Микела Мурджа () е италианска писателка, блогърка, коментаторка, драматуржка, литературна критичка, авторка на бестселъра „Акабадора“, лауреат на наградите „Кампиело“, „Десѝ“ и “Супер Мондело“.
Тя е активен глас в италианския обществен живот, свързана с католическия феминизъм и левите политически позиции, и често коментира теми като евтаназията и правата на ЛГБТ общността. Тя е известна и с критиките си към крайнодесните политически сили в Италия.
Биография
Ранни години и образование Микела Мурджа е родена на 3 юни 1972 г. в Кабрас, Сардиния. На 18-годишна възраст е приета от осиновително семейство като filla de ànima („дете на душата“) – традиционна форма на осиновяване в Сардиния. За разлика от обичайната възраст между 10 и 14 години, нейното осиновяване е отложено поради съпротивата на биологичния ѝ баща. От 14-годишна работи.
Учи в Технологично‑търговската гимназия „Лоренцо Моса“ в Ористано, където се дипломира през 1991 г. като бизнес специалистка. Сезонната ѝ работа като сервитьорка в пицария оказва негативно влияние върху резултатите ѝ на матурата.
Ранно професионално развитие След завършването на гимназия започва да следва богословие в Института за религиозни изследвания към римокатолическата архиепископия на Ористано, като едновременно работи в застрахователна компания (1992), за да финансира обучението си. В следващите години заема различни длъжности: нещатна преподавателка по богословие в училища (1993 – 1999) събирачка на данъчни задължения (1999), административна мениджърка в топлоелектрическа централа (2000 – 2004), камериерка в хотел в Стелвио (2004) и нощна портиерка (2006).
Литературна кариера Първата ѝ книга, Il mondo deve sapere. Romanzo tragicomico di una telefonista precaria („Светът трябва да знае. Трагикомичен роман на една несигурна телефонистка“), излиза през 2006 г. и първоначално е замислена като блог. В нея Мурджа сатиризира условията на работа в колцентровете, описвайки икономическата и психологическата манипулация, на която са подложени служителите с несигурни трудови договори. По книгата е създадена едноименна театрална адаптация от Давид Емер с участието на Тереза Сапонанджело, която впоследствие вдъхновява сценария за филма „Целият живот пред теб“ на Паоло Вирцѝ, с Изабела Рагонезе, Сабрина Ферили, Елио Джермано, Валерио Мастандреа и Масимо Гини.
Водила е блога Il Mio Sinis, посветен на полуостров Синис в Централно‑западна Сардиния, включително със собствени фотографии. През 2007 г. една от нейните творби е включена в сборника „Cartas de logu: Сардински писатели в огледалото“, съставен от Джулио Анджони.
През 2008 г. Мурджа публикува в издателство „Ейнауди“ книгата Viaggio in Sardegna. Undici percorsi nell'isola che non si vede („Пътуване в Сардиния. Единадесет маршрута на острова, който не се вижда“) – литературен пътеводител, представящ по‑малко познати места на острова. През 2009 г., отново в „Ейнауди“, излиза романът ѝ Acabadora („Акабадора“), който преплита темите за евтаназията и традиционното осиновяване в Сардиния през 50‑те години на XX век. Романът е преведен на немски език през 2010 г. от издателство „Вагенбах“.
През 2011 г. свободният катерач Маурицио Дзанола (Маноло) дава името „Акабадора“ на новооткрит от него и Бруно Фонезу сектор за катерене в района Гутуру Кардаксиус. С романа Мурджа печели раздела за художествена литература на наградата „Десѝ“ (2009), а през 2010 г. получава „Супер Мондело“ като част от наградата „Мондело“, както и наградата „Кампиело“. Произведението излиза и като аудиокнига, прочетена от самата авторка, в издателство „Емонс Аудиолибри“.
През 2011 г. публикува с издателство „Ейнауди“ бестселъра Ave Mary. E la chiesa inventò la donna („Аве, Мери. И Църквата създаде жената“). Книгата вдъхновява италианската пънк рок група Punkreas за текста Santa Madonna, написан за Федец и включен в албума му Sig. Brainwash (2013).
През 2012 г., отново в „Ейнауди“, излиза романът ѝ L'incontro („Срещата“), както и неин разказ в антологията Presente. С издателство „Каракò“ публикува разказа L’arragosta („Омарът“) в сборника Piciocas. Storie di ex bambine dell'Isola che c'è.
През 2013 г. издава за „Латерца“, в съавторство с Лоредана Липерини, публицистичния памфлет срещу убийствата на жени L'ho uccisa perché l'amavo (falso!) („Убих я, защото я обичах: невярно!“).
През октомври 2015 г. публикува романа Chirú („Киру“) с изд. „Ейнауди“, посветен на менторската връзка между поколенията. През пролетта на 2016 г. излиза брошурата ѝ Futuro interiore („Вътрешно бъдеще“), която разглежда теми като идентичност, власт и демокрация.
В телевизионния сезон 2016 – 2017 г. Мурджа участва в предаването Quante Storie по Rai 3 с ежедневна рубрика за литературни рецензии и препоръки. От 30 септември до 4 ноември 2017 г. е водеща на публицистичната програма Chakra в съботния следобеден блок на Rai 3.
През 2018 г. Мурджа публикува в издателство „Марсилио“ литературните мемоари L'inferno è una buona memoria. Visioni da «Le nebbie di Avalon» di Marion Zimmer Bradley („Адът е добър спомен“), вдъхновени от романа „Мъглите на Авалон“ на Марион Зимър Брадли. Книгата прави паралел между Сардиния и митичния Авалон от Артуровия цикъл.
Два месеца по-късно, в издателство „Ейнауди“, излиза политическият ѝ памфлет Istruzioni per diventare fascisti („Инструкции, за да станеш фашист“), преведен впоследствие на пет езика. В него Мурджа използва ирония и парадокс, за да предупреди срещу възраждането на стереотипи и предразсъдъци, свързани с фашисткото минало на Италия. Публикацията предизвиква остра реакция от страна на постфашистките политически среди.
През февруари 2019 г. издателство „Адриано Салани“ публикува илюстрирания ѝ сборник с разкази Noi siamo tempesta („Ние сме буря“), който ѝ носи наградата „О-в Прочида на Артуро – Елса Моранте“ и специално споменаване на журито на наградата „Андерсен“.
През 2019 г. Мурджа, в сътрудничество с Киара Таляфери, публикува в издателство „Мондадори“ сборника с биографични разкази Morgana. Storie di ragazze che tua madre non approverebbe („Моргана: Истории за момичета, които майка ти не би одобрила“), основан на едноименния подкаст на платформата „Сторие Либере“, който двете авторки създават от 2018 г. Книгата представя истории на известни жени, предизвикали силни и често противоречиви обществени реакции, сред които Марина Абрамович, Вивиан Уестууд, Тоня Хардинг и др.
През 2021 г. излиза втората книга от поредицата „Моргана“ – Morgana. L'uomo ricco sono io („Моргана: Богатият мъж съм аз“), посветена на предприемачки, артистки, спортни шампионки, политички и интелектуалки, които са заплатили висока цена за стремежа си към независимост. Книгата цели да разчупи устойчивия стереотип, че женският успех е възможен единствено чрез връзка с богат мъж.
През 2019 г. Мурджа участва в антологията Le nuove Eroidi на издателство „Харпър Колинс“ с разказа си Elena („Елена“). От септември 2019 г. до август 2020 г. е съводеща на ежедневното вечерно предаване TgZero по Радио „Капитал“ заедно с Едоардо Буфони, наследявайки Виторио Дзукони.
На 7 декември 2020 г. Мурджа е поканена да произнесе встъпителната реч на премиерата на Театър „Ла Скала“ в Милано. Поради ограниченията, свързани с пандемията от COVID‑19, събитието се провежда при закрити врати и е излъчено по телевизията
През 2021 г. публикува труда Stai Zitta, e altre nove frasi che non vogliamo sentire più („Млъкни! и други девет фрази, които не искаме да чуваме повече“), посветен на езиковите механизми, чрез които се омаловажават постиженията на жените, включително настояването професиите да се обозначават само в мъжки род. Книгата предизвиква полемика сред поддръжниците на премиерката Джорджа Мелони, която предпочита да бъде наричана „министър‑председател“, а не „министър‑председателка“ – позиция, която Мурджа критикува.
Обществена дейност и активизъм Мурджа е възпитана в католическа среда и е активно ангажирана в католическата светска асоциация Azione Cattolica, където е регионално лице за контакт с младежкия сектор. През септември 2004 г. поставя театрален спектакъл в равнината на Лорето по време на националното поклонничество на асоциацията, на което присъства и папа Йоан Павел II.
Води блога Il Mio Sinis и участва в множество обществени дебати, свързани с феминизъм, ЛГБТ права, демокрация и езиково равенство.
От януари 2021 г. Мурджа редактира L'Antitaliana – историческата колона на списание „Еспресо“, създадена през 80‑те години и водена последователно от Джорджо Бока и Роберто Савиано. Тя е първата жена, подписала тази рубрика.
Театър През 2016 г. за Сардинския театър Мурджа създава две пиеси, поставени в Театър „Масимо“ в Каляри: антиутопията в три действия Cento, режисирана от Марко Сана и изпълнена от Лия Кареду, Феличе Монтервино, Изела Орчис, Леонардо Томази и Франческа Вентриля, и монолога на сардински език Spadoneri, поставен и режисиран от Елио Турно Артемале. През ноември същата година в Конгресния център „Джовани XXIII“ в Бергамо е представен сценичен прочит на текста ѝ Caterina di Siena („Катерина от Сиена“), режисиран от Серена Синигаля, написан съвместно с Елена Мафиолети и изпълнен от Ариана Скоменя.
През септември 2017 г. текстът на Мурджа Festa nazionale („Национален празник“) е включен в колективния проект "Ritratto di una nazione" („Портрет на една нация“) на Римския театър, заедно с произведения на Виталиано Тревизан и Марко Мартинели, и е поставен под режисурата на Фабрицио Аркури с участието на Ариана Скоменя и Фонте Фантазия. През същата година спектакълът „Акабадора“, по едноименния ѝ роман, дебютира в Театър библиотека „Куартичоло“ в Рим в адаптация на Карлота Коради, режисиран и продуциран от Вероника Кручани, както и в Театър „Доницети“ в Бергамо в изпълнение на Моника Писеду. През 2017 г. Мурджа дебютира и като актриса в Елейския театър в Нуоро в ролята на Грация Деледа в пиесата Quasi Grazia („Почти Грация“), написана от Марчело Фоа и продуцирана от Сардинския театър, режисирана от Вероника Кручани, с участието на Марко Бринци, Валентино Маниас и Лия Кареду.
От 2018 г. Мурджа поставя две театрални постановки: Istruzioni per diventare fascisti („Инструкции, за да станете фашисти“), базирана на едноименната ѝ книга и придружена от музиката на Франциску Меда Арогала, и Dove sono le donne („Къде са жените“) – монолог, посветен на липсата на женско представителство в политическите, културните и съдебните институции.
Политическа дейност и активизъм През 2007 г. Мурджа подкрепя кандидатурата на Марио Адинолфи на първичните избори на Демократическата партия. През септември 2010 г. заявява в интервю за в. „Кориере дела Сера“, че подкрепя независимостта на Сардиния. Като симпатизантка първоначално подкрепя движението iRS - Indipendentzia Repubrica de Sardigna, а по-късно и партията за независимост ProgReS - Progetu Repùblica de Sardigna. На регионалните избори в Сардиния през 2014 г. се кандидатира за президент и завършва трета с около 10% от гласовете, без да получи място в Регионалния съвет.
На изборите за Европейски парламент през 2019 г. подкрепя листата „Левицата“, включваща Италианската левица, Rifondazione Comunista, „Другата Европа с Ципрас“, Convergenza Socialista, Партията на Юга и Transform! Италия; листата получава 1,75% от гласовете и не печели мандати.
Мурджа често критикува позициите на Джорджа Мелони, подчертавайки, че женският пол сам по себе си не е достатъчен, за да определя една политика като феминистка. Особено остро реагира на настояването на Мелони да бъде наричана „Премиер“ вместо „Премиерша“.
Последни творби и смърт