Марко Димов Сакарски е български краевед, писател, съдия, адвокат, политик и общественик. Виден училищен, читалищен, църковен и обществен деец в Харманли.
Той е мирови съдия в Харманли и околийски съдия в Кърджали (1921 – 1926 г.), адвокат в Харманли (1926 – 1944), кмет на с. Елена (1937) и народен представител в XXV обикновено народно събрание.
Биография Марко Сакарски е роден в село Набожно на 15 септември 1894 година.
Основно и прогимназиално образование получава в родното си село и в град Харманли, а средно в Хасковската мъжка гимназия, която завършва през 1913/1914 година. По-рано през 1909/1910 г. получава духовно образование в Бачковския манастир.
Взема участие в Първата световна война като редник в Тридесети пехотен шейновски полк - II рота. На 16 ноември 1915 г. по време на боевете при Косово поле е ранен на осем места, вследствие на което е инвалид с 50% изгубена работоспособност. Получава частична парализа на дясната ръка и невъзможност да мърда всичките си пръсти. За проявена храброст и бойно отличие е награден с войнишки кръст „За храброст“ и „За заслуга“.
След войната записва да следва в Юридическия факултет при Софийския държавен университет, който завършва през 1921 година.
Прекарва полагаемия се стаж в Хасковския окръжен съд, а след това е назначен за мирови съдия в Харманли и околийски съдия в Кърджали. На 20 май 1926 година напуска съдийството и се отдава на свободна адвокатска практика, която упражнява в Харманли до ареста си през септември 1944 година.
В обществено-политическия и културно-просветния живот на своя край взема много дейно участие. В периода 1931-1934 и 1940-1944 е училищен настоятел в Харманли. През 1937 година е кмет на село Елена – Харманлийско. Много години е деятел на местното читалище, председател е на местното туристическо дружество „Родопи“. Инициатор е за създаването на първата изкуствена гора в Харманли по дефилето на река Олу дере (днес Харманлийска река).
Той е епархийски избирател и член на множество организации, в живота на които взема активно участие и допринася за развитието им. Във времето е редактор на вестниците „Харманлийски глас“, „Харманлийско ехо“, „Харманлийски обзор“ и други, в които е писал множество статии по различни обществени въпроси. Изнесъл е множество сказки и беседи на теми „Из българското минало“, „Народно творчество“, „Български шевици“, „Български песни“ и др.
Усърдно е въвлечен в делото да издирва български старини, артефакти и всякаква българска история във формата на предания, песни, истории, бит и т. н. Провел е множество изследвания на стари български светилища, църкви, манастири, крепости, тракийски могили и др. в родния си край. В тази област има множество ценни приноси и заслуги. Установява къде е реалното местоположение на Изворът на Белоногата, открива гроба на крал Вълкашин, смъртно ранен в битката при Черномен в близост до Харманли, превежда надписите на Гърбавия мост и Текето в село Богомил и други.
Автор е на книгите „Стогодишнината на църквата Св. Атанасий в град Харманли“, „Миналото на Харманли“, „Сакар планина – българското минало“, „Дряновското въстание“(Харманлийско), „Миналото на разни селища на Харманлийско“, „Църковните борби“ и други изследвания в трудове, неизвестни в нашата история до сега.
От трудовете му са запазени само няколко копия на книгата „Стогодишнината на църквата Св. Атанасий в град Харманли“, няколко сбирки от личната му колекция от книги и кратки бележки по различни теми, които се пазят в семейния архив на наследниците му. С обществено достояние са няколко негови парламентарни речи и стенографски дневници.
Инициатор е за премахването на Византийския ренесанс и други чужди стилове, проникнали в Българската църква и тяхното заменяне с чисто български стил – дърворезби с български мотиви. В построената в Харманли през 1938 година църква „Св. Иван Рилски“ по негова инициатива, с негови средства и по негова идея се изработва вътрешна чисто българска резба – иконостас, който е единствен по рода си.
Избран е за народен представител от групата на безпартийните на 28 януари 1940 година, като кандидат на II Харманлийска избирателна колегия, където се е ползвал с уважение и известност между населението, поради своята обществена дейност и почтеност. Член е на парламентарните комисии на Министерството на народното просвещение и по Проверка на изборите.
След събитията от предишния ден, на 10 септември 1944 година, Сакарски сам отива в полицията, за да се предаде, но от там му отговарят, че няма заповед и причина за ареста му. Арестуван е незаконно в дома си след няколко дни и изпратен в Централния Софийски затвор заедно с Делчо Тодоров, където е разпитван многократно. Обвинен е в профашистка и антибългарска дейност, изнасяне на речи против СССР, лично облагодетелстване и злоупотреба с положение. Пледира невинен по всички обвинения. Осъден е на смърт от Втори върховен състав на Народния съд и е разстрелян заедно с другите осъдени народни представители от XXV народно събрание в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година.
Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 г.
Галерия
Библиография Сакарски, Марко – Стогодишнина на църквата Св. Атанасий въ гр, Харманлий, 1935. Стенографски дневник, XXV обикновено народно събрание, Втора редовна сесия, 51-во заседание, 06.02.1941. Стенографски дневник, XXV обикновено народно събрание, Втора редовна сесия, 76-то заседание, 01.04.1941. Лична военна инвалидна книжка.
Вижте също Стенорафски дневник 06.02.1941 Стенографски дневник 01.04.1941
Бележки
Категория:Български общественици Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Родени в област Хасково Категория:Починали в София Категория:Жертви на Народния съд