Едоардо Анели () е италиански предприемач и спортен мениджър.

Биография

Произход и обрзование Роден е на 2 януари 1892 г. във Верона, където баща му – тогава кавалерийски офицер – е разположен на служба. Той е син на Джовани Анели (1866 – 1945), основателя на „Фиат“, и на съпругата му Клара Бозели. Има една сестра – Катерина (Аничета) (1889–1928), омъжена за барон Карло Нази.

Завършва с отличие право в Торинския университет. Участва в Първата световна война като кавалерийски офицер, като изпълнява и функциите на шофьор – рядка дейност по онова време – на генерал Луиджи Кадорна.Piero Melograni, Storia politica della Grande Guerra 1915-1918, Milano, Mondadori, 2014

Предприемаческа и издателска дейност След дипломирането си пътува по света, за да разшири индустриалната си култура. След завръщането си в Италия заема различни длъжности, сред които вицепрезидент на „Фиат“, ръководни позиции във фабриките във Вилар Пероза и в Съвета на икономиката на провинцията, както и председател на борда на директорите на вестниците „Стампа“ и „Джорнале дел Пинеролезе“.

Президент на ФК „Ювентус“ и спортна дейност Пристрастен към спорта, Едоардо заема поста вицепрезидент на ФК „Ювентус“ в началото на 20‑те години на XX век, по време на управлението на Джино Оливети. На 24 юли 1923 г. става собственик и президент на клуба – длъжност, която изпълнява през следващите дванадесет години. По време на мандата си създава първото в Италия устойчиво партньорство между бизнес и спорт, което продължава да съществува и днес, и превръща „Ювентус“ в доминираща сила в националния футбол: шест шампионски титли за десет години, пет от които последователни, както и статут на един от водещите европейски отбори в периода между двете световни войни.

Анели превръща клуба в един от първите модерни спортни организации на Апенините, като след корпоративна реорганизация въвежда обновени управленски критерии, вдъхновени от фордизма и вътрешната структура на „Фиат“. Този модел впоследствие става известен като „стилът на Ювентус“. По негово време на стадиона на бул. „Марсилия“ е инсталирано и първото в Италия изкуствено осветление.

Той дава нов импулс и на мултиспортната дейност, съществувала в „Ювентус“ още от края на XIX век, разширявайки я с дисциплини като боулинг и тенис, включени под егидата на новосъздадената Juventus – Organizzazione Sportiva SA, в която се влива и футболният отбор. Накрая Анели играе ключова роля в прехода към професионализъм в италианския футбол, като подкрепя идеята за единно национално първенство по образец на английското – инициатива, довела през 1926 г. до Хартата на Виареджо и създаването на Националната дивизия, първа стъпка към съвременната Серия А.aul Dietschy, Antoine Mourat, The Motor Car and Football Industries from the early 1920s to the late 1940s: The Cases of FC Sochaux and Juventus, с. 60; 62; 73

Едоардо основава и зимния курорт Сестриере, който скоро се превръща в престижна и широко известна дестинация. Той носи името на едноименния хълм, до който се стига от родния за семейство Анели Вилар Пероза, разположен непосредствено след Пинероло по държавния път Strada statale 23 del Colle di Sestriere, изкачващ се по левия бряг на река Кизоне.Valerio Castronovo, Giovanni Agnelli. La Fiat dalla guerra mondiale alla ricostruzione, Torino, Einaudi, 1971, с. 153-154 Новият курорт бързо става център за италиански алпийски ски, спомагайки за разпространението на зимните спортове и укрепвайки връзките на семейство Аниели с развитието на туризма в района.

Смърт Тежък инцидент отнема живота на едва 43‑годишния наследник на Джовани Анели. На 14 юли 1935 г. Едоардо се завръща от Форте дей Марми с хидроплана на баща си, пилотиран от летателния ас Артуро Ферарин. Самолетът е насочен към Генуа, откъдето Едоардо трябва да продължи към Торино с влак. По време на кацането в базата на хидропланите поплавъците на машината се удрят в заблуден дънер във водата и самолетът се преобръща. Пилотът и Едоардо първоначално остават невредими, но Анели се изправя в пилотската кабина, разположена под двигателя, монтиран на гондола, и е фатално ударен в тила от витлото, което все още се върти. След инцидента производителят модифицира конструкцията на самолета, премествайки двигателя в по‑безопасна позиция.

Брак и потомство На 5 юни 1919 г. в Рим се жени за Вирджиния Бурбон дел Монте, принцеса на Сан Фаустино (1899 – 1945), от която има трима сина и четири дъщери: Клара Анели (1920 – 2016), поставя началото на линията Фюрстенберг: през 1940 г. се омъжва за немския принц и журналист Тасило фон Фюрстенберг (1903 – 1989), от когото има една дъщеря – Вирджиния, наречена Ира (1940-2024), и двама сина – Егон (1946 – 2004) и Себастиан (1950). Втори брак с италианския писател и актьор Джовани Нуволети (1912 – 2008), от когото няма деца; Джани Анели (1921 – 2003), президент на Фиат. Съпруг на Марела Карачоло ди Кастането (1927-2019), аристократка, от която има син Едоардо (1954-2000), който се самоубива, и дъщеря Маргерита (1955), която поставя началото на линията Дьо Пален; омъжва първо за Ален Елкан – италиански журналист и писател с американско гражданство, от когото има двама сина (Джон и Лапо) и една дъщеря (Джиневра), а после за Серж дьо Пален – френски граф и мениджър на Фиат, от когото има един син (Пиетро) и четири дъщери (Мария, Ан, София и Татяна), родени в периода 1984 – 1990 г.; Сузана Анели (1922 – 2009), поставя началото на линия Ратаци, през 1945 г. се омъжва за Урбано Ратаци (1918 – 2012) , от когото има шест деца: Илария (1947), Самаритана (1949) (съпруга на Виторио Сермонти и майка на актьора Пиетро Сермонти), Кристиано (1950), Делфина (1952), Лупо (1954) и Пришила Ратаци (1957); Мария Соле Анели (1925), поставя началото на линия Кампело, съпруга на спортния мениджър Раниери Кампело (1908 – 1959), от когото има Вирджиния (1954), Арджента (1955), Чинция (1956) и Бернардино Кампело (1958). Втри брак с граф Пио Теодорани Фабри (1924 – 2022), от когото има Едуардо Теодорани Фабри (1965); Кристиана Анели (1927), поставя началото на линия Брандолини д'Ада, съпруга на политика и военен Брандолино Брандолини д'Ада (1918 – 2005), от когото има четирима сина: Тиберто (1949), Леонело (1951), Нуно Карло (1955) и Брандино (1958); Джорджо Анели (1929 – 1965), неженен и бездетен, умира при неизяснени обстоятелства в клиниката, където е хоспитализиран за шизофрения; Умберто Анели (1934 – 2004), президент на Фиат, съпруг на Антонела Беки Пиаджо ди Лузерна (1938 – 1999), от която има близнаците Енрико и Алберто (1962), които живеят само няколко дни, и Джовани Алберто (1964 – 1997), известен като Джованино, който почива млад от рак. Впоследствие се жени за Алегра Карачоло (1945), братовчедка на балдъза му, от която има син Андреа (1975) и дъщеря Анна (1977).

Библиография

Alan Bainer, Jonathan Magee e Alan Tomlinson (a cura di), The Bountiful Game? Football Identities and Finances, a publication of the International Football Institute (IFI), Oxford, Meyer & Meyer Sport Ltd., 2005 Valerio Castronuovo, Giovanni Agnelli – La Fiat dal 1899 al 1945, Einaudi, 1977 Giancarlo Galli, Gli Agnelli, il tramonto di una dinastia, Mondadori, 2003 Marco Ferrante, Casa Agnelli, Mondadori, 2007 Piero Melograni, Storia politica della Grande Guerra 1915-1918, Milano, Mondadori, 2014

Бележки

Категория:Италиански бизнесмени Категория:Жертви на авиационни произшествия Категория:Починали в Генуа Категория:Родени във Верона Едоардо 1892