Владимир Милойчич () е немски археолог – праисторик, професор в университета в гр. Хайделберг (Германия).

Биография Владимир Милойчич е роден на 7 февруари 1918 г. в Загреб (тогава в рамките на Кралството на сърбите, хърватити и словенците). Умира на 19 февруари 1976 г. в Хайделберг, Германия.

През 1938 г. започва висшето си образование в Белградския университет, където е студент на проф. Милое Васич. В периода на обучението си участва активно в археологически разкопки – в крепостта Калемегдан под ръководството на Вилхелм Унверзагт, в късноантичната крепост Юстиниана Прима под ръководството на В. Петкович, както и във Вучедол под ръководството на Роберт Рудолф Шмид. Тази практика се превръща в ценна школа за него, осигурявайки му солидна подготовка в областта на теренните изследвания.

През 1942 г. продължава образованието си във Виена при проф. Освалд Менгин, а през март 1944 г. защитава докторска дисертация на тема „Ранният неолит в Сърбия“ (’‘Das ältere Neolithikum in Serbien’’).

В периода 1945–1946 г., заедно с Геро фон Мерхарт, подготвя хабилитационен труд със заглавие „Приноси към абсолютната и относителната хронология на най-ранната каменна епоха и индоевропейския проблем“ (’‘Beiträge zur absoluten und relativen Chronologie der jüngeren Steinzeit und zum Indogermanenproblem’’).

След Втората световна война Милойчич продължава академичната си кариера в Германия. Той е асистент на проф. Йоахим Вернер в Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, където през 1947 г. се хабилитира. Между 1954 и 1956 г. работи там като заместващ професор. През 1956 г. е назначен за редовен професор по пра- и ранна история в Саарландския университет. През 1958 г. приема покана за преподавателска позиция в Хайделбергски университет, където преподава и се занимава с науча-изследователска дейност до края на живота си.

От 1963 г. е редовен член на Хайделбергската академия на науките, а в периода 1968–1974 г. заема поста секретар.| Mitglieder der HAdW seit ihrer Gründung im Jahr 1909| Vladimir Milojčić| Heidelberger Akademie der Wissenschaften| zugriff=2016-06-22 Женен е за Йохана Милойчич (фон Зумбуш) (* 1927; † 1991), която е дъщеря на дерматолога Лео фон Зумбуш и внучка на интерниста Фридрих фон Мюлер. Има един син и две дъщери.Dagmar Drüll: Heidelberger Gelehrtenlexikon 1933–1986. Springer-Verlag, Berlin/Heidelberg 2009, ISBN 978-3-540-88834-5, S. 419. Една от дъщерите му, Александра Лоте Милойчич (* 1949, † 2010), също е доктор по археология. Тя е омъжена за археолога Зигмар фон Шнурбайн (Siegmar von Schnurbein), дълггодишен зам.директор на Римо-германската комисия на Германския археологически институт във Франкфурт на Майн (от 1981 г.), а от 1990 г. до 2006 г. е и негов директор.

Приноси Освен с активната си университетска и академична дейност, Владимир Милойчич оставя трайна следа в изследването на праисторията на Балканите и Централна Европа. Неговата докторска дисертация върху ранния неолит в Сърбия представлява първия опит за систематизиране на културните прояви в региона чрез съпоставителен анализ с европейската праистория. С хабилитационния си труд той допринася за развитието на хронологическите модели в археологията, като въвежда по-прецизни критерии за абсолютна и относителна датировка и поставя тези проблеми в по-широкия контекст на индоевропейската прародина.

В Германия Милойчич продължава да развива и задълбочава методологията на праисторическите изследвания, като обединява традициите на централноевропейската праисторическа школа и теренния опит от Балканите. Неговите публикации и академична дейност оказват значително влияние върху младите поколения археолози, а работата му в Хайделберг превръща университета в един от водещите центрове за праисторически изследвания през 60-те и 70-те години на ХХ в.

Библиография Milojčić, Vladimir. 1944. “Das ältere Neolithikum in Serbien. Dissertation.” Universität Wien. Milojčić, Vladimir. 1949. „Beiträge zur absoluten und relativen Chronologie der jüngeren Steinzeit und zum Indogermanenproblem.“ Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde 1: 7–62. Milojčić, Vladimir. 1950. “Chronologie der jüngeren Steinzeit Mitteleuropas.” Bonn: Habelt. Milojčić, Vladimir. 1955. “Zur Frage der Datierung des älteren Neolithikums auf dem Balkan.” Praehistorische Zeitschrift 43: 1–25. Milojčić, Vladimir. 1959. “Hauptprobleme der frühen Neolithikumsforschung in Südosteuropa.” Heidelberg: Carl Winter. Milojčić, Vladimir. 1960. “Neue Forschungen zum Neolithikum in Griechenland.“ Germania 38: 97–118. Milojčić, Vladimir. 1963. “Die Anfänge der europäischen Zivilisation: Das Neolithikum und die älteste Kupferzeit Südosteuropas.” Heidelberg: Winter. Milojčić, Vladimir. 1969. “Beiträge zur relativen Chronologie des südosteuropäischen Neolithikums.“ Archaeologia Austriaca 44: 15–42. Milojčić, Vladimir. 1973. “Chronologie der prähistorischen Kulturen Europas.” Heidelberg: Carl Winter. Milojčić, Vladimir. “Die prähistorische Siedlung unter dem Heraion'” (= Samos. Band 1). Reichert, Wiesbaden 1961. Milojčić, Vladimir с Joachim Boessneck и Maria Hopf: “Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula in Thessalien 1: Das präkeramische Neolithikum sowie die Tier- und Pflanzenreste” (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 2). Habelt, Bonn 1962. с други автори: “Paläolithikum um Larissa in Thessalien (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes.” Band 1). Habelt, Bonn 1965. Bericht über die Ausgrabungen und Bauuntersuchungen in der Abtei Frauenwörth auf der Fraueninsel im Chiemsee 1961–1964 (= Abhandlungen der Bayerischen Akademie der Wissenschaften Philosophisch-Historische Klasse. Neue Folge, Heft 65). 3 Teile, Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1966 Текстовата част от книгата е качена в интернет: https://publikationen.badw.de/de/003752817; Tafelteil; Pläne). Редактор: Kolloquium über frühmittelalterliche Skulptur.; Band 1: Vortragstexte. 1968. von Zabern, Mainz 1969. с Harald Hauptmann: Die Funde der frühen Dimini-Zeit aus der Arapi-Magula Thessaliens (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeerkulturraumes. Band 9). Habelt, Bonn 1969. с Johanna Milojcic-von Zumbusch: Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 1: Das frühe Neolithikum (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 10/11). 2 Teilbände, Habelt, Bonn 1971, ISBN 3-7749-1158-4. Редактор: Kolloquium über spätantike und frühmittelalterliche Skulptur.; Band 2: Vortragstexte. 1970. von Zabern, Mainz 1971; Band 3: Vortragstexte. 1972. von Zabern, Mainz 1974. с Eva Hanschmann: Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula in Thessalien 3: Die frühe und beginnende mittlere Bronzezeit (= Beiträge zur ur- und Frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer Kulturraumes. Band 13/14). 2 Teilbände, Habelt, Bonn 1976. с други автори: Die deutschen Ausgrabungen auf Magulen um Larisa in Thessalien 1966. Agia Sofia-Magula, Karagyoes-Magula, Bunar Baschi (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 15). Habelt, Bonn 1976, ISBN 3-7749-1330-7. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. Supplement 2: Die mittelneolithische Siedlung (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 20,2). Habelt, Bonn 1983. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. Supplement 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolithikum, Stratigraphie und Bauten (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 20,3). Habelt, Bonn 1983.

Източници

Категория:Германски археолози Категория:Родени в Загреб Категория:Починали в Хайделберг Категория:Праисторици