Държавна сигурност (ДС) е бивша българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, активна в периода 1925 – 1990 г. Тя е основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на Българската комунистическа партия от края на 40-те години на XX век. По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва отблизо модела на съветските служби за сигурност.
Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна сигурност“ при полицията, а след преминаването на властта в ръцете на ОФ през 1944 г. службата преминава към новосъздадената милиция (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Тогава Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика, превръщат ДС в репресивния орган на управлението в Народна република България през този период. През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби, повечето от които впоследствие формират ДАНС (Държавна агенция за национална сигурност). На 29 януари 1990 г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № IV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив“ в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС.
Въпреки реорганизирането на Държавна сигурност в началото на 1990 година, тя продължава да оказва влияние върху обществения живот и през следващите десетилетия. Създадените на нейна основа служби за сигурност до голяма степен запазват както кадрите, така и институционалната култура на Държавна сигурност. В още по-голяма степен тя играе ключова роля в Прехода, като нейни служители и агентурен апарат образуват мрежа от връзки, определяна като „хищнически елит“, паразитиращ върху държавните ресурси. Важна роля в този процес играят структурите на Държавна сигурност, отговорни за полулегалната контрабанда на режима (т.нар. „скрит транзит“), които през 90-те години продължават своята дейност, достигнала огромни размери при Ембаргото срещу Югославия.
История Преди Деветосептемврийския преврат Преди налагането на социалистическия режим през 1944 г. службите за сигурност в България, както в повечето европейски страни, са с относително ограничен размер и мащаб на дейността. Първата подобна институция за военно разузнаване в страната е създаденото през 1891 г. към Канцеларията на Министерството на войната − специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически мисии в чужбина. В началото „Учебното бюро“, както се е наричало първоначално звеното, само обработва информацията от дипломатическите мисии и едва десетилетие по-късно започва да изпраща там специализирани сътрудници. През 1908 година то е преименувано на Разузнавателна секция към Генералния щаб на армията. През 1915 г. е поставено началото на военното контраразузнаване със създаването на „Служба по безопасността на народната отбрана“ към Щаба на армията. След Първата световна война тези две служби са обединени, като на контраразузнаването е възложена и борбата с комунистическата пропаганда в армията.
През 1907 г., съгласно Закона за столичната полиция, е създаден отдел „Обществена безопасност“, а през 1919 г. се преструктурира като самостоятелно отделение. Освен контраразузнавателните функции, Обществената безопасност има за задача да контролира дейността на крайната левица, която след Деветоюнския преврат от 1923 г. все по-често прибягва до въоръжено насилие.
През 1925 г. „Обществена безопасност“ е преобразувана в отдел „Държавна сигурност“ към Дирекцията на полицията, който първоначално има две отделения – за вътрешна и външна сигурност. Броят на отделенията е увеличен на четири със Закона за държавната полиция от 1937 г., а в началото на 1944 г. те вече са пет. Въпреки това численият състав на службата е незначителен в сравнение с този през следващите десетилетия. През 1944 г. броят на служителите и агентурата на Държавна сигурност е около 1600 души, а в централното управление работят 76 души, включително административния състав.
Ранен период на комунистическите служби за сигурност След Деветосептемврийския преврат от 1944 година БРП/к получава три министерства в правителството на Кимон Георгиев – едно от тях, на което комунистите особено държат, е Министерството на вътрешните работи (МВР), а за негов титуляр е избран Антон Югов. На следващия ден, 10 септември 1944 г., с постановление № 1 на правителството на ОФ е създадена „Народна милиция“, подчинена на МВР. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители. В редовете на Народната милиция се назначават бивши партизани, политзатворници и кадри, предани на БРП/к. Със създаването на униформената милиция съществуващият отдел „Държавна сигурност“ става част от Дирекцията на народната милиция (ДНМ) и е оглавена от комунистическия активист Димо Дичев.
Държавна сигурност се включва активно в налагането на тоталитарния режим – в първата вълна от насилия след преврата, репресиите по време на т.нар. „Народен съд“, ликвидирането на опозиционните партии, вътрешнопартийните чистки в БКП. Службата организира въдворяването в изградената по това време система от концлагери.
Успоредно с това службата обединява в структурата си разнообразни функции – събиране на разузнавателна информация за висшето политически ръководство на страната, охрана и обслужване на членовете на Политбюро, ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС (съюзник на БКП в управлението на страната) и Правителството (Премиер, първи вицепремиери, вицепремиери и министри) и борба с „контрареволюционните елементи“ в страната и извън нея.
Следвайки съветския модел, още през 40-те години БКП превръща Държавна сигурност в основната репресивна структура на режима. През 1947 година тя е обособена от милицията в самостоятелна дирекция, начело на която застава Руси Христозов. През 1948 година щатът на структурата е увеличен от 2402 на 2651 души, през 1949 година той става 3614 души. Въпреки привилегиите, с които се ползват служителите на Държавна сигурност, службата има лоша репутация и над 400 щатни бройки са незаети, което принуждава правителството да повиши още заплащането. По това време числеността на агентурата на Държавна сигурност е около 20 хиляди души.
През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е обособена като самостоятелен институт в системата на МВР. Новият партиен лидер иска от новосъздадената институция да бъде „очите и ушите“ на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. Със заповед № 12798 от 17 ноември 1950 г. на вътрешния министър Руси Христозов се въвеждат военни чинове за служителите на службата, като присвояването им трябва да завърши до 9 септември 1951 г.„Държавна сигурност - войникът на партията“, КРДОПБГДСРСБНА, 2015, с.99
През 1950 година щатът на Държавна сигурност отново е рязко увеличен, достигайки 6078 души, а през следващата година – 6923 души. Същевременно числеността на агентурата остава около 20 хиляди души, като работата и се отчита като незадоволителна – малко са секретните сътрудници в т. нар. „вражеска среда“ и нерядко такива сътрудници преминават в нелегалност, издават информация извън службата или бягат извън страната.
Относително отслабване През 1954 година, след смъртта на Йосиф Сталин и последвалите я политически промени в Съветския съюз и България, организацията на работа на Държавна сигурност е сериозно реформирана. Създадени са нормативни документи, които да регламентират нейната дейност, службата е поставена под по-строг контрол от апарата на БКП и е изолирана от политическите борби вътре в партията, преките насилствени методи са ограничени за сметка на агентурната работа.
Този нов статут на Държавна сигурност се оформя окончателно към 1962 година, когато тя придобива сравнително устойчива структура, запазила се в общи линии до падането на режима. През 1962 година е утвърдена нова структура на МВР, разграничаваща в него две основни служби – Народна милиция и Държавна сигурност, а през следващата година Дирекция „Държавна сигурност“ става Комитет за държавна сигурност, оглавяван от първия заместник-министър на вътрешните работи. Пръв председател на КДС при МВР става Ангел Солаков, а за първи заместник-председател е назначен Мирчо Спасов. За кратко през 1965 – 1968 година КДС е на пряко подчинение на Министерския съвет.
Възстановяване на политическото влияние
През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“, с което се поставя началото на ново засилване на влиянието на Държавна сигурност. Това управление ще бъде и първото разформировано през 1990 година.
„На 20 февруари 1969 г. с указ на Президиума на Народното събрание под №183, Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност се преименуват на Министерство на вътрешните работи“. С този указ Държавна сигурност отново става част от МВР.
Въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи „За организационни и структурни промени в МВР“ от 1.XII.1969 г.: Управление I-ДС е трансформирано в „Първо главно управление – ДС“ Управление II-ДС е трансформирано във „Второ главно управление – ДС“
На 3.III.1974 г. Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение „Б“ № 4 за одобряване на: „Основни положения за указ за Държавна сигурност“ и секретни „Основни положения за указ за Държавна сигурност“.
С решението е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП“.
Това е документът, по който Държавна сигурност работи до трансформирането ѝ в нови специални служби през 1990 година.
През 1986 г. на базата на създаденото във ВГУ-ДС „Икономическо“ управление е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление. В този вид структурата на Държавна сигурност се запазва до 1990 година.
За разлика от останалите източноевропейски страни, в които през 80-те години режимите обмислят реформиране на политическата полиция или дори ограничават дейността ѝ по финансови съображения, по това време в България Държавна сигурност се разраства, като за пръв път от десетилетия са ѝ възложени реални репресивни задачи около т.нар. „Възродителен процес“.
Преструктуриране на Държавна сигурност през 1990 Непосредствено след отстраняването на диктатора Тодор Живков през ноември 1989 година новото ръководство на комунистическия режим обявява плановете си за преобразуване на Държавна сигурност като част от „дълбоко съкращаване и всеобхватна реорганизация на органите на МВР“. След няколко седмици на вътрешни и публични дискусии, на 5 януари 1990 година е закрито най-компрометираното Шесто управление, като служителите му остават на работа в МВР и впоследствие повечето от тези, които не са пенсионирани, са назначени в създадената на 26 януари от Второ главно и Четвърто управление Национална служба за защита на конституцията (в основата на днешната Държавна агенция „Национална сигурност“, ДАНС).