите. Те осигуряват обществения ред, пазят проходите и участват в преследване на клефтите. Капоите са полицейски части, набирани от провинциалните власти. Ръководителите и на трите формирования се наричат капетани. Докато клефтите преминават от един район в друг, то арматолите имат в подчинение определена област, наречена капетанлък, която се ползва с вътрешна автономия.
Гръцките християнски семейства са подложени на система за брутална принудителна военна служба, известна като девширме. Османците принудително събират децата от мъжки пол от християнските села за военно обучение в султанската армия и ги записват в корпуса на еничарите.C. M. Woodhouse, Modern Greece: A Short History, p. 101. Това набиране е спорадично и броят на наборниците варира в различните региони. Към средата на XVII век практиката до голяма степен приключва.
При османската система на управление, гръцкото общество е едновременно насърчавано и ограничавано. С едната ръка турският режим дава привилегии и свобода на своя подвластен миллет; с другата налага тирания, произтичаща от злоупотребите на нейния административен персонал, върху който султанът упражнява само отдалечен и непълен контрол. Всъщност „раята“ е с потъпкани права и изложена на произвола на турската администрация, а понякога и на гръцките земевладелци – коджабашии. Терминът рая започва да обозначава непривилегировано, обременено с данъци и социално по-ниско население.Douglas Dakin, 1973, p. 16.
Икономика
Икономическото положение на по-голямата част от Гърция се влошава по време на османската ера. Животът става предимно подчинен на селското стопанство и се милитаризира. Християнското население е натоварено с големи данъчни тежести и много гърци са принудени да се занимават със земеделие, за да преживеят, докато през предишната епоха регионът е силно развит и урбанизиран. Изключение от това правило е Константинопол и държаните от венецианци Йонийски острови, където много гърци живеят в просперитет.Michał Bzinkowski , Eleuthería ē Thánatos!: The idea of freedom in modern Greek poetry during the war of independence in 19th century. Dionysios Solomos’ „Hymn to Liberty“