Сегашно деятелно причастие е нелична глаголна форма – причастие, изразяващо действие, което се извършва едновременно с действието, изразено от сказуемото.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 167 – 168. За разлика от деепричастието, което също изразява едновременно действие, но пояснява сказуемото като обстоятелствено пояснение,ИБЕ – БАН, Официален правописен речник на българския език, 2012, правило 22.2, стр. 28. сегашното деятелно причастие пояснява някоя именна част на изречението, тоест то играе ролята на определение – може на подлога, но може и на допълнението.

Пример за прилика между сегашно деятелно причастие и деепричастие: Треперещ от гняв, Иван се обърна към Петър. Треперейки от гняв, Иван се обърна към Петър. Двете изречения имат еднакъв смисъл: всяко от тях означава, че Иван се е обърнал към Петър и че Иван е треперил от гняв. Сегашното деятелно причастие в първото изречение е обособено определение на подлога (Иван).

Пример за разлика между сегашно деятелно причастие и деепричастие: Иван се обърна към Петър, треперещ от гняв. Иван се обърна към Петър, треперейки от гняв. Двете изречения имат различен смисъл: Сегашното деятелно причастие в първото изречение е обособено определение на допълнението (Петър), тоест Петър е треперил от гняв. Деепричастието винаги пояснява сказуемото, тоест глагола се обърна във второто изречение, следователно е треперил този, който се е обърнал – Иван.

Сегашното деятелно причастие е преход между глагол и прилагателно име.

Като глаголна форма то има категориите залог (деятелен) и време (сегашно), при все че действието, изразявано от сегашното деятелно причастие, може да протича не само в настоящето, но също в миналото или в бъдещето – едновременно с действието, изразявано от сказуемото.

Подобно на прилагателните имена, сегашното деятелно причастие може да се членува и се съгласува по род и число с името, което пояснява.

Образуване Формите на сегашните деятелни причастия се получават най-лесно от глаголните форми на минало несвършено време, 1 л. ед.ч., чрез замяна на окончанието -х с -щ: четях – четящ; летях – летящ; мислех – мислещ; гледах – гледащ; стрелях – стрелящ.

Променливото я в завършека -ящ не се прегласява в е нито при членуване, нито при образуване на форми за множествено число: четящ, четяща, четящо, четящи; четящия(т), четящата, четящото, четящите.

Източници

Категория:Българска граматика Категория:Части на речта Категория:Глагол