Зба́раж е град в Збаражка градска община на Тернополски район в Тернополска област на Украйна.

Идентификационният код на града според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA61040150010018110.

Збараж е включен сред 39-те града на Украйна с най-голям брой исторически паметници. Населението на града е 13 587 души (към 2020 г.). Разстоянието до Тернопил е 17 км.

В Украйна съществува и село с това име (Збараж) във Винишка област.

Збараж е бил между XV–XVI век столица на Збаражкото княжество.

География Разположен е на Волин-Подолското възвишение, сред планините Медобори, на двата бряга на река Гнизна — приток на Серет.

История Археологическите разкопки продължават в покрайнините на града; открити са мезолитно селище (8 хиляди години пр. Хр.), селища натрипилската, черняховската, лука-райковецката и киеворуската култура, гробище от VIII–IX век.

Киеворуски период Този волински град е споменат за първи път в летописи през 1211 г., но много преди това градът на реката Гнизна е един от най-укрепените регионални центрове на Галицко-Волинското княжество. Известно е, че през XIII век градът е принадлежал на полската кралица Лешкова Бялата (до 1219 г.)

Збараж принадлежал към Галицко-Волинското княжество, в което играл ролята на волостен административен център (както и градовете Теребовля, Кремянец, Шумск).ДОВІДКА ПРО АДМІНІСТРАТИВНО-ТЕРИТОРІАЛЬНИЙ ПОДІЛ ТЕРНОПІЛЬСЬКОЇ ОБЛАСТІ / Державний архів Тернопільської області. Путівник . — С. 345.

Литовско-полски период

През 1393 г. великият литовски княз Витаутас подарява Збараж на новгород-северския княз Корибут, който построява тук замък.

През 1474 г., когато татарската орда се приближава до крепостните стени на града, защитниците на Збараж, водени от княз Василий Васильович НесвицкиTomasz Kunzek. Przewodnik po województwie Tarnopolskim… — S. 115. изгарят заедно с крепостта. Син на Корибут — княз Иван Збаражки — е убит, жена му и най-малкият му син са взети в плен заедно с други жители от татарите. Замъкът преминава в ръцете на княз Васил, който през 1481 г. го дава на сина си Семен.

По време на полската окупация градът е административно част от Волинското войводство, разположено близо до границата с Рутенското войводство.

През 1587 г. на мястото на стария замък е построен нов. През 1598 г. градът отново е разрушен от татарите.

Между 1626 и 1631 г. е издигнат нов замък-крепост, който е разрушен в големи части през 1675 г. По-късно от средата на XIX век нататък се извършват множество реконструкционни дейности, придали съвременния вид на замъка.

През юли 1617 г. войската на крал Владислав IV Васа лагерува край Збараж.

Збараж е родното седалище на княжеския род Збражки и столица на Збаражското княжество, което впоследствие става васално на Великото литовско княжество. Краковският кастелан Юрий Збаражки — последният представител на рода — умира в Краков през 1631 г. От 1636 г. нататък Збараж е принадлежал на князете Вишневецки – владетели на Вишневецкото княжество, тъй като последният собственик на града, Юрий Збаражки, нямал нито деца, нито наследници.

Въстание на Хмелницки Градът най-вече е известен със събитията от Украинско-полската война от 1648-1657 г., а именно с обсадата от 1649 г. Тогава войските на Богдан Хмелницки обсаждат силния коронен гарнизон в Збараж. На помощ на обкръжените се притичва избрана армия, водена от самия крал Ян II Кажимеж. Хетманът напада поляците край Зборово (това е недалеч от Збараж) и почти успява да плени краля. Намесва се съюзникът на Хмелницки – кримският хан Ислам-Гирей III, който заплашва да премине на страната на Ян II Кажимеж, ако военните действия не бъдат прекратени. Чувствайки се в безизходица, полският крал изпраща посланици при Хмелницки, за да поиска примирие. Но в последния момент канцлерът Осолински, който е в лагера, успява да влезе в тайни преговори с Ислам-Гирей III. Той се опитва с щедри подаръци и обещания да го склони на страната на мира. След това ханът губи интерес, коя от двете враждуващи страни ще получи надмощие, и се съгласява, предава казаците и прекратява военните действия срещу поляците. Кримският хан, който по този начин спасява полската армия и краля от поражение, получава парично възнаграждение за предателството си спрямо Хмелницки и се оттегля в Крим.

Резултатът е Зборовският договор, според който регистърът на казашката армия е намален от 60 на 40 хиляди, а Киевското, Черниговското и Брацлавското войводства остават част от Казашкото хетманство. Волиния, Подолия и Полесия остават под управлението на Полско-литовската държава.

По-късен период През 1675 г. Шишман Ибрахим Паша (Şişman İbrahim Paşa) с турско-татарската армия унищожава Подолия, Волиния, Червена Рус (Бар, Теребовля, Тернопол, Подгайци). На 27 юли 1675 г. замъкът Збараж е превзет (бива значително разрушен), градът е напълно опожарен, жителите са избити, а младежите са изпратени в затвор. Градът е освободен от данъци за 12 години. Градът принадлежи на князете Вишневецки, последният, до 1744 г., е вилненският войвода Михайло Серваций Вишневецки (?–1744 г.). След него градът преминава в собствеността на рода Потоцки.

През 1707 г. хетман Иван Мазепа се среща тук с руския цар Петър I.

Според писмото на М. Потоцки от лагера край Нараево, през 1734 г. отряд от московски войски напуска Тернопол в посока Збараж. В средата на XVIII век градът административно принадлежи към Волинското воеводство.H. Dymnicka-Wołoszyńska. Potocki Stanisław h. Pilawa (1698—1760) // Polski Słownik Biograficzny. — Wrocław — Warszawa — Kraków — Gdańsk — Łódź, 1984. — t. XXVIII/1, zeszyt 116. — стр. 157. (на полски език)

Част от Хабсбургската империя През 1772 г. градът става част от владенията на Хабсбургите (по-късно наречени Австрийска империя, а от 1867 г. – Австро-Унгарска империя).

През 1789 г по заповед на правителството във Виена е основана гимназия с немски език на обучение. Действала е в помещенията на бившия Бернардински манастир. През 1805 г. тя е преместена в град Бережан. Според градска легенда гимназията е прехвърлена от Збараж след многобройни оплаквания от местни жители.Бережанська Земля: Історично-Мемуарний Збірник. — Ню Йорк — Лондон — Сидней — Торонто, 1970. — Т. 1. — С. 56—57.

През 1797 г. император Франц II утвърждава герба на града — изобразен е възседнал на кон Св. Георги, който убива дракон.

На 25 ноември 1906 г. е открита железопътната линия Тернопол–Збараж.Ю. Томін, Ю. Романишин, Р. Коритко, І. Паращак. Перша колія: до 150-річчя Львівської залізниці. — Львів : ТзОВ «Західноукраїнський Консалтинговий Центр» (ЗУКЦ), 2011. — 496 с.; іл. — С. 52. — ISBN 978-617-655-000-6.

Първа световна война През 1916 г. за обеспечаване на настъплението на Брусилов, градът е свързан с железопътна линия с Шепетовка. За строителството са използвани релси и траверси от ж.п. трасето Велики Бирки — Гримайлов (напълно демонтирано).Ю. Томін, Ю. Романишин, Р. Коритко, І. Паращак. Перша колія: до 150-річчя Львівської залізниці. — Львів : ТзОВ «Західноукраїнський Консалтинговий Центр» (ЗУКЦ), 2011. — 496 с.; іл. — С. 52. — ISBN 978-617-655-000-6.

Западноукраинска народна република

В началото на ноември 1918 г. градът влиза в състава на възстановената украинска държава и става център на повят в Западноукраинската народна република. Андрий Шмигелски е представител от Збаражки окръг в Украинския национален съвет (парламента) на Украинската народна република (поради малкия брой жители градът няма свой делегат в съвета).

Втора световна война През 1939 г. има въстание срещу „властта на Съветите“ в Збаражски окръг, ръководено от активисти на Организацията на украинските националисти, извършено е нападение срещу клона на НКВД.О. Гаврилюк, І. Крочак, О. Петровський. Тернопіль: сторінки минулого і сьогодення. — Тернопіль: Астон, 2010. — 120 с.; іл. — С. 62. — ISBN 978-966-308-349-0 По време на германо-нацистката окупация в града функционира принудителен трудов лагер за евреи, чието първо споменаване е от април 1943 г., а последното през юли 1943 г.

Съветска окупация Поради почти пълното унищожаване на Тернопол в резултат на ожесточени боеве, някои регионални институции и организации биват разположени в Збараж в периода 1944-1946 г.О. Гаврилюк, І. Крочак, О. Петровський. Тернопіль: сторінки минулого і сьогодення. — Тернопіль: Астон, 2010. — 120 с.; іл. — С. . — ISBN 978-966-308-349-0

Възстановяване на независимостта на Украйна

През 2011 г. Националанта банка на Украйна издава юбилейна монета, посветена на 800-та годишнина от основаването на града.

На 29 август 2015 г. е открит реставриран паметник на Адам Мицкевич с участието на ръководителя на Тернополската областна държавна администрация Степан Барна, и полски гости, водени от посланика на Полша в Украйна – Хенрик Литвин. Население

Етнически състав Разпределение на населението по националност според преброяването от 2001 г.: Националност Дял украинци 97,69 % руснаци 1,64 % други/без отговор 0,67 %

Eзик Разпределение на населението по роден език според преброяването от 2001 г.: Език Дял украински 98,13 % руски 1,67 % други/без отговор 0,2 %

Архитектурно-историческо наследство

Храмове Архитектурни паметници:

Синагога (1537 г.) Преображенска църква (1600 г., построена на мястото на манастира Св. Онуфрий; сега — енорийска църква на село Залужя) Църква и манастир на отците бернардинци (1627 г.) Църква „Успение Богородично“ (1755 г.) Църква „Възкресение Господне“ (1764 г.; основател — бюргер-обущар Х. Химонюк). През 1887 г. по време на голям пожар храмовете са повредени и скоро възстановени. действащи са църквите „Свети Петър и Павел“, „Покров на Пресвета Богородица“, „Свети Юрий“, „Рождество Христово“.

Збаражки замък

През 1994 г. Збаражкият замък става част от новосъздадения Държавен историко-архитектурен парк в град Збараж, на базата на който през януари 2005 г. с указ на президента на Украйна е създаден Националният парк „Замъците на Тернополска област“. Паметници В Збараж са издигнати паметници на:

Богдан Хмелницки (през 1954 г.; скулптор Яков Чайка, архитект В. Скочеляс) Иван Франко (1992 г.; скулптор В. Одрехивски) Дмитро Клячкивски (1994 г.; скулптор В. Мелник, архитект В. Скочеляс); Адам Мицкевич (1898 г.; реставриран през лятото на 2015 г.); Мемориал на славата на загиналите в Германо-съветската война (1965 г.; архитект В. Скочеляс). Героите от Небесната стотина – на Устим Холоднюк и Назарий Войтович

Просвета и култура

През 1789 г. в града е основана немскоезична гимназия, която по-късно е преместена в Бережан.

Пълно средно образование в Збараж може да се получи в: Збаражко средно училище I-III клас № 1, Збаражско средно училище I-III клас № 2, Збаражско средно училище I-III клас № 3, Збаражко санаторийно училище-интернат.

Професионално образование в Збараж може да се получи в професионално училище № 25.Професійно-технічне училище № 25 м. Збараж на www.proftekhosvita.org.ua (Професійно-технічна освіта в Україні))

През 1998 г. е основана Тернополската (Збаражка) духовна семинария „Св. Равноапостоли Кирил и Методий“, която в момента не функционира.

В града работи Забаржкият районен краеведчески музей.

Спорт

ФК „Халич“ — шампион през 2008 г., в първенството на Тернополска област по футбол.

Индустрия Тук работят следните промишлени предприятия:

хранителен завод, ООД „Збаражцукор“ – захарен завод, ЗАД „Хлибозавод“, ООД „Интер“, АД „Квантор“, СП „Търни комбинат“ ООД „Збаражки завод за водка“ и др.

Транспорт

Край Збараж се намира отсечка от магистрала E85 Клайпеда—Александруполис (с него съвпада и автомобилния път Одеса—Брест). Едно от транспортните предимства на града е неговата близост до областния център Тернопил.

В града работят: жп гара по линията Тернопил–Шепетовка автогара (крайградски и междуградски маршрути, по-специално има маршрут Збараж–Буковел) градски редовен автотранспорт таксита.

Средства за масова информация Периодични издания: