Чинк () е стръмен обрив или откос ограничаващ плато или единични остатъчни височини. Названието е разпространено в Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Най характерни са чинковете, ограничаващи платото Устюрт, където относителната им височина достига 300 – 350 m. Произходът им е ерозионен, абразионен (в резултат от абразията на Каспийско море, при неговото отстъпване от платото Устюрт), денудационен или тектонски. «Большая Советская Энциклопедия» – Чинк, т. 29, стр. 206
Източници
Категория:Форми на релефа Категория:Физикогеографски термини