Шприц„шприц“ в Речника на българския език или шприцер (Spritz или Spritzer) е венециански алкохолен аперитив, приготвен с просеко, битер (обикновено „Кампари“, „Аперол“ или „Селект“) и зелц. От 2011 г. е коктейл, официално признат от Международната асоциация на барманите (IBA).
История Произходът на шприца може да бъде проследен до началото на XIX век, с обичая на войските на Австрийската империя, разположени в Кралство Ломбардия-Венето, да разреждат венециански вина с газирана вода.
Оттук и произходът на името, за което се смята, че произлиза от немския глагол spritzen.Antonello Caporale (2009): Peccatori: gli italiani nei dieci comandamenti. Baldini Castoldi Dalai Editori, p. 84. ISBN 978-88-6073-605-5 Така се ражда първата версия на шприца. Този обичай, който бързо се разпространява сред местното население и остава почти непроменен не само в Австрия, но и в Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол, продължава да се повтаря във Фриули – Венеция Джулия, където класическият сприц все още е този, съставен от бяло вино и газирана вода, но и сред възрастните хора на други места в Северна Италия.. Последващата еволюция на Сприц-а настъпва с разпространението на сифона за вода Зелц, много по-газирана от класическата.
В следвоенния период в Италия се разпространява обичаят на аперитива. Вероятно в този период, между 20-те и 30-те години на XX век между Венеция и Падуа, сместа на шприц започва да се „оцветява" с битер. Всъщност в този период, благодарение на работата на братята Пила, във Венеция се ражда битерът „Селект“. и традицията той да се консумира разреден със сода или със зелц. Междувременно падуанските братя Барбиери създават „Аперол“ – друг битер.
През 50-те г. на XX век, между новия венециански навик да се прави аперитив, новите битери и икономическия бум, шприцът, както е известен днес, скоро става популярен, първо във Венеция и Падуа, а от 70-те години в целия Венето, след това Северна Италия и накрая национално, докато не се превръща в коктейл, консумиран в световен мащаб.
От 2011 г. е официализиран от Международната асоциация на барманите (IBA) първо с името „венециански шприц“, а след това просто като „шприц“.. За националната му известност допринася и компанията производител на аперитива „Аперол“, която в началото на 2008 г. стартира мащабна рекламна кампания и по този начин насърчава разпространението му из целия Италиански полуостров.
Приготовяне
Шприцът се прави с пенливо бяло вино (обикновено просеко), битер и газирана вода или зелц. Други използвани ликьори могат да бъдат „Чинар“ или „Кина Мартини“.
7,5 cl просеко 5 cl „Селект“ 2,5 cl сода/зелц зелена маслина.
Венецианската рецепта включва:
1/3 пенливо бяло вино 1/3 битер 1/3 газирана вода резен портокал или лимон в зависимост от битера.
Официалната IBA рецепта включва:
9 cl просеко 6 cl „Аперол“ на вкус сода/зелц.
Шприцът се налива в чаша, съдържаща лед, след което се украсява с половин резен портокал. От 2015 г. задният етикет на бутилката „Аперол“ показва чашата за вино с тяло, идеално за приготвяне на шприц.
Варианти Има различни вариации на шприц, повече или по-малко разпространени в Италия:
Шприц Селект, считан за оригинален. Рецептата включва „Селект“, просеко, сода или зелц и маслина, въпреки че венецианската традиция заменя просекото с тихо бяло вино. Аперол шприц: най-разпространената и официална IBA рецепта. Шприц Кампари: IBA рецепта с „Аперол“, заменен с „Кампари“. Този вариант, понякога с добавка на портокалов сок, се нарича още bicicletta. Шприц Чинар: IBA рецепта с „Аперол“, заменен с „Чинар“ – битер на базата на листа от артишок. Леко горчив с ботанически нотки, широко разпространен особено във Венето. Бял шприц, приготвен само с просеко и газирана вода/зелц, без добавка на битер Триестки шприц, много подобен на австро-унгарския оригинал, просто съставен от бяло вино и зелц (или газирана вода).
Изборът на вино също е характерен за шприца: в различните райони на Тривенето и околните райони оригиналната рецепта също се идентифицира въз основа на виното. В Тревизо е просеко, в Падуа – пенливо бяло вино, във Венеция – тихо бяло вино, в Удине е Токай Фриулано.
Пирло – брешански аперитив, вероятно се развива успоредно с шприц.
Източници
Категория:Алкохолни напитки Категория:Италианска кухня