Международен типографски стил (), известен още като Швейцарски стил, е системен подход към графичния дизайн, появил се между 30-те и 50-те години на XX век и продължил да се развива международно. Той се смята за основата на Швейцарския стил.Vasileva E. (2021) The Swiss Style: It's Prototypes, Origins and the Regulation Problem // Terra Artis. Arts and Design, 3, 84–101.Hollis R. Swiss Graphic Design: The Origins and Growth of an International Style, 1920–1965. New Haven: Yale University Press: 2001. Разширява и установява типографските иновации на модернизма от 20-те години на XX век, частично под влиянието на художествените движения като Конструктивизм (Русия), Де Стил (Холандия) и Баухаус (Германия).

Международният типографски стил дълбоко е повлиял графичния дизайн като част от модернисткото движение, докосвайки много свързани области на дизайна, включително архитектурата и изкуството. Неговите ключови принципи включват простота, яснота, четимост и обективност.Encyclopædia Britannica, International Typographic Style Характеристиките на стила включват асиметрични композиции, използването на решетки, шрифтове без зъбци като Akzidenz Grotesk и Helvetica, както и текст наляво с неравен десен край. Освен това той е асоцииран с предпочитането на фотография пред илюстрации. Много от ранните произведения на Международния типографски стил показват типографията като основен дизайнерски елемент заедно с нейното използване в текста, откъдето идва името на стила.Encyclopædia Britannica, Arts & Entertainment: graphic design, THE INTERNATIONAL TYPOGRAPHIC STYLE Влиянията на това графично движение продължават да бъдат видими в стратегията и теорията на дизайна и до днес.

Специфика на термина Швейцарско училище

Съществуват трудности при определянето на границите на Международния типографски стил. Понякога терминът се разглежда като синоним на понятието „Швейцарски стил" — явление, което се разпространява широко в международната типография и швейцарския дизайн през 50-те и 60-те години на XX век.Hollis R. Swiss Graphic Design: The Origins and Growth of an International Style, 1920–1965. New Haven: Yale University Press: 2001. Въпреки това Международният типографски стил и Швейцарският стил са различни явления.Vasileva E. (2021) The Swiss Style: It's Prototypes, Origins and the Regulation Problem // Terra Artis. Arts and Design, 3, 84–101. Традиционно терминът „Международен типографски стил" се използва като название, определящо състоянието на международната графика през 20-те и 30-те години на XX век.Meggs P. A History of Graphic Design. N. Y.: John Wiley & Sons, Inc., 1998. Понятието „Швейцарски стил" обикновено се ограничава до 50-те и 60-те години и е свързано с универсалните графични системи от този период.Hollis R. Swiss Graphic Design: The Origins and Growth of an International Style, 1920–1965. New Haven: Yale University Press: 2001.Vasileva E. (2021) The Swiss Style: It's Prototypes, Origins and the Regulation Problem // Terra Artis. Arts and Design, 3, 84–101. Въпреки противоречията и несъответствията, тези термини понякога се използват като взаимозаменяеми.

Международен стил

„Международният типографски стил" е смислово свързан с понятието Международен стил в архитектурата. Това явление от своя страна се отнася към периода 30-те–60-те години на XX век и е свързано с изложбата „Модерна архитектура: Международна изложба", проведена през 1932 г. в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.Hitchcock H-R.; Johnson P. The International Style (1932). New York: W. W. Norton & Company, 1997. Визуалната система на Международния стил формира основата на общата художествена доктрина в различни области на дизайна и залага основите на Международния типографски стил.Hollis R. Swiss Graphic Design: The Origins and Growth of an International Style, 1920–1965. New Haven: Yale University Press: 2001.Vasileva E. (2021) The Swiss Style: It's Prototypes, Origins and the Regulation Problem // Terra Artis. Arts and Design, 3, 84–101.

История Стилът възниква от желанието да се представя информацията обективно, без влиянието на асоциираните значения. Международният типографски стил се развива като модернистко графично движение, стремящо се да предава послания ясно и по универсално разбираем начин. Две основни швейцарски дизайнерски школи са отговорни за ранните години на Международния типографски стил. Техника на графичния дизайн, основана на работа с мрежи, започнала през XIX век, се превръща в основа за промяна на основния курс в Базелското училище за дизайн през 1908 г. Малко след това, през 1918 г., Ернст Келер става професор в Цюрихското художествено училище и започва да разработва курс по графичен дизайн и типография. Той не преподава конкретен стил на студентите си, а философия на стила, според която „решението на дизайнерския проблем трябва да произтича от неговото съдържание." Работата на Келер използва прости геометрични форми, наситени цветове и въздействащи образи. Сред другите ранни пионери са Тео Балмер и Макс Бил.

През 50-те години елементите на Международния типографски стил се дестилират в семейства шрифтове без зъбци като Univers. Univers проправя пътя на Макс Мидингер и сътрудника му Едуард Хофман да създадат шрифта Neue Haas Grotesk, по-късно преименуван на Helvetica. Целта с Helvetica е да се създаде чист шрифт, приложим към по-дълги текстове с висока четимост. Движението започва да се консолидира след появата на периодичното издание New Graphic Design през 1959 г., редактирано от няколко влиятелни дизайнери. Йозеф Мюлер-Брокман, един от редакторите, „търси абсолютна и универсална форма на графично изразяване чрез обективно и безлично представяне, общувайки с аудиторията без намесата на субективните чувства на дизайнера."

След Втората световна война международната търговия започва да се разраства и отношенията между страните се укрепват. Типографията и дизайнът са от решаващо значение за развитието на тези отношения. Международният типографски стил намира своята ниша в тази комуникативна среда и се разпространява отвъд границите на Швейцария — в Америка.

Един от първите американски дизайнери, интегрирали швейцарския дизайн в собствената си работа, е Рудолф де Харак. От 60-те години Международният типографски стил е възприет от корпорации и институции в Америка за почти две десетилетия. Една от институциите, особено посветена на стила, е МТИ.

Свързани движения През 1900-те години се формират други дизайнерски движения, влияещи и повлияни от Международното типографско движение. Тези движения възникват в рамките на взаимоотношенията между художествените области, включително архитектурата, литературата, графичния дизайн, живописта, скулптурата и др.

Де Стил е холандско художествено движение, достигнало своя разцвет в периода между 1917 и 1931 г. Известно като неопластицизъм, то се стреми да отразява нов утопичен идеал за духовна хармония и ред чрез чиста абстракция, използвайки вертикални и хоризонтални композиции само в черно, бяло и основни цветове. Сред привържениците му са художници като Пит Мондриан, Вилмос Хузар и Барт ван дер Лек, както и архитекти като Герит Ритвелд и Й. Й. П. Ауд.

Баухаус е германско движение, наблягащо на чистотата на геометрията, липсата на орнаментика и девиза „формата следва функцията". Основано от Валтер Гропиус, то съчетава занаятчийството с изящните изкуства.

Конструктивизмът е художествено-архитектурна философия, възникнала в Русия през 20-те години на XX век. Стилът се характеризира с комбиниране на механични обекти в абстрактни мобилни структурни форми, геометрична редукция, фотомонтаж и опростени палитри.

Супрематизмът, възникнал през 1913 г., е друго руско художествено движение, съсредоточено върху опростяването и чистотата на геометричните форми като израз на духовни ценности.

Всички тези движения, включително Международният типографски стил, се определят от редукционистката чистота като визуално въздействаща стратегия за предаване на послания чрез геометрични и цветови йерархии.

Теория Девизът на Баухаус „формата следва функцията" се прилага в духа на Международното типографско движение. Движението е структурирано около вниманието към детайла, прецизността, занаятчийското умение, системите на образование и подход, техническото обучение, високите стандарти на печата и иновативното приложение на шрифта. Теорията се съсредоточава върху критичното разработване на система, специфична за представения дизайнерски проблем.

Например бащата на стила Ернст Келер твърди, че дизайнерското решение винаги трябва да е съобразено със съдържанието си.

Характеристики на стила Всеки дизайн, създаден в духа на Международния типографски стил, започва с математическа мрежа, тъй като мрежата е „най-четливото и хармонично средство за структуриране на информацията." Текстът се прилага наляво с неравен десен край. Избраните шрифтове са без зъбци — тип шрифт, за който ранните дизайнери на движението смятат, че „изразява духа на по-прогресивна епоха." Helvetica, шрифт кръстен на латинскиото название на Швейцария, е описван като синоним на швейцарския дизайн; други характерни шрифтове, свързани със стила, включват Univers и Akzidenz-Grotesk.

Обективната фотография е друг дизайнерски елемент, предназначен да представя информацията ясно, без влиянието на пропагандата или търговската реклама. Тази силна ориентация към ред и яснота произтича от убеждението на ранните пионери на движението, че дизайнът е „социално полезна и важна дейност... дизайнерите определят ролята си не като художници, а като обективни проводници за разпространение на важна информация между компонентите на обществото."

Вижте също Адриан Фрутигер Армин Хофман Емил Рудер Ян Чихолд Йозеф Мюлер-Брокман Макс Бил Пол Ранд

Допълнителна литература Brändle C.; Gimmi K.; Junod B.; Reble C.; Richter B. 100 Years of Swiss Graphic Design. Museum für Gestaltung Zürich. Zürich: Lars Müller Publishers, 2014. 325 p. Fiedl F., Ott N., Stein B. Typography: An Encyclopedic Survey of Type Design and Techniques Through History. Black Dog & Leventhal, 1998. . Hollis R. Swiss Graphic Design: The Origins and Growth of an International Style, 1920–1965. Yale University Press, 2006. . Meggs P. A History of Graphic Design. N. Y.: John Wiley & Sons, Inc., 1998. 592 p. Müller-Brockmann J. Grid Systems in Graphic Design. Niggli, 1996. . Ruder E. Typography. Hastings House, 1981. . Vasileva E. The Swiss Style: It's Prototypes, Origins and the Regulation Problem // Terra Artis. Arts and Design, 2021, 3, 84–101.

Източници

Категория:Графичен дизайн