Вруток

Вруток () е село в Северна Македония в община Гостивар.

География

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река – Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Северна Македония – ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековния манастир „Свети Мина“ и църквата „Свети Архангел Михаил“.

История

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Виргинския манастир „Свети Георги“ в Скопие

В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 – 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 30 ученици с 1 учител.

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.

В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.

В 1908 година в селото е отворено сръбско училище. Сградата е построена от сърбоманите от Вруток, Равен и Печково. Според сръбски сведения в нея учат 70 ученици.

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

След попадането на Вруток в Сърбия сръбски учители са Милутин Стамболич (1914), Милутин Вукичевич (до 1920), Халим Якупови( (1920), Вучета Бабович (1923), Любомир Лекич (1923), семейството Загорка и Джордже Вицанович (до 1926), семейството Ягош и Олга Перунович (от 1926), Прокопие Попович (1926 – 1938), Милутин Милутинович управител (1930), Ана Ралевич (до 1934), Невенка Секулич (1935 – 1938), Славка Ракич-Косијер (до 1940). В 1939 година е основана соколска чета и читалище. Отворени са и курсове за неграмотни възрастни.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.

Националност Всичко македонци 276 албанци 846 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Личности Родени във Вруток Аркадий Поптомов (1873-1944), български екзархийски свещеник Богоя (Благоя) Аврамов Янев, македоно-одрински опълченец, хлебар; III отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. убит Георги Синадинов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно; ранен 20 – 21.VI.1913 г. при Пониква Груне Яков Сталев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. – неизвестно Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Северна Македония Йован Трифуноски (1914 – 1997), сръбски учен Йовчо Търпев Янев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; неизвестно – 26.I.1913 г. убит Лефко Теофилов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно Марко Серафимов Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.09.1912 г. – неизвестно Саве Сотиров Петров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Соломон Томов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно Серги Божков Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.XI.1912 г. – неизвестно Стоян Георгиев Давидков, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно, кръст „За храброст" IV степен Тодор Арсов Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен; бозаджия; I клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.09.1912 г. – 26.01.1913 г.; убит при Шаркьой. Търпе Исаков Дрецков, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно Филип Трифонов Лулковски (Лулков) – Примов (1871 – 1960), деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 20.IX.1912 г. Баща на Йован Трифуноски. Яков Змейкович (1840 – 1913), български учител

Литература Младен Сърбиновски. Ламент над Вруток Трайко Божков. Спомени за село Вруток Видоески, Божидар. Вруток (Общеславянский лингвистический атлас 92). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, сТР. 639 – 645.

Външни препратки Народна песен от Вруток, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. ІІІ Юнашки песни

Бележки

Категория:Села в община Гостивар