Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните представлява персистираща форма на синдрома с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ, на английски: ADHD). Това е разстройство на неврологичното развитие, което предполага, че симптомите трябва да са били налице още в детството, с изключение на редките случаи, при които симптоми, наподобяващи СДВХ, се появяват след травматично мозъчно увреждане. Според диагностичните критерии на ДСН‑5 за СДВХ трябва да са налице множество симптоми преди 12‑годишна възраст. Тази възрастова граница е променена спрямо ДСН‑IV, където се е изисквало поява преди 7‑годишна възраст, с цел да се осигури по‑голяма гъвкавост при диагностицирането на възрастните.

Преди се е смятало, че СДВХ е детско разстройство, което отслабва с възрастта, но съвременните изследвания опровергават това. Приблизително две трети от случаите на СДВХ в детството продължават и в зряла възраст, като тежестта и проявите на симптомите се променят във времето, но продължават да оказват значително влияние върху ежедневното функциониране в множество области. Тази концепция е отразена и в ДСН‑5, който определя СДВХ като „състояние на неврологичното развитие през целия живот“ и въвежда различни диагностични изисквания за деца и възрастни.

Съгласно ДСН-5 децата трябва да проявяват „шест или повече симптома“ в областта на невниманието или хиперактивността-импулсивността (или и в двете), за да отговарят на критериите за СДВХ. а при по‑възрастни юноши и възрастни (17+ години) са необходими поне пет симптома във всяка област. Международната класификация на болестите (МКБ‑11) също актуализира критериите си в съответствие с ДСН‑5, но за разлика от ДСН‑5 и МКБ‑10 не уточнява възраст на поява, минимален брой симптоми или продължителност на симптомите.

Последната ревизия на ДСН‑5 заменя понятието „подтипове“ с „прояви“, за да отрази по‑динамичния характер на симптомите през различните етапи от живота.

Три вида прояви СДВХ се разделя на три основни прояви:Ramsay JR (2007). Cognitive behavioral therapy for adult ADHD. Routledge. с. 4, 25–26

С преобладаващо невнимание (ADHD-I) С преобладаващи хиперактивност/импулсивност (ADHD-HI) Комбинирана проява (ADHD-C) – отговаря на критериите и за двете групи симптоми.

Проявата на симптомите и тяхната тежест варират значително между отделните индивиди. Хиперактивните симптоми често намаляват през юношеството, докато невниманието е по‑често срещано при възрастните. То се проявява като трудности при започване и завършване на задачи, забравяне, затруднено фокусиране, дезорганизация и хронично закъснение.

СДВХ може да бъде диагностициран единствено от лицензиран клиницист. Диагнозата се поставя клинично чрез изчерпателно и структурирано интервю, което цели да установи пълната история на настоящите и детските симптоми и тяхното въздействие върху ежедневното функциониране. Необходимо е да се събере и пълна медицинска история, тъй като честотата на съпътстващи заболявания (коморбидности) при СДВХ е висока. Допълнителна информация от близки хора (родители, братя и сестри, партньори, учители, колеги, работодатели) може да бъде полезна за потвърждаване на диагнозата.

СДВХ е силно генетично повлияно състояние и често се среща в семействата. Индивиди с роднини от първа степен със СДВХ имат 4–5 пъти по‑висок риск от общата популация и приблизително 20% разпространение. Степента на унаследяване се оценява на около 76% при деца и юноши и между 70% и 80% при възрастни.

Точните причини за СДВХ не са напълно изяснени, но се предполага, че освен генетичните фактори роля играят и негенетични биологични рискови фактори (напр. ниското тегло при раждане, събития по време на бременност), както и фактори на средата.

Ефективното лечение на СДВХ обикновено включва комбинация от психообучение, поведенчески интервенции (напр. когнитивно‑поведенческа терапия), фармакотерапия и обучение, свързано със СДВХ. Стимулантите се считат за медикаменти от първа линия. При възрастните амфетамините (напр. дексамфетамин) се смятат за най-ефективни.

Класификация Прояви на СДВХ Петото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (ДСН-5) определя три прояви на СДВХ:

Проява с преобладаващо невнимание (ADHD-I) – отговаря на критериите за невнимателната, но не и за хиперактивно‑импулсивната проява. Проява с преобладаващи хиперактивност-импулсивност (ADHD-HI) – отговаря на критериите за хиперактивно‑импулсивната, но не и за невнимателната проява. Комбинирана проява (ADHD-C) – отговаря на критериите и за двете групи симптоми.

ADHD‑I е най‑често срещаната проява сред възрастните: 45% от възрастните със СДВХ отговарят на критериите за проява с преобладаващо невнимание. 34% отговарят на критериите за комбинирана проява (ADHD‑C), а 21% – на проявата с преобладаващи хиперактивност‑импулсивност (ADHD‑HI).

Диагностични критерии ДСН‑5 изброява 18 възможни симптома, които могат да бъдат характерни за СДВХ – девет симптома на невнимание и девет симптома на хиперактивност‑импулсивност. За по‑възрастни юноши и възрастни (17+ години) са необходими поне пет симптома във всяка категория, за да бъде поставена диагноза. Това се различава от изискването за шест симптома при децата.

Съгласно актуализациите на ДСН‑5 (2013 г.) допълнителните критерии за диагностициране на СДВХ при възрастни включват:

симптомите са налице поне шест последователни месеца; симптомите не съответстват на нивото на развитие на индивида; няколко симптома се появяват преди 12‑годишна възраст; симптомите се проявяват в две или повече области (дом, училище, работа); симптомите нарушават или намаляват социалното, академичното или професионалното функциониране; симптомите не се обясняват по‑добре с друго психично разстройство.

Признаци и симптоми СДВХ е хронично състояние, което започва в ранна детска възраст и може да продължи през целия живот. Изчислено е, че 33–66% от децата със СДВХ ще продължат да имат значими симптоми и в зряла възраст, което оказва съществено влияние върху образованието, заетостта и междуличностните отношения. Индивидите със СДВХ проявяват недостатъци в самоконтрола и самомотивацията, което насърчава проблемни характеристики като разсеяност, прокрастинация и дезорганизация. Те често се възприемат от околните като хаотични и нуждаещи се от силна стимулация, за да бъдат по‑малко разсеяни и да функционират ефективно.

Потенциалът за учене и общата интелигентност на възрастните със СДВХ не се различават от тези на възрастните без синдрома. Докато учителите и лицата, които се грижат за деца, често разпознават симптомите на СДВХ, работодателите и другите, които взаимодействат с възрастни, по‑рядко възприемат подобно поведение като симптоматично. Това се дължи отчасти на промяната в проявите със зрелостта: възрастните със СДВХ са по‑малко склонни да показват очевидна хиперактивност. Вместо това те могат да съобщават за постоянен вътрешен поток от мисли и вътрешно напрежение, тъй като хиперактивността се интернализира.

Симптомите на СДВХ (вж. таблицата по‑долу) варират значително между индивидите и през различните етапи от живота. С напредъка в разбирането на невробиологията на СДВХ става ясно, че трудностите, проявявани от засегнатите, се дължат на нарушения във функционирането на мозъчните области, отговорни за екзекутивните функции (виж по-долу: Патофизиология). Това води до проблеми с поддържането на вниманието, планирането, организацията, приоритизирането, управлението на времето, контрола на импулсите и вземането на решения. Трудностите, произтичащи от тези дефицити, могат да варират от умерени до тежки, което води до неспособност за ефективно структуриране на ежедневието, планиране на задачи или адекватно поведение, дори когато индивидът е наясно с възможните последствия. Това може да доведе до лошо представяне в училище и на работа, както и до слаби постижения в тези области. При млади възрастни може да се наблюдават нарушения в шофирането и по‑висока честота на пътни инциденти. С натрупването на проблемите индивидът може да развие негативна самооценка, което създава порочен кръг на неуспех.

До 80% от възрастните със СДВХ имат някаква форма на съпътстващо психиатрично заболяване, като депресия или тревожност. Много от тях имат свързани обучителни трудности, като дислексия, което допринася за техните затруднения. Проучвания показват, че възрастните със СДВХ по‑често изпитват самостигма (вътрешно възприемане на негативни обществени нагласи) и депресия още в детството, често вследствие на усещане за различност и пренебрегване. Тези преживявания могат да допринесат за високите нива на депресия, злоупотреба с вещества и проблеми във взаимоотношенията в зряла възраст.

Емоционалната дисрегулация – неспособността за адекватно управление на емоциите, проявяваща се чрез ниска толерантност към фрустрация, раздразнителност, негативни емоционални изблици и емоционална лабилност, е ключов симптом на СДВХ във всички възрастови групи. За разлика от други симптоми, които имат тенденция да отслабват с възрастта, емоционалната дисрегулация е по‑устойчива в зряла възраст. Въпреки че клиницистите все по‑често я признават като важен симптом при възрастните, тя не е включена като основен диагностичен критерий в ДСН‑5. Въпреки това ДСН‑5 я посочва като „свързана характеристика“, която може да подкрепи диагнозата СДВХ.

С преобладаващо невнимание (ADHD-I) С преобладаващи хиперактивност/импулсивност (ADHD-HI) При деца: Разсеяност в ежедневните дейности Лесно се разсейва от външни стимули Губи важни предмети (напр. моливи, домашни, играчки и т.н.) Често търси внимание, но не слуша и не отговаря, когато бъде повикано Трудно се съсредоточава върху текущи задачи и не може да поддържа внимание Избягва или не харесва задачи, изискващи продължителни умствени усилия Прави невнимателни грешки, като не обръща внимание на детайлите Има трудности при организирането на задачи и дейности Не успява да изпълни сложни инструкции и задачи (домашна работа, задължения и др.)При деца: Извива се и се върти (с ръце и/или крака) Не може да стои мирно Не може да играе тихо или да участва в развлекателни дейности Говори прекомерно Тича и се катери прекомерно Винаги е в движение, сякаш „задвижвано от мотор“ Няма търпение да му дойде редът Дава внезапни отговори или коментари Натрапва се на другите или прекъсва разговорите При възрастни:Katragadda S, Schubiner H (June 2007). "ADHD in children, adolescents, and adults". Primary Care. 34 (2): 317–41, abstract viii. doi:10.1016/j.pop.2007.04.012. PMID 17666230. Избягване на задачи или работа, които изискват концентрация Прокрастинация Трудности при започване на задача Трудности при организирането на детайлите, необходими за дадена задача Трудности при припомняне на подробности, необходими за дадена задача Трудности при изпълнение на много задачи едновременно Лошо управление на времето, загуба на представа за времето Нерешителност и съмнение Колебание при изпълнение Трудност при постоянство или завършване и проследяване на задачите Забавено прекратяване и превключване на вниманието от една задача към другаПри възрастни:"NIMH » Could I Have Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder (ADHD)?". www.nimh.nih.gov. Retrieved 2019-11-20"Diagnosis of ADHD in Adults". CHADD. Retrieved 2019-11-20 Върти се с или потупва ръце или се извива на стола Затруднява се да остане седнал Изключително голямо безпокойство Говори прекалено много Прекъсва или се натрапва на другите Трудно изчаква реда си Трудно му е да участва тихо в дейности Изстрелва отговори преди въпросите да бъдат завършени

Диагноза Скрининг за СДВХ при възрастните СДВХ може да бъде диагностициран само от лицензиран клиницист, а първата стъпка е скрининг с валидирани инструменти за оценка на СДВХ при възрастни. Скалата за самоотчитане на СДВХ при възрастните (ASRS) е валидиран инструмент, признат от Световната здравна организация с чувствителност и специфичност съответно от 91,4% и 96,0%.