Писателката Джоан Роулинг цитира няколко писатели, които са ѝ повлияли, при създаването на своята бестселър поредица Хари Потър. Писатели, журналисти и критици отбелязват, че книгите имат и редица аналози от литература – както от класическата, така и от съвременната, която Роулинг не е цитирала открито като влияние.

Тази статия е разделена на три раздела. Първият раздел изброява онези автори и книги, които Роулинг е предложила като възможно влияние върху Хари Потър. Вторият раздел се занимава с онези книги, които Роулинг е посочила като любими, без да споменава възможни влияния. Третият раздел се занимава с онези аналози, които Роулинг не е посочила нито като повлияли, нито като любими, но за които други твърдят, че могат да бъдат сравнени с Хари Потър.

Признати влияния

Роулинг никога открито не е приписвала вдъхновение на нито един автор, казвайки: „Нямам и най-бегла представа откъде идват идеите ми или как работи въображението ми. Просто съм благодарна, че е така, защото ми дава повече забавление отколкото на всеки друг“. Въпреки това, тя споменава редица любими автори като вероятни влияния при създаването на Хари Потър. Творбите са изброени приблизително по реда на публикуване.

Английски фолклор и митология Роулинг казва: „Позволявах си ужасни свободи с фолклора и митологията, но не се срамувам от това, защото сме присвоили чужди богове, взехме техните митични същества и ги споихме всички заедно, за да направим това, което бих казала, един от най-богатите фолклори на света, защото е толкова разнообразен. Така че не изпитвам никакви угризения, че съм заимствала свободно, добавяйки свои елементи“.Fry, Stephen Living with Harry Potter BBC Radio4, 10 December 2005.

Илиада Когато интервюиращ казва, че спасяването на тялото на Седрик прилича на действията на Хектор, Ахил и Патрокъл в Илиада, Роулинг отговаря: „Ето откъде идва. Това наистина много ме развълнува, когато прочетох книгата, когато бях на 19. Идеята за оскверняване на тяло е много древна... Мислех за това, когато Хари спаси тялото на Седрик“.

Библията Редица коментатори насочват вниманието към библейските теми и препратки в последния роман на Дж. К. Роулинг от поредицата – Хари Потър и Даровете на Смъртта. В издание на Нюзуик от август 2007 г. Лиза Милър коментира, че Хари умира и след това се връща към живота, за да спаси човечеството, като Христос. Тя посочва заглавието на главата, в която се случва това – „Кралски кръст“На английски: King's Cross. Заглавието на главата е преведено на български език като Кингс Крос, алюзия към железопътната гара в Лондон, откъдето всяка година Хари се качва на влака, за да се отправи към „Хогуортс“ за новата учебна година. – възможно загатване за Христовия кръст. Също така, тя очертава сцената, в която Хари е временно мъртъв, посочвайки, че Роулинг поставя героя си в много подобна на рая обстановка, където той говори с бащина фигура, „чиито свръхестествени сили са придружени от дълбоко послание за любов“.Miller, Lisa. "Christ-like." Newsweek, 2007-08-06, Vol. 150 Iss. 6, p. 12 Джефри Вайс добавя, че библейският цитат „И смъртта, най-последният враг, ще бъде унищожена“ (1 Коринтяни 15:26), изобразен върху надгробните плочи на родителите на Хари, се отнася до Христовото възкресение.

Цитатът от семейната гробница на Дъмбълдор, „защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“, е от Матей 6:21 и се отнася до знанието кои неща в живота са с истинска стойност. Kept at: OSV.com „Това са много английски книги“, разкрива Роулинг на конференция на Open Book през октомври 2007 г., „Така че от много практична гледна точка Хари щеше да намери библейски цитати върху надгробните плочи, [но] мисля, че тези два конкретни цитата почти олицетворяват цялата поредица“.

Есхил и Уилям Пен Даровете на Смъртта започва с два епиграфа, един от „Други плодове на самотата“ от водача на квакерите Уилям Пен и един от „Хоефорите“ на Есхил. „Наистина ми хареса да избера тези два цитата, защото единият е езически, разбира се, а другият е от християнска традиция“, казва Роулинг. „Знаех, че ще бъдат тези два пасажа, откакто беше публикувана Стаята. Винаги съм знаела [че], ако мога да ги използвам в началото на книга седма, тогава щях да подредя перфектно края“.

Разказът на Продавача на индулгенции В уеб чат от юли 2007 г., организиран от нейния издател Bloomsbury, Роулинг заявява, че Разказът на Продавача на индулгенции от Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър е вдъхновение за народната приказка Приказка за тримата братя, преразказана от Ксенофилиус Лъвгуд в Хари Потър и Даровете на Смъртта. В приказката трима братя надхитряват Смъртта, като правят магия на мост, за да пресекат опасна река. Смъртта, ядосана, че е измамена, предлага да им даде три подаръка, Даровете на смъртта, като награда за това, че са ѝ се измъкнали. Първите двама умират в резултат на дарбите, които са им дадени, но третият използва дарбата си разумно и умира в леглото си като старец. В Разказът на Продавача на индулгенции, на трима мошеници се казва, че ако погледнат под дърво, могат да намерят начин да победят Смъртта. Вместо това те намират злато и, победени от алчността, в крайна сметка се убиват един друг, за да го притежават.

Макбет Роулинг цитира Макбет на Уилям Шекспир като влияние. В интервю за The Leaky Cauldron и MuggleNet е попитана: „Ами ако [Волдемор] никога не е чувал пророчеството?“, тя казва: „Това е идеята за Макбет. Абсолютно обожавам Макбет. Това може би е любимата ми пиеса на Шекспир. И това е въпросът, не е ли? Ако Макбет не беше срещнал вещиците, щеше ли да убие Дънкан? Щеше ли да се случи нещо от това? Съдбовно ли е, или той просто го направи? Вярвам, че той го направи“.

На своя уебсайт тя отново се позовава на Макбет в обсъждане за пророчеството: „пророчеството (като това, което вещиците правят на Макбет, ако някой е чел едноименната пиеса) се превръща в катализатор за ситуация, която никога не би се случила, ако не е било направено“.

Ема Роулинг цитира Джейн Остин като свой любим автор и голямо влияние. Роулинг казва: „Отношението ми към Джейн Остин е точно обобщено от тази прекрасна реплика: „Един от недостатъците на почти всеобщото образование е, че всякакви хора се запознават с любимите си книги. Това дава на човек любопитно усещане; все едно да видиш пиян непознат, увит в нечий халат“. Поредицата за Хари Потър е известна със своите обрати в края на всяка книга и Роулинг заявява, че „никога не съм подготвяла изненадващ край в книга за Хари Потър без да знам, никога не мога и никога няма да го направя толкова добре, колкото Остин направи в Ема“.

Историята на търсачите на съкровища Роулинг често споменава Едит Несбит в интервю, цитирайки нейните „много истински“ детски герои. През 2000 г. тя казва: „Мисля, че се идентифицирам с Едит Несбит повече от всеки друг писател“ и описва Историята на търсачите на съкровища на Несбит като „Приложение А за забрана на цялата детска литература от всеки, който не може да си спомни точно какво е чувството да си дете“.

Шумът на върбите В четене за ученици в Ню Орлиънс през 2007 г. Роулинг казва, че първата книга, която я е вдъхновила, е творбата на Кенет Греъм Шумът на върбите, която ѝ е прочетена, когато е била болна от морбили на 4-годишна възраст.

Дороти Сейърс Роулинг също цитира работата на християнската есеистка и писателка на мистерии Дороти Л. Сейърс като влияние върху нейната работа, казвайки: „Има една теория – това се отнася за детективските романи, а след това и за Хари, който всъщност не е детективски роман, но се усеща понякога като такъв – че не трябва да има романтична интрига в детективска книга на Дороти Л. Сейърс, която е кралицата на жанра – и след това нарушава собственото си правило, но казва – че няма място за романтика в детективската история с изключение на това, че може да бъде полезно за прикриване на мотивите на други хора. Това е вярно, това е много полезен трик. Използвала съм го при Пърси и до известна степен при Тонкс в книгите. Но като казах това, не съм съгласна, тъй като моите книги са много ориентирани към героите и следователно е толкова важно да видим как тези герои се влюбват, което е необходима част от живота“.

Хрониките на Нарния Роулинг казва, че е била почитател на творбите на К. С. Луис като дете и цитира влиянието на неговите Хрониките на Нарния върху нейната работа: „Открих, че си мисля за маршрута на гардероба до Нарния, когато на Хари му казаха, че трябва да премине през бариерата на гара Кингс Крос – тя се разтваря и той е на Перон 9 3⁄4, а там е влакът за Хогуортс“.

Тя обаче полага усилия да подчертае разликите между Нарния и нейния свят: „Нарния е буквално различен свят“, казва тя, „докато в книгите за Хари отивате в свят в света, който можете да видите. Голяма част от хумора идва от сблъсъци между магията и ежедневния свят. Като цяло няма много хумор в книгите за Нарния, въпреки че ги обожавах, когато бях дете. Толкова се увлякох, че не мисля, че К. С. Луис е особено проповядващ. Четейки ги сега, установявам, че неговото подсъзнателно послание не е много подсъзнателно“. Авторът от Ню Йорк Таймс Чарлз Макграт отбелязва приликата между Дъдли Дърсли, неприятния син на пренебрежителните настойници на Хари, и Юстас Скръб, разглезеният нахалник, който измъчва главните герои, докато не бъде променен от Аслан“.

Малкият бял кон В интервю за The Scotsman през 2002 г. Роулинг описва Малкият бял кон на Елизабет Гудж като „може би повече от всяка друга книга... пряко влияние върху книгите за Хари Потър. Авторката винаги включва подробности за това, което нейните герои ядат и си спомнят и това ми хареса. Може би сте забелязали, че винаги изброявам храната, която се яде в Хогуортс“. Роулинг допълва, че „Гудж е единственият [автор], чието влияние осъзнавах. Тя винаги описва какво точно ядат децата и наистина ми харесваше да знам какво имат в сандвичите си“.

Мечът в камъка Роулинг също така цитира работата на Т. Х. Уайт, гимназиален учител и автор на добре известната класическа сага за възрастни Веднъж и завинаги крал, която разказва историята на крал Артур от Великобритания, от детството до гроба. Може би най-известната книга от тази сага е Мечът в камъка (първата книга, първоначално предназначена за деца, със собствените илюстрации на Уайт), адаптирана в пълнометражен анимационен филм от Уолт Дисни. Артур е малко сираче с мръсна коса, което среща магьосника Мерлин (който има бухал, Архимед, и действа, подобно на Дъмбълдор, като „разсеян професор “), който взема го в замък, за да го образова.

Както отбелязва писателката Филис Морис, „паралелите между Дъмбълдор и Мерлин не свършват със защитата на героя, когато е в опасност... Освен че и двамата герои имат дълги, развяващи се бради (и сини очи, според Т. Х. Уайт), Мерлин е наставник и водач на крал Артур, както Дъмбълдор е водач и наставник на Хари“. Роулинг описва Уорт като „духовния прародител на Хари“.

Мишката, която не познаваше страха Роулинг също е почитател на Пол Галико, „особено на Мишката, която не познаваше страха. Това е страхотна книга. Галико управлява тънката граница между магия и реалност толкова умело, че до точката, в която най-фантастичните събития изглеждат правдоподобни“.

Джесика Митфорд В интервюто за Scotsman Роулинг описва активистката за граждански права Джесика Митфорд като „моята най-влиятелна писателка“, казвайки: „Обичам начина, по който тя никога не е надраснала някои от юношеските си черти, оставайки вярна на своята политика – тя беше самоук социалист – през целия си живот“. В преглед на Писмата на Джесика Митфорд Роулинг допълва: „Джесика Митфорд е моята героиня откакто бях на 14 години, когато чух страхотната ми пралеля да обсъжда как Митфорд е избягала на 19-годишна възраст, за да се бие с червените в Испанската гражданска война“, и твърди, че това, което я е вдъхновило за Митфорд, е, че е „неизлечимо и инстинктивно непокорна, смела, авантюристична, забавна и непочтителна, не харесва нищо повече от добрата битка, за предпочитане срещу помпозна и лицемерна мишена“.

Други любими