Империум ( – „заповядвам“) e тип магистратска изпълнителна власт, заедно с общата потестас (лат. potestas).
Империумът включвал: висшата военна власт; правото да се сключва примирие и да се свиква Сената и народното събрание; правото на съд и наказание.
Тази власт принадлежи на диктаторите, консулите и преторите, като: Диктаторът имал „височайша власт“ – summum imperium, включваща правото да издава смъртна присъда, не подлежаща на обжалване. Консулът имал голям империум – majus imperium – право да се издава смъртна присъда, която обаче да подлежи на обжалване в центуриатното събрание. Преторът бил с ограничен империум – imperium minus – без право да издава смъртни присъди.
Източници Jochen Bleicken, Imperium. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 1381 – 1383. Loretana de Libero, Imperium. Der Neue Pauly, 5, 1998, 955 – 958. Gerhard Dulckeit, Fritz Schwarz, Wolfgang Waldstein, Römische Rechtsgeschichte. 8. Auflage. Beck, München 1989, ISBN 3-406-33398-2, S. 86, 88 – 90, 188. Encyclopedia Britannica, Empire. University of Chicago, 1962. Vol. 8, p. 402 www.krugosvet.ru
Категория:Държавно устройство на Древен Рим