Дом „Витгенщайн“ () е къща във Виена, построена за Маргарет Стонбъро-Витгенщайн под архитектурния надзор на нейния брат, Лудвиг Витгенщайн.
През 1975 г. българската държава купува имота. От 1978 г. Българският културен институт (БКИ) „Дом Витгенщайн“ работи като разширена културна служба към посолството на България във Виена.Официален сайт., Административна страница на Министерството на културата на Република България Архивът на БКИ „Дом Витгенщайн“ във Виена се съхранява в Централния държавен архив под № 1539. ЦДА, ф. 1539, „Български културен институт „Дом Витгенщайн“ – Виена“
Между 1978 г. и 2009 г. там работи също и Българският изследователски институт в Австрия.
История Скоро след като се разделя със съпруга си, Маргарет се сързва с архитекта Паул Енгелман, на когото възлага да проектира и построи къща, съответстваща на нейните разбирания. Като потомък на Карл Витгенщайн тя е израснала в един от най богатите домове от Австро-унгарската империя. Родът Витгенщайн е имал контакти с най-именитите архитекти от своето време,Sarnitz, August. “Wittgenstein’s architectural idiosyncraSy.” Architecture Philosophy 2.2 (2017). pdf, а Маргарет избира един от учениците на Адолф Лос. Лудвиг Витгенщайн, от своя страна, при все че е развалил приятелството си с Лос в годините след войната, подържал добри връзки с Паул Енгелман. Първоначално като съдружник на Енгелман в проекта участвува и архитектът Жак Гроаг, но когато Лудвиг се намесва в начинанието, той се оттегля. Първите книжа са подписани от Енгелман и Лудвиг, но по-нататък фигурират само подписи на Витгенщайн. Увлечението на Витгенщайн стига дотам, че той бива вписан във виенския указател като „д-р. Л. Витгенщайн, архитект“. Обсъждането на къщата започва в края на 1925 г., а през пролетта на следващата година Витгенщайн се завръща трайно във Виена. Строежът и обзавеждането завършват в дните преди Коледа на 1928 г., а окончателното строително уверение е датирано от 1929 г. Маргарет обитава новия си дом между 1928 до 1958 г., с изключение на годините на Втората световна война (1940-1947).Waugh, Alexander. The House of Wittgenstein: A Family at War. Random House of Canada, 2008. След смъртта й през 1968 г. нейният син продава къщата на предприемач, който възнамерява да я събори. Кампания, водена от философа Бернхард Лайтнер, успява да го спре, след като убеждава градската управа да обяви сградата за паметник (през 1971 г.).Bernhard Leitner, Die Rettung des Wittgenstein Hauses in Wien vor dem Abbruch. AMBRA Verlag, Wien, 2013.
Описание Сградата е обрзец на модернистката архитектура, с подчертано изчистени линии и без нищо нефункционално. Общият план е с формата на „Т“, като високата фасада откъм улицата скрива по-малкия корпус, който продължава към градината. Покривът е плосък и служи като тераса. Витгенщайн подробно се е занимал с проектирането на детайли като врати и прозорци, за които определял точни размери. Вътрешното обзавеждане е било оставено на разпореждена на Маргарет.
Бележки
Категория:Недвижими културни ценности Категория:Отношения между Австрия и България Категория:Сгради и съоръжения във Виена Категория:Дипломация на България Категория:Култура във Виена Витгенщайн