Гърда

Гърдата () е издаден, чифтен жлезист орган при бозайниците, в частност при човека.

Намира се пред гръдната област на тялото и е съставена от апокринни жлези. Тя е част от вторичните полови белези при женските индивиди, които търпят промени в периода на пубертета. Това се дължи на хормона естроген, който повишава нивата си в женския организъм. След раждането млечните жлези започват да функционират, като продуцират секрет, наречен кърма, който е храната на новороденото.

Анатомия

Анатомично, гърдите са видоизменени потни жлези, които произвеждат мляко при жените, а в някои редки случаи – и при мъжете.Introduction to the Human Body, fifth ed. John Wiley & Sons, Inc.: New York, 2001. 560. Разположени са пред гръдния кош, на нивото от 2-ро до 5-о ребро и от ръба на гръдната кост до предната аксиларна линия.

Устройство на женската гърда Женската гърда се състои от тяло и ареолаМлечна жлеза (Glandula mammae) medpedia.framar.bg, Анатомия

Тяло Тялото (corpus mammae) включва млечната жлеза (glandula mammaria), която е прикрепена директно върху повърхността на големия гръден мускул (musculus pectoralis maior), чрез фиброзните сухожилия на Купър (ligamentum pectineum).D. Kachlik, I. Bozdechova, P. Cech, V. Musil, V. Baca, Table 3. The clinical terms incorporated in TA and its extensions – Cooper’s ligament, Biomed Pap Med Fac Univ Palacky Olomouc Czech Repub. 2009, 153(2):157162. Жлезата е покрита с тънка и нежна кожа, през която прозират подкожните вени. Състои се от паренхима и строма, и съставлява около две трети от общата тъкан. Паренхимата (parenchima mammae) представлява жлезна епителна тъкан, състояща се от 15 – 20 радиално разположени млечни желези – лобули, и 4 – 18 тръбни съда – канали, през които преминава секрецията на лобулите до сукалното зърно – мамила. Лобулите (lobus) са жлезистата част от гърдите, където се секретира млякото. Изградени са от алвеоли (alveolus) и са изолирани една от друга чрез стромата. Всяка жлеза има собствен млечен канал, който се насочва към мамилата. Каналите (ductus lactiferous) се разширяват към мамилата и формират местно разширение – млечен синус (sinus lactiferus). Крайната стеснена част на канала се разполага в самия отвор на млечната жлеза и се отваря в една млечна пора (pori lactiferi) самостоятелно или след сливане с друг канал. Мамилата (papilla mammaria) е изпъкналостта на зърното на гърдата, където се отварят порите на млечните жлези. Стромата (stroma mammae) представлява дебел слой от съединителна и мастна тъкан, разположен между кожата и жлезния паренхим. Съотношението между жлезистата и мастната тъкан се променя от 1:1 при нелактираща гърда до 2:1 при кърмещите жени. Съединителната тъкан прониква, поддържа и свръзва другите тъкани. Тя е богата на междуклетъчно вещество, обкръжава лобулите и формира сухожилията на Купър. Съединително тъканни повлекла се насочват и към ключицата. Мастната тъкан е изградена от мастни клетки, намиращи се над жлезистата тъкан. Тя придава на гърдите мека консистенция и нежен, плавен контур. Тъй като гърдите са съставени от тъкани с различна плътност, те може и да нямат гладка повърхност и често се усещат като на бучки. Тази неравномерност е особено забележима в случаите, когато жената е слаба и има по-малко мастна тъкан, която да омекотява контурите.

При кърмене лобулите произвеждат мляко, което се предава по млечните канали към зърното. Мрежата, формирана от тези канали, е сложна и наподобява на разклонено дърво, което не винаги е разположено радиално, а основата му сочи към зърното.

Ареола

Ареолата (areola mammae) представлява централно разположено кръгло поле от силно пигментирана кожа с диаметър от 1,5 – 10 cm. Цветът на ареолата варира от розов до тъмно кафяв. Тя съдържа голям брой специализирани мастни жлези, наречени жлези на Монтгомъри (glandulae areolares Montgomery), които могат да се появят като малки повдигнати бучици по повърхността на ареолата. Тези жлези имат за цел да смазват ареолата по време на кърмене. Ареолата може да бъде окосмена.

Ареолата и издигащата се в нейния център мамила съдържат специални мускулни влакна, които правят мамилата стройна и придават на ареолата по-твърда текстура. Също така кожата в областта на ареолата е неравна поради наличието на потни жлези.

Кръвоснабдяване Кръвоснабдяването на млечната жлеза се осигурява от вътрешната гръдна артерия (arteria thoracica interna), страничната гръдна артерия (arteria thoracalis lateralis), arteria thoracoacromialis и междуребрените артерии (arteria intercostales).

Венозната кръв се отвежда основно през подмишничната вена (vena axillaris) и в по-малка степен през вътрешната гръдна вена (vena thoracica interna) и междуребрените вени (vena intercostales). Представителите и на двата пола имат голяма концентрация на кръвоносни и нервни съдове в областта на зърната. Те са особено чувствителни на допир и студ, като в резултат на стимулирането им организмът и при двата пола може да достигне до състояние на ерекция.

Инервация

Инервацията се осъществява от предни и латерални разклонения на 4-ти до 6-и междуребрен нерв (nervi intercostales). Тези нервни разклонения са много чувствителни в областта на мамилата и ареолата, и влияят върху сексуалните усещания.

Лимфен отток Оттокът на лимфата се извършва по лимфни съдове, които се оттичат към повърхностното и дълбокото сплетение.Проф. д-р Николай Лазаров „Топографска анатомия на гърдите“ Повърхностно сплетение – лимфата се оттича към подмишничните лимфни възли (nodi lymphoidei axillares), разположени в предмишничната ямка. Дълбоко сплетение (nodi lymphoidei mediastinales) – лимфата се оттича по два пътя:Лимфен оток Ембриология, анатомия и физиология на млечната жлеза Лимфен път на Гросман (nodi lymphoidei apicales) – след като прекоси гръдните мускули, лимфата се насочва към субпекторалните лимфни възли на Ротер (nodi lymphoidei interpectorales), а оттам към подключичните лимфни възли (nodi lymphoidei axillares apicales). Лимфен път на Герота (nodi lymphoidei hepatici) – лимфата от долно-медиалната част на жлезата се насочва към чернодробните и поддиафрагмалните лимфни възли.

Форма и размери

Женските гърди могат да имат най-различни форми, размери, плътност и позиция, зависещи основно от генетичните фактори, съотношението на мазнини спрямо съединителна тъкан и от хормоналните промени по време на менструалния цикъл.

Те може да са закръглени, стегнати, отпуснати, големи, малки, раздалечени, асиметрични и т.н. При различните жени се наблюдават съществени различия и в самите мамили. При някои зърното е изпъкнало и постоянно повдигнато, а при други това става само когато е простудено, подложено е на физически контакт или на сексуална активност. Също така се срещат и случаи на жени с различни или обърнати (инвертирали) зърна.

Една малка до средно голяма гърда тежи по-малко от 500 грама, а една голяма гърда може да тежи приблизително около 750 – 1000 грама или повече. Съотношението на мазнините към съединителната тъкан определя плътността или твърдостта на гърдата.Pamplona DC, de Abreu Alvim C. Breast Reconstruction with Expanders and Implants: a Numerical Analysis. Artificial Organs 8 (2004), pp. 353 – 356.

Етапи на развитие През годините гърдите на жената се променят по размер, форма и тегло поради хормонални промени настъпващи по време на преминаване през фазите на пубертет, менструация, бременност, кърмене и менопауза.Пуерария мирифика Развитие на гърдите

Ембрионално развитие Гърдите започват да се развиват още в началото на зародишното развитие и може да се различи на около шест седмици след оплождането. На шест месеца, при женския ембрион започват да се развиват около 15 – 20 стълба от клетки, които растат обърнати от всяка гръдна пъпка. Всеки стълб става отделна потна жлеза или жлеза с външна секреция, притежаваща канал водещ до мамилата. Докато масата на жлезата се увеличава, мамилата започва да пигментира. След осмият месец по-нататъшно развитие на гърдите не се наблюдава, чак до достигане на полова зрялост.

Полова зрялост

Преди пубертета гърдите са плоски, с изключение на мамилата, която се издава от гръдния кош.

На около 10 – 14 годишна възраст яйчниците започват да отделят естроген, при което се натрупват масти в съединителната тъкан и в резултат гърдите започват да напълняват, а ареолата да изпъква. В края на системата от канали започват да се формират клетъчни топчета.

В края на пубертета жлезистата тъкан и мастите в гърдите се увеличават. При по нататъшното нарастване на гърдите, лобовете на жлезите се отделят един от друг с плътна съединителна тъкан и мастни депа. Ареолата става плоска.

Бременност

Преди менструация гърдите се уголемяват, а мамилите им стават силно чувствителни. Ако жената не забременее, гърдите ѝ се връщат в техния нормален размер, а жлезите стават нечувствителни на докосване за период от няколко дена, подготвяйки се за повторно нарастване през следващия месец.

В началото на бременността млечните канали започват да се размножават, изходните им отвърстия набъбват, а в резултат гърдите нарастват. Заедно с това съединителната и мастната тъкан, разположени между дяловете на млечната жлеза, значително намаляват. Кръвоснабдяването на гърдите се увеличава и по тях започват да се открояват сини венички. Пигментирането на зърната се засилва.

Към средата на бременността размножаването на жлезните алвеоли се забавя. Под въздействието на хормона пролактин, секреторните клетки започват да произвеждат богата на протеини и бедна на липиди течност – коластра, която се събира в централната част на секреторните жлези. Коластрата представлява жълтеникава, гъста субстанция предхождаща същинското мляко. Тя е сладка, водниста и лесноусвоима.

С наближаване на раждането коластрата избледнява и става почти безцветна. В края на бременността е възможна слаба секреция през млечните канали.

Менопауза

Менопаузата също води до промени в гърдите – нивата на естроген и прогестерон спаднат, при което тъканта на гърдата може да стане малко по-мека. Намаляването на плътността на гърдите може да доведе до чувство за образуване на твърди образувания, като бучки и подутини. Също така е възможно да се забележи загуба в размера и пълнотата на гърдите.Breast Self Exam Menopause defeated – How to make Menopause to the best period of your life

Функция

Основната физиологична функция на гърдите е кърменето. По време на бременност гърдите нарастват още, като тези на жените с малки гърди са склонни да растат също толкова, колкото и тези на жените с големи гърди. Количеството мляко, което се произвежда е също еднакво. Ареолата потъмнява допълнително и се разширява. Мамилите набъбват.

Обикновено два-три дена след раждането млечните жлези набъбват, стават твърди и напрегнати, което показва започването на млечната секреция.

Лактация Лактацията е физиологичен процес, при който се образува и отделя мляко от млечните жлези. Тя се регулира по нервно-хуморален път посредством хормоните: пролактин, окситоцин, соматостатин, тиреотропин, инсулин, стероидни хормони и др.

По време на бременността, под въздействие на плацентарните хормони се покачва нивото на пролактин в кръвта. При самото раждане неговата концентрация е максимална.

След раждането лактацията се поддържа чрез стимулиране на хипофизата при сучене, което води до секретиране на пролактин. Последният дразни рецепторите в жлезния епител на гърдата и предизвиква млечна секреция. Едновременно с това се отделя окситоцин, който предизвиква контракция на миоепителните клетки, обграждащи алвеолите, и изхвърляне на млякото към млечните канали. Този рефлексен процес е много чувствителен към емоционални въздействия и може да бъде потиснат лесно, чрез адреналин или чрез кората на главния мозък при стрес, отрицателни емоции, напрежение, страх, болка и др.Физиология на лактацията epediatrics.eu

Исторически сведения