Соланинът е гликоалкалоидна отрова, открита във видове от семейство Картофови, род Кучешко грозде (Solanum), като картофи (Solanum tuberosum), домати (Solanum lycopersicum) и патладжани (Solanum melongena). Може да се открие във всяка част на растението, включително листата, плодовете и грудките. Соланинът има пестицидни свойства и е една от естествените защитни сили на растението. Соланинът е изолиран за първи път през 1820 г. от плодовете на европейското черно кучешко грозде (Solanum nigrum), от което получава името си. Принадлежи към химичното семейство на сапонините.
Разпространение Съдържа се във всяка част на растението. Най-високо съдържание на соланин се наблюдава в неузрелите плодове на черно кучешко грозде и във всички части на червеното (сладко) кучешко грозде (Solanum dulcamara). Грудките (клубените) на годни за консумация картофи съдържат до 0,05% соланин (в покълналите, позеленели клубени нивото на соланин е много по-високо), като най-високата концентрация на соланин се наблюдава в кората и кълновете. Доматите не съдържат соланин, въпреки факта, че те също са от рода на кучешкото грозде. Доматите съдържат доматин, който е подобен на соланина, но е десет пъти по-малко токсичен от соланина.
Токсичност Соланинът има фунгицидни и инсектицидни свойства, като играе ролята на естествена защита на растенията. При живите същества соланинът предизвиква възбуда, а след това депресия на нервната система, разграждане на червените кръвни клетки. Соланинът може да бъде токсичен за хора и животни.
Благодарение на значителното намаляване на съдържанието на соланин в съвременните картофи, интоксикацията е рядко явление. След обелване в грудката само остава 5 – 10% от първоначалния соланин.Solanin (Glykoalkaloide) in Kartoffeln // Bayerisches Staatsministerium der Justiz und für Verbraucherschutz Отравяне със соланин е възможно след изяждане на няколко килограма необелени, необработени, неузрели картофи.Potato glycoalkaloids and adverse effects in humans: an ascending dose study // Regulatory Toxicology and Pharmacology, Volume 41, Issue 1, February 2005, Pages 66-72, doi:10.1016/j.yrtph.2004.09.004 Ако по грудката има зелени места, то в тях съдържанието на соланин е значително по-високо, и затова при белене на картофи е по-добре такива зони да се изрежат.
Отравянето със соланин се проявява със симптоми като гадене, повръщане, болки в корема, главоболие, диария, дезориентация, разширени зеници и повишена температура; в тежки случаи се наблюдават делириум, кома и конвулсии. Токсичността обикновено се проявява, ако хората ядат картофи, съдържащи високи нива на соланин. Средната консумация на картофи в САЩ се оценява на около 167 g картофи на ден на човек. Нивата на гликоалкалоиди в различните видове картофи варират, но производителите на картофи се стремят да поддържат нивата на соланин под 0,2 mg/g. Средно в картофите се съдържа 0,075 mg/g соланин, което се равнява на около 0,18 mg/kg въз основа на средната дневна консумация на картофи. Изчисленията показват, че 2 до 5 mg/kg телесно тегло е вероятната токсична доза на гликоалкалоиди като соланин при хора, като 3 до 6 mg/kg представляват фаталната доза. Лечението на отравяне със соланин е симптоматично: стомашна промивка, активен въглен и лаксативи и, ако е необходимо, интравенозна рехидратация.
Според наличните данни количеството на соланин в пресните зелени картофени стебла преди цъфтежа се увеличава от 0,085 до 0,114%, а след това бързо намалява. По време на цъфтежа стеблата на картофите съдържат още 0,055% соланин, по-късно – 0,037%, а през периода, когато стеблата са напълно сухи – 0,01%. Най-богати на соланин са цветовете, в които се откриват до 0,73%. Плодовете, подобни на малки зелени доматчета, са много богати на соланин.
Източници
Категория:Алкалоиди Категория:Гликозиди Категория:Пиролидини Категория:Сапонини