Павийският чертог (, Ла Чертоза ди Павия) или Манастир „Санта Мария деле Грацие“ (Gratiarum Carthusia - Monastero di Santa Maria delle Grazie), е монументален комплекс от манастир и светилище, разположен в Чертоза ди Павия, на около 8 км от Павия в Северна Италия.
Строителството започва в края на XIV век по заповед на Джан Галеацо Висконти – първия херцог на Милано, като изпълнение на обет на съпругата му Катерина Висконти от 8 януари 1390 г. и като мавзолей на династията Висконти. Завършен е за около 50 години и съчетава стилове от Късна италианска готика до Ренесанса. В работата участват редица майстори: Бернардо да Венеция – неговият оригинален дизайнер заедно с Марко Солари и Джакомо да Кампионе, както и Джовани Солари и неговият син Гуинифорте Солари, Джовани Антонио Амадео, Кристофоро Ломбардо и др.
Комплексът първоначално е поверен на Картезианския орден, след това на Цистерцианския и за кратък период на Бенедиктинския. След обединението на Кралство Италия е обявен за национален паметник през 1866 г. и преминава в собственост на държавата заедно с художествените и църковните му имущества. От 1968 г. в него живее малка цистерцианска общност, а в други части от комплекса се помещават Музеят на Павийския чертог и местната станция на карабинерите.
История Павийският чертог е започнат по инициатива на Джан Галеацо Висконти,Enzo Pifferi, Laura Tettamanzi e Emilio Magni, da milano lungo i navigli, Como, Editrice E.P.I., 1987, обяснение към снимка 91 херцог на Милано, който полага основния камък на 27 август 1396 г. След възкачването си през 1395 г. и след започването на строежа на Миланската катедрала през 1386 г., Висконти използва изграждането на чертога като средство за утвърждаване на своя престиж и за съревнование с другите италиански владетелски дворове. Комплексът е замислен и като място за монументалния му гроб, за който херцогът оставя подробни указания, изпълнени частично почти век след смъртта му.
Чертогът е пряко свързан с политическите амбиции на Джан Галеацо Висконти, ориентирани към монархически модел на управление. През 1385 г. той сваля чичо си Бернабо Висконти и обединява владенията на фамилията под своя власт. Както баща му Галеацо II Джан Галеацо поддържа двор в Павия, целенасочено припомняйки традицията на лангобардските крале и Италианското кралство, чиито център е бил именно в кралския дворец на Павия.Piero Majocchi, Non iam capitanei, sed reges nominarentur: progetti regi e rivendicazioni politiche nei rituali funerari dei Visconti (XIV secolo), в “Non iam capitanei, sed reges nominarentur: progetti regi e rivendicazioni politiche nei rituali funerari dei Visconti (XIV secolo)”, в Courts and Courtly Cultures in Early Modern Italy and Europe. Models and Languages, Atti del Convegno, ed. S. Albonico, S. Romano, Viella, с. 189-206., 1º gennaio 2015
През 1386 г. миланците, желаейки да подчертаят собствената си автономия, започват строежа на Миланската катедрала. Отношенията между тях и Джан Галеацо са напрегнати: херцогът иска катедралата да стане пантеон на Висконти и да постави там гроба на баща си, но гражданите и ръководството на строежа се противопоставят. Конфликтът принуждава Джан Галеацо да създаде нова строителна площадка, предназначена изцяло за династията Висконти – Павийския чертог. Той дори прехвърля на няколко пъти майстори от катедралата към новия проект, включително Джакомо да Кампионе и Джованино де Граси. В замисъла на херцога Миланската катедрала е църква на миланските съсловия, а Павийският чертог – архитектурен символ на новата държавна форма: Херцогството.Paolo Grillo, Nascita di una cattedrale. 1386-1418: la fondazione del Duomo di Milano, Milano, Mondadori, 2017, с. 3- 34; 68- 99.
Географско положение
Манастирът е разположен край древния римски път Вия Медиоланум–Тицинум, свързващ Павия с Милано – област, известна със своята плодородност, канална мрежа и множество селища, мелници, укрепени ферми и замъци през епохата на комуните. След завладяването на Павия през 1359 г. и построяването на замъка на Висконти, където Галеацо II премества двора си през 1365 г., районът е силно преобразен: няколко замъка, включително Мирабело, са иззети или разрушени, римският път е отклонен, а огромният парк на Висконти (над 22 km²) е ограден и запазен изцяло за владетелската фамилия.Fabio Romanoni, Insediamenti, castelli e colture nella campagna pavese prima del Parco Visconteo, in "Bollettino della Società Pavese di Storia Patria", CIX (2009)
Първоначално манастирът се намира на северния край на този парк, от който днес са останали само следи в парка Вернавола и в зоните Гарцае дела Карола и Гарцае ди Порта Киоса. Изображение на парка може да се види в барелефа „Освещаване на Чертога“ над входния портал на църквата, където са представени стените, горите, водните пътища и сградите, включително замъка Мирабело и годите на Павия.
Местоположението е стратегическо – точно между Милано, столицата на херцогството, и Павия, втория по значение град и седалище на двора. Мястото, избрано за основаването, е било гориста зона в най-северната част на древния парк на Висконти, използван като ловен резерват на господарите на Ломбардия.
Начало на строителството
Строежът на Павийския чертог следва обет, формулиран като завещание през 1390 г. от Катерина Висконти, втора съпруга на Джан Галеацо. Първата ѝ бременност завършва трагично – дъщеря им умира през юни 1385 г., след което двамата се заклеват пред Богородица всяко тяхно дете да носи второто име „Мария“. През 1388 г. се ражда и оцелява Джовани Мария.
Когато на 8 януари 1390 г. предстои ново раждане, Катерина дава обет да изгради чертог близо до Павия, ако преживее тежкото за нея изпитание. Детето умира, но тя оцелява и изпълнява обещанието си. По-късно, през 1392 г., се ражда и третият им син – Филипо Мария.Bernardino Corio,
Проектът за Павийския чертог е поверен на Бернардо да Венеция и Кристофоро да Кониго, които ръководят строежа до смъртта на Джан Галеацо Висконти през 1402 г. Полагането на първия камък на 27 август 1396 г. е тържествено отбелязано в присъствието на херцога, както и на професори и студенти от Павийския университет. Церемонията следва строго определен династичен ритуал: пред епископите на Павия,Новара, Фелтре и Виченца Джан Галеацо предава основния камък първо на Джовани Мария Висконти, а после на Филипо Мария Висконти – символичен жест на приемственост на херцогската власт. От 1398 до 1409 г. ръководството на строителните работи е поверено на приора Бартоломео Серафини.Giulio Prunai, BARTOLOMEO da Ravenna, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964
По време на първия строителен етап монасите живеят в стария замък Торе дел Мангано и в замъка Карпиано (Гранджа) – една от многото територии, дарени им от Джан Галеацо Висконти. Херцогът предоставя на манастира и редица селища: Бинаско, Маджента, Бофалора и Сан Колумбано, а през 1397 г. – Селванеско и Марчиняго, както и Вигано през 1400 г.
Според хипотезата на Лука Белтрами първите подпори на клоатърите са били прости квадратни тухлени стълбове, използвани временно до изработването на по-изискани архитектурни решения. Религиозните служби в началото се провеждат в трапезарията – единственото достатъчно голямо помещение, способно да побере цялата картезианска общност от монаси и братя миряни.
Продължаване на строителството през XV век
След смъртта на Джан Галеацо Висконти през 1402 г. строителството на Павийския чертог е прекъснато. През 1412 г. неговият син и наследник Филипо Мария Висконти, възобновява работите и ги поверява на Джовани Солари, който ръководи строежа от 1428 до 1462 г. – включително след смъртта на Филипо Мария през 1447 г. и след завладяването на херцогството от Франческо I Сфорца през 1450 г. При Солари са изградени вътрешният вестибюл (1434) и вторият вестибюл (1454).
След това работата преминава към неговия син Гуинифорте Солари, който продължава строежа до 1481 г. От 1481 до 1499 г. ръководството е поето от Джовани Антонио Амадео под покровителството на херцог Лудовико Сфорца „Мавъра“.
Църквата, замислена като династичен мавзолей на херцозите на Милано, е проектирана от самото начало с мащаби, надхвърлящи всички вече построени части на комплекса. Тя има трикорабна структура – типология, която картезианците никога не използват, и е последната издигната сграда в чертога. Нейният кораб е проектиран в готически стил и завършен през 1465 г.
До този момент влиянието на Ранния ренесанс вече е силно в Италия, затова Гуинифорте Солари, ръководил строежа между 1462 и 1481 г., придава ренесансов характер на останалите части на църквата: сводести галерии, върхове, малък купол и богати теракотени детайли. Клоатърите също са преустроени, като големият клоатър е окончателно обновен през 1472 г. Поради липсата на мраморни и каменни кариери в околностите на Павийския чертог, през средата на XV век възниква необходимост от осигуряване на подходящ строителен материал. Картезианците, които разполагат със значителни и постоянни доходи от обширните земеделски имоти, дарени от Джан Галеацо Висконти и наследниците му, както и с подкрепата на Сфорца, не придобиват собствени кариери. Вместо това разчитат на частни доставчици, основно на строителната площадка на Миланската катедрала. Още през 1463 г. Милано доставя мрамор за капителите на клоатърите, а през 1473 г. е сключен договор, гарантиращ постоянни доставки на мрамор и строителен камък за чертога. Контролът върху материалите е поверен на Гуинифорте Солари, който по това време ръководи и двата строежа.
Мраморът, освободен от митнически такси по херцогска привилегия, достига чертога по канала Навилячо и се разтоварва в Бинаско, откъдето се превозва с вагони. След възстановяването на навигацията между Бинаско и Павия през 1473 г. материалите започват да се доставят директно до строителната площадка. Същата година започва облицовката и украсата на фасадата на църквата, за която картезианците избират карарски мрамор – уникален избор за Ломбардия, считан за по-ценен от мрамора от Кандолия и по-скъп от материалите, добивани в района на Осола.
Още през 1476 г. картезианците установяват връзки с карарски търговски и каменоделски фамилии, като Мафиоли – наематели на кариерите на маркизите Маласпина. Скъпоценният карарски мрамор се транспортира до Карара, откъдето с кораб обикаля Италия и достига устието на река По, а после с лодки се превозва до Павия. В началото на 1490 г. картезианците изпращат свой агент – Джакомо Бони, в Луниджана, снабден с писмо от Лудовико Сфорца „Мавъра“, адресирано до местния господар Антонио Алберико II Маласпина, с молба да съдейства за набавянето на мрамор за фасадата на чертога и за надгробния паметник на Джан Галеацо Висконти. Трафикът на апуански мрамор към чертога става толкова значителен, че картезианците започват да го препродават на други ломбардски строителни обекти, особено на строежа на Миланската катедрала.
На 1 март 1474 г. внушително шествие от над 4000 души – духовници, посланици, благородници, професори и граждани, тръгва от замъка в Павия и придружава тленните останки на основателя Джан Галеацо Висконти през целия херцогски парк до Чертога. Сцената на тържественото погребение е увековечена в барелефи върху портала на църквата.
На 3 май 1497 г. църквата е официално осветена от апостолическия нунций пред многобройна публика. Долната част на фасадата е завършена едва през 1507 г., а през XVI и XVII век са довършени трансептът и новата сакристия.
Интериорът на манастира съхранява художествени произведения от четири века – от XV до XVIII век.
Мъжки картезиански манастир (1396 – 1782)