Италия е богата на регионални карнавални маски с разнообразен произход. Някои произлизат от кукления театър, други от традициите на Комедия дел арте, трети от древни архаични обичаи, а част от тях са създадени специално като символи на местните карнавални празненства в отделните градове и региони.
Общоприето е, че маските, шумът, цветовете и врявата първоначално са имали ритуална функция – да прогонят силите на мрака и зимата и да подготвят настъпването на пролетта.
Регионални карнавални маски Абруцо В Абруцо официалната регионална маска е Фрапиля – герой, който успява да измами дори Дявола, но все още носи следи от пътуването си до Ада. Друга характерна маска е Патанело от Франкавила ал Маре.Patanello
Базиликата В Базиликата карнавалните маски са тясно свързани с архаични и селски традиции, често свързани с образа на „дивия човек“. Зооморфните маски на Бика и Кравата се появяват по време на карнавала на Трикарико.
Традиционни за карнавала в Сатриано са особено характерните Румит – свообразни ходещи дървета, които идват от гората и нахлуват в града, както и Урс и Пост.Carnevale di Satriano
Кампаначи са характерни за карнавала в Сан Мауро ФортеSagra dei campanacci и за този в Монтескальозо. В Монтескальозо сред множеството традиционни маски се открояват quaremma, cucibocca, u' zembr, u' fus' (или „la parca“) и 'u zit''' и 'a zita.Carnevali della Basilicata
В Лавело традиционната маска е "Pett’la ‘ngôule", а местната традиция предвижда групите да бъдат маскирани с домино, предпочитано в черно, както свидетелстват старите писмени източници, но също така в червено или синьо.Dal sito Melandronews
Калабрия В Калабрия традиционната карнавална маската е Джангурголо.Vittorio Sorrenti, Giangurgolo maschera di Calabria, Casa editrice Pubblisfera, 1993 Тя осмива хората, подражаващи на „испаноподобните“ сицилиански рицари, но същевременно е свързана и с местна легенда от Катандзаро. Според нея Джангурголо смело се противопоставя на испанската окупация и пътува с театрална трупа, която заедно с негови приятели представя сатирични спектакли, подбуждащи народа към бунт. Маската принадлежи към традицията на Комедия дел арте.
Кампания В Кампания най‑известната карнавална маска е Пулчинела, един от символите на италианския карнавал наред с Арлекино. Тя олицетворява неаполитанския характер във всичките му аспекти – както положителни, така и отрицателни. Произхождаща от традицията на Комедия дел арте, маската преминава и в кукления театър, където Пулчинела се превръща в един от най‑значимите персонажи – архетип на жизненост, непокорство и непочтителен антигерой, който се справя с ежедневните трудности. Някои изследователи проследяват произхода ѝ до Ателана – предримски комедиен жанр от Кампания, разпространен по‑късно и в Рим.Autori vari, Maschere italiane, Giunti Editore, 2002. ISBN 9788844026066. онлайн на pag. 58
От Кампания произхождат и други маски от Комедия дел арте, сред които Тарталя, СкарамушLeo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 145. и Ковиело, както каравалната маска на Сарно – Алезио.La maschera di Alesio ispira i festeggiamenti del carnevale sarnese Типични за карнавала в Теора са squacqualacchiu.Corriere dell'Irpinia, articolo Lo Squacqualacchiun arriva in volo, del 17 gennaio 2014; consultabile a questa pagina
Емилия-Романя В Емилия‑Романя най‑известната маска, оформена в традицията на Комедия дел арте, е болонската фигура Дотор Баланцоне – педантичен и самонадеян доктор по право. От Болоня произхождат и множество маски от кукления театър, сред които Фаджолино, остроумен и предприемчив слуга,Romano Danielli, Fagiolino c'è: 50 anni di burattini bolognesi, A. Perdisa, 2004. съпругата му Бризабела, неговият приятел Сганапино, страшен и наивен, както и Флема.
От провинция Болоня идват още Бертолдо, известен със своята хитрост и способност да се измъква от неприятности чрез измама и лудории, неговият син Бертолдино и съпругата му Марколфа,Per le Maschere di San Giovanni in Persiceto: R. Renzi, Guida alla provincia di Bologna, Edizioni Pendragon, 2003, p. 134 свързани със Сан Джовани ин Персичето, както и Барбаспен от Пиеве ди Ченто.
В Ченто, в района на Ферара, е родена маската Тази.
От Модена са Сандроне, съпругата му Пулония и синът им Згоргигуело.Società del Sandrone От Мирандола са Мирандолина, главна героиня на комедията La locandiera от Карло Голдони, придружена от двора на Княжество Франчакорта.
В Пиаченца има четири традиционни маски: Vigion – карикатура на пиачентиците на Апенините и съпругата му Чезира, както и Tulein Cücalla – градският обущар и съпругата му Лурейнса.Carnevale, veglioni e maschere piacentine Карнавалните шествия на Апенините в Пиаченца се водят от маска с неприятен вид, наречена U brüttu („Грозният“) или A Bestra („Звярът“).Tradizioni popolari piacentine - Vol. I - La ruota del tempo, Carmen Artocchini, Tep, Piacenza, 1999, с. 67-75
Традиционната за Парма маска е Al Dsèvod („Безвкусният“) – слуга на местната аристокрация, облечен в жълто‑син кариран костюм.
От Кастелново ди Сото произхожда маската Cstlein.
Фриули-Венеция Джулия Във Фриули-Венеция Джулия са разпространени характерни алпийски карнавали, отличаващи се с древни маски и ритуали. Сред тях са маските на Блумари в ПулфероIgnazio Buttitta, I morti e il grano. Tempi del lavoro e ritmi della festa, Meltemi Editore srl, 2006, с. 113., Maschkar и Jutalan в Тимау (Палуца), te lipe bile maskrire („красиви маски“) в Резия, демоничните babaci или kukaci, както и Scheintena schembln и Scheana schembln в Саурис.
В цял Фриули широко разпространена е маската Пуст, облечена в бархетни панталони и сако, риза, шалче и шапка от слама или лозови листа.
В областта Джулия типичната маска е тази на Монфалконе – Сиор Андзолето Постиер.
Лацио В Лацио най‑известната маска е римската Ругантино, разпространена в цяла Италия. Тя има различни сценични и фолклорни еволюции и олицетворява типичния римлянин; първоначално се появява като марионетка.Enciclopedia Treccani, edizione 1936, статия Rugantino Образът ѝ вдъхновява и популярна музикална комедия. Към нея се присъединяват маските Нина и Мео Патака, произхождащи от народния театър.Per le tre maschere: Autori vari, Maschere italiane, Giunti Editore, 2002, с. 98-102. И трите фигури,заедно с неаполитанската Пулчинела и с генерал Манаджа Ла Рока, са сред традиционните маски на Римския карнавал, някога едно от най‑емблематичните събития, които младите европейски пътешественици са преживявали по време на Гран‑тур-а.
Селската маска на региона е Браванте – смел, самохвалко и хитър бандит, създаден от художника Джан Карло Рикарди.
Лигурия В Лигурия традиционно се свързва маската на капитан Спавента от Комедия дел артеWalter Gautschi, Carnevale, Vimercate, La Spiga Meravigli, 1992., но регионът има и собствени фигури. Сред тях са генуезките маски Бачича дела Радича и неговият доверен приятел Баруда, възникнали първоначално като марионетки.Leo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 285. Други важни регионални маски са ЧичолинLeo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 325. (от Савона), Бечанчин (от Лоано), Нуварин (от Кайро Монтеноте) и Bacì l'Inciaštru (от Пиеве ди Теко).
Ломбардия В Ломбардия най-познатият символ на Милано е маската от Комедия дел арте Менегино, придружаван от съпругата си Чека ди Берлингит.Autori vari, Maschere italiane, Giunti Editore, 2002, с. 116. Друга миланска маска с по‑древен произход е Белтраме.
Регионът е родина и на една от най‑известните италиански маски – Арлекино, символ на карнавала редом с неаполитанската Пулчинела. Подобно на Бригела,Autori vari, Maschere italiane, Giunti Editore, 2002, с. 52 e 48. Арлекино произхожда от Бергамо и принадлежи към традицията на Комедия дел арте.
Сред другите ломбардски маски се открояват bej („красивите“), brutt („грозните“) и Sapor („дивакът“) от СкиняноTouring club italiano, Le province di Como e Lecco: il Lario, le ville, i parchi, Bellagio, Menaggio, Varenna, Touring Editore, 2003, с. 78., Джопино от БергамоAutori vari, Maschere italiane, Giunti Editore, 2002, с. 119., Gagèt col sò uchèt от КремаLeo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 328., Тарилазу, маска на Бусто Арсицио от 1983 г.Leo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 374., и Пин Джиромета, маска на Варезе от 1956 г.Leo Valeriano, La tradizione delle maschere, Rai-ERI, 2004, с. 354-355 e 369.
Типичен за карнавала в Кастел Гофредо от 1872 г. е крал Ньоко.Piero Gualtierotti, Re Gnocco: storia illustrata del carnevale di Castel Goffredo, Castel Goffredo, 1978., докато balarì и mascher характеризират карнавала в Баголино.Italo Sordi, Il Carnevale di Bagolino, in Roberto Leydi-Bruno Pianta, Brescia e il suo territorio. Il Mondo popolare in Lombardia, vol. III, Milano, Silvana, с. 25-43, 1976.
Марке В региона Марке, където всеки град има силно изразена местна идентичност, съществуват множество характерни карнавални маски.
В Анкона символ на карнавала е Мошолино. Към него се присъединяват традиционните маски Папаняко – селянин, който осмива развратните градски нрави, и Бурландото – митнически пазач, контролиращ стоките, внасяни от фермерите. И двете фигури възникват през XIX век от едноименни марионетки, използвани в представления на пътуващи театри.Mario Panzini, Dizionario del Vernacolo Anconitano, voce Papagnoco, editore Controvento, Ancona, 2008. manifestazione con maschere anconitane. Името Бурландото произлиза от презрителното прозвище, с което населението нарича помощниците, служили на папската власт по време на австрийската окупация (1849–1859).Mario Natalucci, La vita millenaria di Ancona - volume III: Dal periodo napoleonico ai nostri giorni, edizioni Canonici, 1975.
В Пезаро маските на карнавала от 1874 г. са Rabachen („шум“) и неговата спътница Cagnèra („караница“) – първият с висок цилиндър, втората с воал, покриващ лицето, и множество панделки по роклята.Carnevale di Pesaro
В Офида традиционната маска е Гуацарó – с бяло платнено расо с червена кърпа около врата, произлизащо от работните дрехи, използвани от фермерите при почистване на бъчвите.Sito del Comune di Offida
Карнавалната маска на Асколи Пичено е lu sfrigne – весел продавач на херинги, окачени на чадър, облечен като просяк.Articolo su il Resto del Carlino del 16 febbraio 2007: "Un Re Carnevale"
Във Фермо традиционната маска е Менгоне Торчиколи, който се появява през 1816-1859 г.; той е представян като брат на умбрийската маска Барточо.Elenco di maschere dal sito del carnevale di Jesi .
Характерната маска а карнавала във Фано е Вулон, който окарикатурява всички самохвалци и суетни хора. Според легендата произлиза от практиката на Наполеон Бонапарт да обнародва своите закони с едикти, чиито първи думи са Nous Voulons („Ние искаме“). Създадена е през 1951 г. от художника Мелкиоре Фучи.
Молизе В Молизе традиционните карнавални маски са тясно свързани с архаичния фолклор и често се асоциират с фигурата на „дивия човек“. Сред най‑характерните са трите духчета‑монаси, които държат дявола от Туфара и Торо във вериги,Pier Luigi Rovito, Il Fortore: origini e cadenze di una solitudine, Arte Tipografica, 1998. придружавани от две Пулчинели‑смърт, размахващи мечове, подскачащи и крещящи.
В Йелси се появява Човекът‑мечка, който внезапно излиза от близката гора, но бива заловен и принуден да танцува под музиката на импровизирани свирачи, водени от смел укротител. В Макиагодена са разпространени маските ru Brutt, ru Biell и ла Санта Мона.
Карнавалът в Кастелнуово ал Волтурно включва фигури като Човека‑елен, Жената‑елен, Мартино, Ловеца, Маоне и Янари‑те.
От няколко години в Изерния се провежда Европейският карнавал на зооморфните маски, който събира маски от цяла Европа в едно шествие.
Пиемонт В Пиемонт една от най‑известните италиански маски е Джандуя, винаги придружаван от съпругата си Джакомета. И двете фигури произхождат от марионетния театър и се смятат за символи на Торино.