Свещените планини на Пиемонт и Ломбардия () представляват сериен обект в регионите Пиемонт и Ломбардия в Северна Италия, включен през 2003 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Комплексът обединява девет свещени планини, изградени между края на XV и XVIII век: Варало, Орта, Креа, Оропа, Белмонте, Гифа, Домодосола, Варезе и Осучо.

Алпийските и предалпийските свещени планини са признати от ЮНЕСКО заради своята изключителна художествена, архитектурна и духовна стойност. Комплексите демонстрират успешна интеграция на архитектура и изобразително изкуство в природна среда с изключителна красота. В контекста на критичен период от историята на Католическата църква те свидетелстват за усилията за възстановяване и укрепване на християнските ценности.

История Свещените планини възникват между края на XV и началото на XVI век като алтернативни места за поклонение в Европа, създадени в отговор на все по-трудния достъп до светите земи – Йерусалим и Палестина вследствие на разширяването на мюсюлманското влияние в региона. Малките братя, пазители на Божи гроб, избират три места за изграждане на „Нов Йерусалим“: Варало във Валсезия (в рамките на Миланското херцогство), Монтайоне в Тоскана (дом на Свещената планина на Сан Вивалдо в комплекса на манастира Сан Вивалдо) и Брага в Северна Португалия (където би трябвало да се построи светилището на Бом Хесус до Монте).

Няколко десетилетия по-късно, особено след Трентския събор (1545–1563), този модел – и най-вече този на Варало, замислен около 1480 г. – започва да се използва с нова цел. В епархии под юрисдикцията на Миланската курия светите хълмове се превръщат в средство за противодействие на протестантската Реформация чрез насърчаване на конкретни форми на католическа набожност. Построяват се нови планини, посветени не само на Христос, но и на култа към Дева Мария, светците, Светата Троица и Молитвената броеница.

Този идеен проект, оформен чрез специфични архитектурни типологии и художествени стилове, получава силна подкрепа от Карло Боромео, епископ на Милано. В духа на решенията на Трентския събор той насърчава продължаването на строителството на свещената планина във Варало, преди да бъдат започнати останалите. Тази фаза продължава през целия XVII век и достига своя завършек около средата на XVIII век.

След Варало последователно се изграждат свещените планини на Креа, Орта, Варезе, Оропа, Осучо, Гифа, Домодосола и Валперга. Докато първоначално се следват общи правила, с времето всяка планина развива свои характерни художествени и архитектурни особености.

През XVIII век са проектирани и други свещени планини, но много от тях се отличават с различни концепции, лишени от религиозната мотивация и от строгите композиционни принципи, характерни за оригиналните комплекси от XVI–XVII век. Поради това те не се считат за част от автентичната традиция на свещени планини.Advisory body elevation - documento UNESCO (file pdf)

Свещени планини Свещена планина на Варало

Свещената планина на Варало е най-старият и най-значим комплекс от серията свещени планини. Строителството започва през последното десетилетие на XV век с цел да бъде пресъздаден пейзажът на Светите земи върху скалистия хълм над Варало. Построени са множество параклиси, съдържащи статуи в приблизително естествен размер и стенописи, изобразяващи сцени от библейската история.

Първоначалната тематична концепция е променена в края на XVI век под влиянието на Контрареформацията, като комплексът приема нов фокус – живота и страстите Христови.

В изграждането на параклисите и художественото оформление участват редица значими художници и скулптори. Днешният маршрут включва първите реконструкции на Назарет и Витлеем, разположени в гориста среда, зона с елегантно оформена градина и 45 параклиса, подредени по протежение на главната пътека. Върхът на хълма е посветен на възстановка на Йерусалим, оформен като кулминация на поклонническия път.

Свещена планина на Креа

Произходът на Свещената планина на Креа датира от 1589 г., когато започва изграждането на комплекс от параклиси, предназначени да представят мистериите на Молитвената броеница. Първоначалният проект предвижда построяването на 25 параклиса върху един от най-високите планини в района на Монферат, но с течение на времето планът е променян. Днес комплексът включва 23 параклиса и пет скита.

Към свещената планиа принадлежат и сградите на светилището „Успение Богородично“, първоначално издигнато в романски стил и впоследствие променяно през XV, XVII, XIX и XX век. Параклисите съдържат полихромни теракотени статуи и стенописи, датиращи от ранния период на изграждане. По време на реставрациите през XIX век част от композициите са допълнени с гипсови статуи.

Комплексът е разположен сред богати горски масиви, които приютяват множество редки флорални видове, допринасяйки за природната, художествената и духовната стойност на мястото.

Свещена планина на Орта

Свещената планина на Орта е единственият комплекс от серията, посветен изцяло на Свети Франциск от Асизи. Неговото изграждане протича в три основни фази. Първата започва през 1590 г. по инициатива на местната общност и продължава до около 1630 г., като се характеризира със стилови особености на маниеризма. Втората фаза обхваща периода до края на XVII век и е доминирана от барока, който в третия етап – до края на XVIII век – се развива в по-свободни форми, повлияни от различни художествени течения.

Комплексът включва 21 параклиса, древното убежище на Свети Франциск, монументална порта и фонтан. Това е единственият свещена планина, който не претърпява промени в своята топологична структура след XVI век, запазвайки първоначалната си композиция.

Градината на комплекса, разположена на панорамен хълм с изглед към езерото Орта, е известна със своето изключително ландшафтно качество и хармонично съчетание между природа, архитектура и духовност.

Свещена планина на Варезе

Свещената планина на Варезе е място за поклонение още от Средновековието, свързано със светилището „Санта Мария дел Монте“ и манастира на амвросианските братя, основан през 1474 г. Комплексът включва четиринадесет параклиса, към които се добавя и самото светилище, изпълняващо ролята на петнадесети параклис.

Строителството започва през 1604 г. по инициатива на кардинал Федерико Боромео. Параклисите са разположени по протежение на 2-километрова калдаръмена пътека, представяща мистериите на Молитвената броеница. Благодарение на щедри дарения строителството напредва значително по-бързо в сравнение с други свети хълмове и до 1623 г. са завършени тринадесет параклиса. През 1698 г. комплексът придобива окончателния си вид.

Подобно на структурата на броеницата параклисите са организирани в три групи по пет. Архитектурният стил на параклисите, триумфалните арки и фонтаните е разнообразен, но доминиран от бароковите форми. Статуите и фреските, украсяващи параклисите, отразяват основните направления в сакралното изкуство на XVII век в района на Милано.

Свещена планина на Оропа

Едно от най-старите и почитани светилища, посветени на Дева Мария, се намира в Оропа, близо до Биела, и от векове привлича многобройни поклонници. Макар че изграждането на свещената планина като структурно разширение на светилището започва през 1617 г., комплексът остава незавършен до края на XVII век.

Първоначалният проект предвижда създаването на двадесет параклиса, илюстриращи живота на Дева Мария, както и още пет параклиса, посветени на епизоди от Новия завет. Развитието на комплекса се подпомага от Савойския херцог, тъй като мястото се намира в пределите на Савойското херцогство.

Светият хълм на Оропа е най-високо разположеният сред всички свещени планини, достигащ над 2300 метра надморска височина. Той се намира върху хълм, покрит с брезови гори и обграден от алпийски върхове, което придава на комплекса изключителна природна стойност.

Днес комплексът включва 27 параклиса – дванадесет от тях са посветени на живота на Дева Мария, а останалите представят различни религиозни теми. Архитектурният стил на параклисите е бароков, характерен за периода на тяхното изграждане, а статуите и картините, които ги украсяват, следват същата художествена традиция.

Свещена планина на Осучо

Комплексът се намира на западния бряг на езерото Комо, на около 25 km от Комо. Разположен е върху скален рид на 400 метра надморска височина, обърнат към остров Комачина. Свещената планина е напълно изолирана от други постройки и е обградена от ниви, маслинови насаждения и гори, което подчертава неговия уединен и медитативен характер.

Четиринадесетте параклиса, изградени между 1635 и 1710 г., са оформени в бароков стил. Те водят към светилището, построено през 1532 г., което е разположено на върха на планината и служи като символично завършване на композицията. Цялостната структура е замислена като гирлянда от рози – визуална метафора за короната на Молитвената броеница, която тематично обединява комплекса.

Свещена планина на Гифа

Планът за изграждане на Свещената планина на Гифа възниква между края на XVI и средата на XVII век около светилището на Света Троица, разположено на гъсто залесен хълм. В тази първа фаза са построени само три параклиса, но въпреки ограниченото начало комплексът привлича значителен брой поклонници. Това води до нов етап на разширяване, осъществен между 1646 и 1649 г.

В сегашния си вид свещената планина включва три параклиса, посветени на различни библейски теми, както и три по-малки параклиса, функциониращи като оратории. Комплексът се отличава със своята компактност, силна връзка с природната среда и хармонично вписване в гористия пейзаж.

Свещена планина на Голгота (Домодосола)

През 1656 г. двама монаси капуцини избират хълма Матарела, издигащ се над град Домодосола, за да го превърнат в място за създаване на свещена планина и Голгота. Така възниква комплекс от дванадесет параклиса, украсени със статуи и стенописи, представящи сцените от Кръстния път. Към тях се добавят още три параклиса, посветени съответно на Свалянето от Кръста, Божия гроб и Възкресението.

На върха на хълма се намира осмоъгълното светилище на Светия кръст, чието строителство започва през 1657 г. и служи като духовен и архитектурен център на комплекса. Свещената планина на Домодосола се отличава с ясно изразена тематична последователност, силна връзка с францисканската духовност и хармонично вписване в околния алпийски пейзаж.

Свещена планина на Белмонте

Червеният гранитен хълм на Белмонте се издига изолирано от гребените на предалпийската верига в Пиемонт. Проектът за изграждане на свещената планина е замислен от монаха Микеланджело да Монтильо в началото на XVIII век. След като прекарва няколко години в Светите земи, той си поставя за цел да пресъздаде библейските места в Северна Италия. Така създава план за кръгова композиция от параклиси, представящи основните събития от Страстите Христови, кулминиращи в малкото светилище, което вече съществува на хълма и отдавна е място на поклонение.

Комплексът включва тринадесет параклиса, които имат почти идентична архитектурна структура и са финансирани предимно от местната общност. Първоначално параклисите са украсени с картини на религиозни теми и произведения на местни занаятчии. Едва век по-късно те са допълнени с керамични статуи от Кастеламонте, които обогатяват художествения облик на комплекса.

Пътеката за достъп до светия хълм е разширена в края на XIX век, за да може да поеме нарастващия поток от поклонници, посещаващи това историческо и духовно място.

Източници

Външни препратки Sacri Monti of Piedmont and Lombardy, на whc.unesco.org Sacri Monti del Piemonte e della Lombardia, на sacrimonti.ne

Категория:Обекти на световното наследство в Италия Категория:Хълмове в Италия Категория:Ломбардия Категория:Пиемонт