Мария Ева Дуарте де Перон (), известна като Евита, е аржентинска актриса и политик, втората жена на аржентинския президент Хуан Доминго Перон и първа дама на Аржентина от 1946 г. до смъртта ѝ през 1952 г.
Влиянието на Ева Перон се базира на ролята ѝ на лидер на проперонистките профсъюзи, както и на женската партия. Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. През 1951 година Ева Перон започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът ѝ се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 година тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина. Често е обвинявана, че превръща политическия живот в шоубизнес.
Остро критикувана за разточителната си слабост към скъпите бижута, кожи и дизайнерски тоалети, които силно контрастират с мизерията, която обгръща страната. Един от нейните любимци е Кристиан Диор. Ева Перон е била изключително суетна и дори дълго време е криела истинската си възраст, като е твърдяла, че е родена през 1922 г., вместо през 1919 г. Както тя самата казва в свои изявления – „Времето е най-големият ми враг.“ Въпреки показната си суетност и разточителство Ева Перон почти непрекъснато се занимава с благотворителност и даже постоянно посещава и лично се грижи за болни и изоставени хора в приютите.
Умира на 33 г. от рак на маточната шийка. Тялото ѝ е балсамирано и изложено за поклонение до 1955 г., когато Перон е свален с преврат. Тленните ѝ останки са пренесени в Милано, където съпругът ѝ е в изгнание. След време той се връща в Аржентина и отново става президент. Евита е погребана за трети път, този път в семейната гробница на Дуарте.
Ева Перон е позната на света благодарение на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Евита“, който по-късно е адаптиран във филма „Евита“ с участието на Мадона. Ликът на Евита присъства на банкнотата от 100 аржентински песо, издавана от 2012 г.
Детство и първи роли Автобиографията на Ева La Razón de mi Vida, публикувана през 1952 г., не съдържа дати или събития относно детството ѝ, нито споменава месторождението ѝ или рожденото ѝ име. Според гражданския регистър на град Хунин, акт за раждане показва, че една Мария Ева Дуарте е била родена на 7 май 1922 г. Нейното кръщелно свидетелство сочи датата като 7 май 1919 г. под името Ева Мария Ибаргурен.Fraser & Navarro (1996:2 – 3). Смята се, че през 1945 г. Ева фалшифицира акта си за раждане за сватбата си.
Бащата на Ева – Хуан Дуарте е от френски баски произход, докато майка ѝ Хуана Ибаргурен е от испански баски произход. Баща ѝ е заможен собственик на ранчо от съседния град Чивилкой, където вече има жена и деца. По това време в Аржентина е сравнително често за заможните мъже да имат по няколко семейства.Fraser & Navarro (1996:3).
Когато Ева навършва една година, Дуарте се завръща за постоянно при законното си семейство, оставяйки Хуана Ибаргурен и децата ѝ в крайна бедност. Те са принудени да се преместят в най-бедняшката част на Хунин. За да издържа себе си и децата, Ибаргурен шие дрехи за съседи. Семейството е стигматизирано от бягството на бащата и от нелегитимния статут на децата по аржентинския закон, поради което живее в относителна изолация. Искайки да заличи напълно тази част от живота си, Ева вероятно е уредила оригиналният ѝ акт за раждане да бъде унищожен.Fraser & Navarro (1996:4). Когато Дуарте почива внезапно, вдовицата му не позволява на другото му семейство да присъства на погребението му и не ги допуска в църквата.
В крайна сметка благодарение на финансовата помощ на по-големия брат на Ева семейството се премества в по-голямо жилище, което по-късно превръщат в пансион. По това време младата Ева често участва в училищни постановки и концерти. Макар майки ѝ да иска да я ожени за някой от местните ергени, Ева мечтае да стане известна актриса.
През 1934 г., когато е на 15 години, Ева бяга от недоимъка с млад музикант в столицата Буенос Айрес. Връзката на двойката приключва почти толкова бързо, колкото е започнала, но Ева остава да живее в града при приятели на майка си. Започва да търси работа в киното и радиото, като в крайна сметка става филмова актриса. Тя избелва естествената си черна коса до русо – имидж, който поддържа до края на живота си. Все пак още с пристигането си в града Ева Дуарте се изправя пред трудността да оцелява без формално образование или връзки. По това време столицата е особено претъпкана с хора, поради миграцията на хора, предизвикана от Голямата депресия. На 28 март 1935 г. Ева дебютира професионално в постановката „Госпожа Перес“ в сатиричен театър.
През 1936 г. Ева вече пътува с театралната трупа на турнета, работи като модел и участва в няколко нискобюджетни мелодраматични филма. През 1942 г. Ева постига известна финансова стабилност, когато компания я наема за дневна роля в една от драмите си, излъчвани по най-слушаната радиостанция по това време.Fraser & Navarro (p. 26) По-късно през същата година подписва петгодишен договор с Радио Белграно, който ѝ осигурява роля в популярната историческо-драматична програма „Великите жени в историята“, където играе Елизабет I, Сара Бернар и Александра Фьодоровна. Накрая, тя става съсобственичка на радио компанията. Към 1943 г. тя изкарва по 5 – 6 хиляди песо месечно, което я прави една от най-високо платените радиоактриси в страната. Ева има и кратка филмова кариера, но никой от филмите ѝ не пожънва особен успех. В един от последните ѝ филми, La cabalgata del circo, Ева играе ролята на младо селско момиче, което си съперничи с по-голяма жена – звездата на филма Либертад Ламарке. По това време Ева започва и кариерата си в политиката, ставайки съоснователка на Аржентинския радио синдикат.
Връзка с Хуан Перон На 15 януари 1944 г. силно земетресение удря планинския град Сан Хуан, убивайки около 10 хиляди души. В отговор Хуан Перон, който по това време е началник на Секретариата по труда, основава фонд за събиране на средства за помощ на жертвите. Той организира художествен фестивал за набиране на средства, поканвайки актьори от радиото и киното. След седмица всички участници се събират на гала вечеря в Буенос Айрес. Именно там на 22 януари 1944 г. Ева Дуарте се среща за пръв път с полковник Хуан Перон.Fraser & Navarro (1996:32 – 33). Тя е на 24, а той на 48 години. Тя бързо му става любовница. Първата жена на Перон, Аурелиа Тисон, умира от рак през 1938 г.
До този момент Ева няма знания или интерес в областта на политиката и просто абсорбира чутото от Перон и колегите му.Fraser & Navarro (1996:44). По-късно Хуан Перон споделя в мемоарите си, че нарочно е набелязал Ева за своя ученичка и е искал да пресъздаде у нея самия себе си.Perón () (1976).
През май 1944 г. е обявено, че изпълнителите на представления трябва да се организират в профсъюз, като той ще бъде единственият законен в Аржентина. Скоро след учредяването на профъюза, Ева Дуарте е избрана за негов президент. След това тя започва ежедневна програма, наречена „Към по-добро бъдеще“, в която драматизира постиженията на Хуан Перон, а неговите речи са излъчвани по време на програмата.Fraser & Navarro (1996:43).
Изкачване във властта В началото на 1945 г. група от военни офицери се ползва със значително влияние в правителството на Аржентина. Тогавашният президент Педро Пабло Рамирес става предпазлив към нарастваща власт на Перон в правителството, тъй като не може да я обуздае. На 24 февруари 1944 г. Рамирес подава оставка и е наследен от Еделмиро Фарел – приятел на Перон. На 9 октомври 1945 г. Перон е арестуван от опонентите му в правителството. Шест дни по-късно между 250 и 350 хиляди души се събират пред Каса Росада (президентската резиденция), настоявайки за освобождаване на Перон. Смята се, че Ева Перон е изиграла значителна роля при организирането на тълпата. Тази версия се отхвърля от някои историци, тъй като по това време Ева нито е политически фактор, нито е харесвана от много хора. Все пак, тълпата е организирана главно от Генералната конфедерация на труда. Перон е освободен на 17 октомври 1945 г., изнасяйки реч от балкон на Каса Росада пред събралата се тълпа. Следващият му ход в известна степен шокира аржентинското общество – той се жени за Ева. Въпреки нейното печално детство и несигурна репутация, Перон я обича, особено след като тя му демонстрира предаността си, докато той е в ареста. Бракът им е сключен с гражданска церемония, дискретно, в Хунин на 18 октомври, и в църква в Ла Плата на 9 декември.
След освобождаването му от затвора Хуан Перон решава да се кандидатира за президент на страната. Той печели изборите с голяма преднина. Ева играе голяма роля в предизборната му кампания през 1946 г. Възползвайки се от радиопредаването си, тя изнася пламенни речи с тежка популистка реторика, подканвайки бедните да подкрепят движението на Перон.
През 1947 г. Ева се отправя на обиколка из Европа, което цели заздравяването на връзките между Аржентина и следвоенна Западна Европа. Тъй като в Португалия и Испания все още властват диктатурите съответно на Антониу ди Оливейра Салазар и Франсиско Франко, посещението им от Хуан Перон би било гледано с недобро око от международната общност, поради което е решено Ева да ги посети, включвайки и други държави в турнето, за да не се гледа на него като на политическа обиколка.Fraser & Navarro (1996:88 – 89). Най-топло посрещане тя получава в Испания. Там тя раздава едри банкноти на много бедни деца и е наградена с най-високо отличие от испанското правителство, орден на Изабела Католическа. Най-лошо посрещане получава в Швейцария, къде е замервана с камъни и домати. От друга страна, британският крал Джордж VI отказва да я приеме, а тя отменя визитата си кралството, изтъквайки, че вече се чувства изтощена.
Визитата на Ева в Европа я поставя на корицата на списание Time под надслов „Ева Перон: Между два свята, аржентинска дъга“, което е референция към названието на турнето ѝ – „Обиколка на дъгата“. Статията, посветена на нея в списанието, обаче споменава, че Ева е извънбрачно дете. В отговор списанието е забранено в Аржентина в продължение на няколко месеца.Fraser & Navarro (1996:91). След като се завръща в Аржентина, тя повече не се появява сред публика със сложните си прически от дните ѝ в киното. Блестящият ѝ златен цвят на косата потъмнява, а екстравагантното ѝ облекло става по-изискано. За да си създаде по-сериозна политическа персона, тя започва да се появява с консервативни, но стилни комбинации от поли и сака.
Благотворителна дейност Фондацията „Ева Перон“ е основана през 1948 г. с начален капитал от песо, предоставени от самата Ева.Fraser & Navarro (1996:117). След това фондацията се издържа от дарения на пари и стоки от перонистките профсъюзи и частни предприятия. Данъци върху лотарията, билетите за кино, облагания на казината и доходи от конни надбягвания също спомагат да издържането на фондацията. Съществуват сведения, че някои предприятия са принуждавани да даряват за фондацията с вредни за тях последици, ако откажат.Crassweller (1987:209 – 210).
Само за няколко години фондацията набира пари и стоки на стойност над 3 млрд. песо. В нея членуват 14 хиляди работници, от които 6000 са строители. Тя купува и раздава по 400 хил. чифта обувки, 500 хил. шивашки машини и 200 хил. съдове за готвене годишно. Освен това тя дава стипендии, строи жилища, болници и други благотворителни институции. Всеки аспект от фондацията е под надзора на Евита. Фондацията дори построява цели градове, като например Сиудад Евита, който продължава да носи това име.
Фондацията играе голяма роля в идеализирането на Ева. Макар да е ненужно от практична гледна точка, тя отделя няколко часа на ден за срещи с бедните, които молят фондацията ѝ за помощ. По време на тези срещи тя често целува бедните, дори те да са болни. Към края на живота си тя работи по 20 – 22 часа на ден във фондацията, често игнорирайки молбите на съпруга си да си почива.