Джàни Скѝки де Кавалкàнти (; † пр. февруари 1280) е италиански средновековен рицар от рода Кавалканти, флорентинска историческа фигура от XIII век, споменат от Данте Алигиери сред героите на „Ад“.
Биография и образ Той е бил рицар и няма много историческа информация за фигурата му. Като се започне от споменаването на Данте, следващите коментатори описват негова биография, която до голяма степен следва пасажа в „Ад“ (Песен XXX, ст. 32 – 33 и 42 – 45)ːОригинален текстː E l’Aretin che rimase, tremando / mi disse: «Quel folletto è Gianni Schicchi, / е va rabbioso altrui così conciando». / «Oh!», diss’io lui, «se l’altro non ti ficchi / li denti a dosso, non ti sia fatica / a dir chi è, pria che di qui si spicchi». / Ed elli a me: «Quell’è l’anima antica / di Mirra scellerata, che divenne / al padre fuor del dritto amore amica. / Questa a peccar con esso così venne, / falsificando sé in altrui forma, / цome l’altro che là sen va, sostenne, / per guadagnar la donna de la torma, / falsificare in sé Buoso Donati, / testando e dando al testamento norma».
В ямата на фалшификаторите той е осъден за „фалшифициране на личността“, тоест за това, че е измамил другите, заемайки мястото на Буозо Донати Стария. Историята, разказана нашироко от коментаторите, макар и с някои разлики, но по същество една и съща, е че Скики е бил известен с това, че имитирал хора. Когато много богатият и бездетен вдовец Буозо умрял, той, по молба на своя приятел Симоне Донати – племенник на Буозо, се шмугнал в постелята на починалия малко след смъртта му и се е обадил на нотариус, за да продиктува завещание в полза на Симоне, което незабавно било ратифицирано. Изглежда, че на себе си накарал да завещаят само една кобила (спомената от Данте), което е индикация за шеговития и романен характер на събитието.
Започвайки от тази история и с определено по-леки и по-приятни стилистични характеристики, Джакомо Пучини композира комичната опера „Джани Скики“, изпълнена през 1918 г. Друга известна театрална творба е комедията „Джани Скики“ от Джилдо Пасини, която дебютира успешно в Милано през 1922 г. в Театър „Олимпия“, поставена от компанията „Тали-Мелато-Бетроне“.
Вижте също Божествена комедия Ад (Божествена комедия) Бели и черни гвелфи Джани Скики
Източници Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001. Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988. Fabrizio Scheggi, "Il Mugello nel libro di Montaperti", Borgo San Lorenzo 2016, ISBN 9788899386078. Daniele Vogrig, Gianni Schicchi. Ritratti di un folletto fiorentino, Roma, Lithos, 2019. ISBN 978-8899581848.
Бележки
Външни препратки Текст на италиански и перифраза на Песен XXX от „Ад“ Превод на К. Величков на Песен XXX от „Ад“
Категория:Флорентинци Категория:Италиански политици