Графство Фландрия (; ) е съставна ленна територия (феод), а по-късно и княжество в състава на Франкската империя и след това Кралство Франция, в днешните държави Белгия, Франция и Нидерландия. Историческите граници на Графство Фландрия са често променяни между 866 г., годината на основаването му и 1384 г., датата на смъртта на последния фландърски граф Луи II дьо Мал в Сент Омер.
Предисловие Графът на ФландрияЗа списъка на фландърските графове виж страниците „Фландърски графове“ и „Династията на Фландрия“ е носител на наследствена титла като един от шестте първоначални светски перове на Френското кралство. Светските перове са висши благородници (графове и херцози, в т.ч. перовете с архиепископско достойнство) с церемониални длъжости, въведени при възкачването на престола на Хуго Капет. Сред тях фландърският граф е натоварен по време на коронация с кралския меч. Двама от фландърските графове са имали титлата Регенти на Франция: Балдуин V като настойник на Филип I, крал на Франция; Филип Елзаски, син на Тиери Елзаски, бива натоварен с опека над Филип Август.
Балдуин IX, най-известният фландърски граф, става император на Константинопол (1204).
История Римска епоха и Ранно средновековие Територията на Фландрия е позната на римските историографи от Късната Античност в състава на Белгика (Gallia Belgica) и е била населявана от племената на морините (les Morins), частично от нервиените (les Nerviens) и от менапиените (les Ménapiens). Тези народи оказали силна съпротиваНесигурни исторически източници сочат, че само нервиените въоръжили срещу римския пълководец 60 000 души и едва не унищожили легионите му. на Юлий Цезар, а през 68 г. под водачеството на батавския вожд Цивилис (Civilis) избухва ново въстание.
При Максимиан и Диоклециан там било въведено християнството от тримата мъченици Пиат, Хризол и Евхер (Piat, Chrysole et Eucher). През 445 г. Клодион Космати, вожд на франките, побеждава римляните, завладява тези земи и заема Турне и Камбре. След това нашествие за кратко настъпва мир, докато не последвали разоренията на Атила през 449 г.
През 486 г. Кловис I завладява ФландрияЕдва през VII век се появява наименованието Фландрия, през тази епоха разпростиращо се само върху територията около град Брюж, която при наследниците му станала част от Неустрия и била администрирана от т.нар. „Горски“ управители.
Установяване и разрастване на графството (866 – 1128 г.) Ранен период: 866 – 879 г. През IX век територията на Графство Фландрия се простира по дължината на долината на река Лейе (Лис), на запад от река Шелда, между Брюж и днешния Сент Омер (в района на Па дьо Кале във Франция).
Вердюнският договор от 843 г. и последвалите нашествия на норманите поставят графството в рамките на Кралство Франция. Неспособността на краля да се бори с норманите и техните набези довежда до нарастването на мощта на местните феодали. В тази обстановка се появява Балдуин I, първият от линията на фландърските графове. С титла на маркиз и богатство – чрез брак с Юдит Фландърска, дъщерята на крал Шарл Плешиви (през 863 г.), той упражнява властта си в земите на графствата Брюж, Гент и Мемписк (в района на град Берг, сега във Франция). Неговият наследник Балдуин II съединява тези територии в Графство Фландрия. При смъртта на Балдуин I († 879 г.) наследствеността на графската му титла бива призната от краля. Династията на Балдуин I управлява Фландрия до 1119 г., а след това от 1191 до 1280 г.
Фламандската мощ: 879 – 1070 г. Балдуин II (879 – 918 г.) издига из цялото графство крепости (bourgs), за да се противопостави на безмилостните опустошения на викинги и нормани от периода 879 – 883 г. Той успява да разшири владенията си (придобиване на абатството на Сен-Бертен в Сент Омер). Наследникът му Арнулф I (918 – 965 г.) успява да разшири графството на юг до Канш (Арас, Дуе). Адалолф († 933 г.), възприема наследството на Булон и Терноа от своя брат Арнулф I, но това го конфронтира още тогава не само със самия крал, но и с други големи феодали, като херцога на Нормандия и графа на Вермандоа.
През 962 г. Арнул II Булонски успява вече с помощта на крал Луи IV да си възстанови властта над принадлежалото на баща му графство Булон, но поставено сега в зависимост от Графство Фландрия. Малолетието на двамата графове (Арнулф II и Балдуин IV) не водят до реално отслабване на могъществото на Балдуините. През 988 г. богатата вдовица на Арнулф II Фландърски Розала Италианска, строга настойница на Балдуин IV, се омъжва за капетинга и бъдещ крал Робер II, но Фландрия запазва независимостта си. Фламандската територия се е стабилизирала и основата ѝ няма да се промени през следващите два века – първоначалното ядро около Гент, Брюж, Лил и Сент Омер се управлява директно от графа; в южната арка графът е представляван от местни шамбелани, които не са господари на земите; още по-нататък, на юг и на изток, са васалните графства (Булон, Гюин, Хесден, Сен-Пол, Ланс). По този начин била ограничена опасността от вътрешно феодално раздробяване на графството.
Управлението на Балдуин IV (988 – 1035 г.) и най-вече това на Балдуин V (1035 – 1067 г.), който умира като настойник на френския крал Филип I и тъст на Вилхелм Завоевателя, представлява епохата на политически апогей на Фландрия от ранния период. След разширяването на юг графовете се ориентират в посока към Империята, отвъд река Еско. Императорите са създали там погранични марки (Валансиен, Енам, Антверпен) и са усилили властта на архиепископа на Камбре. Като отговор на това, фландърските графове завладяват Валансиен (ок. 1007 г.), разменен за областта Ваес на север от Гент, както и Катр-Метие, около Алост (между реките Еско и Дендре). Така е създадена една имперска Фландрия – оттогава фландърските графове са също и принцове на Свещената Римска империя. Бракът на бъдещия Балдуин VI (1030 – 1070 г.), с Ришилда, наследничката на Ено, прави възможен личния съюз на двете графства (1067 – 1070 г.).
От една династична криза към друга: 1070 – 1128 г. Смъртта на Балдуин VI († 17 юли 1070 г.) предизвиква династична криза. Ено преминава към неговия по-малък син, докато Фландрия при смъртта на по-големия му син Арнул III († 1071 г.) отива към Робер I Фризийски (1071 – 1093 г.), брат на Балдуин VI, който завладява графството след кратък военен конфликт. Наследниците на Робер I управляват до 1119 г. – това са Робер II (1093 – 1111 г.) и Балдуин VII (1111 – 1119 г.). Наследствената власт над графството преминава по силата на унаследяването на братовчеда на Балдуин VII Карл I Добрия (1119 – 1127 г.), син на краля на Дания Кнут IV (1119 – 1127 г.).
Фландърските графове създават администрация, която позволява за първи път издигането на служители от простолюдието в социалната йерархия. Това е епоха на разчистване на гори за използването им за земеделски земи, появяват се първите „нови градове“, а населението на старите расте. Появяването на тъкачния занаят около 1100 г., при който се работи хоризонтално с педали, води до поставяне на ранните основи на текстилната индустрия в градовете. Оттук нататък тъкачеството ще заема много важно място в историята на графството. Търговията с английска вълна, позната с високо качество, увеличава работата и приходите от този занаят. Търговците и занаятчиите от градовете (Брюж, Гент, Лил, Арас, Сент-Омер, Дуе) започват да се организират в първите гилдии. Богатството на графството е толкова голямо, а администрацията достатъчно силна. Според културата на западната цивилизация излишъкът винаги води до война и така трима от неговите графове могат да отпътуват и да се отправят в Палестина като кръстоносци.
През периода 1125 – 1128 г. графството е силно дестабилизирано. Отдавна забравеният бич на глада избухва през 1125 г., след като кланът на Бертулф (или Бертолф), който е прево на църквата Сен Донатиен и бивш крепостен, издигнал се в графската администрация през 1091 г., е изобличен в спекулации с жито. На 2 март 1127 г. членове на клана убиват граф Шарл Добрия в църквата Сен Донатиен в Брюж по време на месата, отслужена на Пепелната сряда – един нечуван акт, който ще остави отпечатък върху цялата епоха. Преданите на графа благородници на Брюж и Гент въстават срещу Бертулф, който е екзекутиран.
Тъй като Шарл Добрия умира без да има наследници, кралят на Франция Луи Дебели, в качеството си на сюзерен, се намесва и налага кандидатурата на Гийом Клитон, син на херцога на Нормандия Робер II. На 23 март 1127 г. Клитон е интронизиран в графството и за да осигури добрия си прием обещава да даде първите свободи на градовете, както и да премахне данъка върху транспортирането на стоките и фиксирания данък върху земите. След като Гийом Клитон забравя за обещанията си фламандските градове използват това за претекст да предложат свой кандидат за граф – Тиери Елзаски. Тиери е внук на Робер Фризийски по линия на майка си Гертруда Фландърска. Това отключва военен конфликт между двамата претенденти, приключил година по-късно със смъртта на Гийом на 27 юли 1128 г., след като той е смъртно ранен от стрела на арбалет по време на обсадата на Алост.
Политически и икономически апогей (1128 – 1280 г.) Хегемония на Елзаската династия: 1128 – 1191 г.
Синът на Тиери II Лотарингски (1128 – 1168 г.) Тиери Елзаски и неговият син Филип Елзаски (1128 – 1191 г.) управляват мъдро въздигащият се патрициат на фламандските градове, като едновременно с това допускат и редица граждански свободи. Чрез една умела брачна политика, те увеличават територията на своето графство с придобиването на Графство Вермандоа и Амиен, Булон, а също така и седалището на архиепископството на Камбре. Текстилната индустрия напредва в своя бърз възход, който продължава до средата на XIII век, а търговския живот се организира около пет панаира – тези на Ипър, Брюж, Торхаут, Лил и Месин (Месен в сегашна Фландрия).На панаирите на Шампания фламандските платове се продават в цяла Европа от Генуа до Новгород
До около 1175 г. разчистването на нови земи позволява създаването на много нови градски центрове. Филип Елзаски пресушава блатата на Аа. Икономическата активност и значителното нарастване на населението създава условия за местни политически въжделения на зараждащата се буржоазията. Буржоата все повече заседавали в съветите на ешевените (общински чиновници, помощници на кмета, наричан бургмайстер), които започват малко по малко да контролират. Съгласувайки хартите на множество малки градове и като уеднаквяват тези на големите градове (Арас, Брюж, Гент, Дуе, Лил, Ипър, Сент-Омер) графовете удовлетворяват занаятчиите търговци, като си запазват контрола върху пазара. Те също установяват една по-ефективна администрация, като заместват в качеството им на техни представители шателаните (във феодалната йерархия заемащи място след бароните) с управители (балии), като продължават едновременно с това да събират данъка върху транспортирането на стоките. Така богатството позволява да бъдат задоволени религиозните и кавалерски идеали на графовете Тиери и Филип Елзаски, които се включват лично и с финансова подкрепа в Третия кръстоносен поход през 1189 г.
След смъртта на своя канцлер Робер Д`Ер политиката на Робер Елзаски, който няма преки наследници, се окачествява като по-непредпазлива. Графът не се противопоставя на младия Филип Август в желанието му да ожени за него своята племенница Изабел от Ено, предоставяйки ѝ в зестра Артоа (1180 г.). Кралят на Франция укрепва властта си върху тази провинция, като отнема от Фландрия също и Вермандоа (1184 – 1191 г.). През 1187 г., като последствие от борбите на своите граждани за независимост, град Турне също преминава в ръцете на френския крал.
Един император и две „велики графини“: 1191 – 1280 г.