Метаморфозите на Апулей, които Августин Хипонски нарича Златното магаре (лат. Asinus aureus), St. Augustine, The City of God 18.18.2' е единственият древноримски роман на латински език, оцелял в своята цялост.

Главният герой на романа е Луций. The Golden Ass 1.24 В края на романа се разкрива, че той е от Мадавър, The Golden Ass 11.27 родния град на самия Апулей. Сюжетът се върти около любопитството (лат. curiositas) на главния герой и ненаситното му желание да види и практикува магия. Докато се опитва да направи заклинание за превръщане в птица, той случайно се превръща в магаре. Това води до едно дълго пътуване, буквално и метафорично, изпълнено с вмъкнати истории. Най-накрая намира спасение чрез намесата на богинята Изида, към чийто култ се присъединява.

Произход

Датата на съставяне на Метаморфозите е несигурна. По различни начини е разглеждан от учените като младежко произведение, предшестващо Апологията на Апулей от 158 – 159 г., или като кулминацията на неговата литературна кариера и може би чак през 170-те или 180-те години. Апулей адаптира историята от гръцки оригинал, за което се казва, че името на автора е иначе неизвестно „Луций от Патра“, също името на главния герой и разказвач.

Този гръцки текст от Луций от Патра е изгубен, но има Луций, или Магарето ( , Loukios ē onos), подобна история със спорно авторство, традиционно приписвана на писателя Лукиан, съвременник на Апулей. Този оцелял гръцки текст изглежда е съкращаване или олицетворение на текста на Луций от Патра. Lucius, or The Ass, English translation at attalus.org

Ръкописи Метаморфозите са оцелели в около 40 ръкописа, всички или почти всички от които са потомци на кодекс Laurentianus 68.2 (наричан още F в критичните апарати), съществуващ ръкопис от 11-ти век, произведен в Монте Касино. Редакторите на текста следователно са видели като своя цел да приложат текстова критика към този конкретен ръкопис, като пренебрегват останалото, освен случайни консултации. Текстът се характеризира с редица нестандартни изписвания, по-специално честата замяна на латинските букви b и v .

Сюжет Книга първа Прологът установява публика и говорител, който се определя според местоположението, образованието, професията и родството си с философите Плутарх и Секст от Херонея. Разказвачът пътува до Тесалия по работа. По пътя той се натъква на Аристомен и неназован пътник. Неназованият пътешественик отказва да повярва на историята на Аристомен. Разказвачът обижда неназования пътник и разказва кратка история за гълтач на мечове. Той обещава на Аристомен безплатен обяд, ако преразкаже разказа му. Разказвачът вярва на приказката на Аристомен и става все по-нетърпелив да научи за магията. Разказвачът пристига в Хипата, където остава с Мило, приятел и скъперник, и съпругата му Памфила. Фотис, слугиня в домакинството на Мило, отвежда разказвача до баните, след което разказвачът отива на пазара. Там той купува риба и се натъква на стария си приятел Питеас, който сега е служител на пазара. Питей разкрива името на разказвача като Луций. Питей казва, че Луций е надплатил за рибата и унижава търговеца на риба, като тъпче рибата. Луций се връща в къщата на Майло, гладен и с празни ръце. Мило разпитва Луциус за живота му, приятелите и скитанията му, което Луциус се отегчава. Луций си ляга гладен.

Книга втора На следващата сутрин Луциус се среща с леля си Бирена в града и тя го отвежда у дома и го предупреждава, че съпругата на Майло е зла вещица, която иска да убие Луциус. Луциус обаче се интересува сам да стане вещица. След това се връща в къщата на Мило, където прави любов с Фотис. На следващия ден Луций отива в дома на леля си за вечеря и там среща, който разказва своята история за това как вещици са отрязали носа и ушите му. След хранене Луций пиян се връща в къщата на Мило по тъмно, където среща трима разбойници, които убива, преди да се оттегли в леглото.

Книга трета

На следващата сутрин Луций е внезапно събуден и арестуван за убийството на тримата мъже. Даден е на съд, където непрекъснато му се присмиват и се водят свидетели срещу него. Тъкмо се канят да обявят вината му, когато вдовицата изисква да изнесат труповете; но когато се разкриват трите тела на убитите, те се оказват надути мехове. Оказва се, че това е била шега, изиграна от града за сметка на Луций, за да отпразнуват годишния си Фестивал на смеха. По-късно същия ден Луций и Фотис гледат как съпругата на Мило извършва магьосничеството си и се трансформира в птица. Желаейки да направи същото, Луций моли Фотис да го трансформира, но тя случайно го превръща в магаре, в който момент Фотис му казва, че единственият начин да се върне в човешкото си състояние е да изяде една свежа роза. Тя го поставя в конюшнята за през нощта и обещава да му донесе рози на сутринта, но през нощта къщата на Майло е нападната от банда крадци, които открадват магарето Луциус, натоварват го с плячката си и си тръгват с него.

Книга четвърта По време на прекъсване на пътуването си с бандитите, задникът Луциус тръгва към градината, за да дъвче нещо, което изглежда като рози (но всъщност са отровни лаврови растения), когато е бит от градинаря и преследван от кучета. Крадците го връщат и той е принуден да тръгне с тях; те говорят за това как техният лидер Трасилей е бил убит, докато е бил облечен като мечка. Крадците също така отвличат богата млада жена, Чарите, която е настанена в пещера с магарето Луциус. Шарите започва да плаче, така че възрастна жена, която е в съюз с крадците, започва да ѝ разказва историята за Купидон и Психея.

Психея е най-красивата жена на земята и Венера ревниво организира унищожаването на Психея, като нарежда на сина си Купидон да уреди тя да се влюби в безполезен нещастник. Оракул казва на родителите на Психея да я изложат на планински връх, където тя ще стане булка на могъщо, чудовищно същество. Психея е оставена на планината и отнесена от лек вятър.

Книга пета Възрастната жена продължава да разказва историята за Купидон и Психея. Купидон, синът на Венера, тайно защитава Психея; Купидон става мистериозен съпруг на Психея, който е невидим за нея през деня и я посещава само през нощта. Ревнивите сестри на Психея събуждат нейното любопитство и страх относно самоличността на нейния съпруг; Психея, против заповедите на Купидон, го гледа на светлината на лампата, която събужда Купидон; Купидон изоставя Психея, която се скита в търсене на него и отмъщава на злите си сестри.

Книга шеста Възрастната жена завършва разказа на историята за Купидон и Психея, тъй като Психея е принудена да изпълнява различни задачи за Венера (включително поръчка до подземния свят) с помощта на Купидон и набор от приятелски настроени същества и най-накрая се събира отново със съпруга си. Тогава Юпитер превръща Психея в богиня. Това е краят на приказката. Магарето Луций и Харите бягат от пещерата, но са хванати от крадците и осъдени на смърт.

Книга седма На крадците се явява мъж, който обявява, че е известният крадец Хемус Тракиецът, който им предлага да не убият пленниците, а да ги продават. По-късно Хемус се разкрива тайно на Харит като нейния годеник Тлеполем и напива всички крадци. Докато спят, той ги убива до един. Тлеполем, Харите и магарето избягват необезпокоени обратно към града. Когато пристигат, магарето е поверено на ужасно момче, което го измъчва, но по-късно момчето е убито от (женска) мечка. Вбесена, майката на момчето планира да убие магарето.

Книга осма Един мъж пристига в дома на майката и обявява, че Тлеполем и Харит са мъртви, причинени от интрига на злия Трасил, който иска Харит да се омъжи за него. След като чуват новината за смъртта на господаря си, робите бягат, отнасяйки със себе си магарето Луций. Голямата група пътуващи роби е сбъркана с банда разбойници и нападната от земеделци работещи за богато имение. Няколко други злополуки сполетяват пътниците, докато стигнат до едно село. Луций като разказвач често се отклонява от сюжета, за да разкаже няколко изпълнени със скандали истории, за които научава по време на пътуването си. Луций в крайна сметка е продаден на жрец на Гал от Кибела. На него е възложено да носи статуята на Кибела на гърба си, докато той следва групата свещеници при обиколките им, които извършват екстатични ритуали в местните ферми и имения за милостиня. Докато участват в непристойна дейност с местно момче, групата свещеници е открита от мъж, който търси откраднато магаре, който бърка ревът на Луций с този на собственото му животно. Свещениците бягат в нов град, където са добре приети от един от неговите почетни граждани. Те се готвят да вечерят, когато неговият готвач разбира, че месото, което е трябвало да сервира, е откраднато от куче. Готвачът, по предложение на жена си, се готви да убие Луций, за да сервира месото му вместо това.

Книга девета Преждевременното бягство на Луций от готвача съвпада с нападение от бесни кучета и дивото му поведение се приписва на техните вирусни ухапвания. Мъжете го барикадират в стая, докато се реши, че вече не е заразен. Бандата на Гали в крайна сметка събира багажа и си тръгва.

Разказът е прекъснат от Приказката за ваната на съпругата.

Скоро след това Галите са посетени от въоръжен отряд, който ги обвинява в кражба от селския им храм и впоследствие са задържани (с върнати съкровища). Луций е продаден на работна ръка, карайки мелнично колело на пекар. Луций, макар и да се оплаква от труда си на магаре, осъзнава, че това състояние му е позволило да чуе много нови неща с дългите си магарешки уши.

„Приказката за Ревнивия Съпруг“ и „Приказката за Жената на Тепавеца“ отбелязват прекъсване в разказа. Темата на двете междинни истории е прелюбодейството и текстът следва по подходящ начин прелюбодейството на жената на хлебаря и последвалото убийство на хлебаря.

След това магарето Луций е продадено на търг на фермер. Тук е разказана Приказката за Потискащия Земевладелец. Фермерът надлежно напада легионер, който се нахвърли върху магарето му, Луций, но той е разкрит и хвърлен в затвора.

Книга десета Луций влиза във владение на легионера и след като се настанява при декурион, Луций разказва Приказката за Жена-убийца. След това е продаден на двама братя, сладкар и готвач, които се отнасят мило с него. Когато излизат, той тайно се наяжда от храната им. Първоначално източник на неприятности, когато бива установено, че магарето стои зад изчезващата храна, става повод за присмех и празненство.

Отново той е продаден и е научен на много забавни трикове. Слухът се разпространява и голяма слава идва на магарето и неговия господар. Така се случва, една жена е толкова влюбена в страничното магаре, че подкупва неговия пазач и отвежда магарето Луций в леглото си. След това Луций бива планиран да прави секс на арената с многократна убийца, преди тя да бъде изядена от диви зверове; Приказката за ревнивата съпруга разказва нейната предистория.

След постановяване на присъдата на Парис и кратко отклонение във философията и корупцията, идва времето Луций да направи дългоочакваната си поява. В последния момент той решава, че съвкуплението с такава зла жена би било отвратително за него и освен това дивите зверове вероятно биха го изяли заедно с нея; и така той бяга в Кенхрея, за да подремне на плажа.

Книга единадесета