Палàцо Киаблèзе (, букв. „Дворец „Шабле““) е аристократическа резиденция в центъра на Торино, Северна Италия, разположена вляво от Кралския дворец, с главен вход към Пиаца „Сан Джовани“. Между 1958 и 1985 г. в него се помещава Националният музей на киното, а от 1997 г. сградата е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като елемент от серийния обект „Савойски кралски резиденции“.
Днес дворецът е седалище на няколко регионални структури на италианското Министерство на културата, включително Регионалния секретариат на Пиемонт и различни управления по археология, изящни изкуства и пейзаж за Торино, Алесандрия, Асти, Кунео, Биела, Новара, Вербано Кузио Осола и Верчели. Той служи и като център за временни изложби към комплекса на Кралските музеи.
Като една от резиденциите на Савойската династия, Палацо Киаблезе съхранява произведения на Анджело Мария Кривели, Анджело Чиняроли, Клаудио Франческо Бомон, Джовани Маргиноти, Чезаре Талоне, Грегорио Гулиелми, Франческо Де Мура, Матия Франческини, Гаетано Отани, Джовани Алберони и Микеле Антонио Рапу.
История XVI – XVII век
Почти със сигурност датиращ от XVI век, дворецът е изграден от херцог Емануил Филиберт Савойски върху по-стари средновековни жилищни постройки. Той е част от по-широкия проект на херцога за обновяване на площада пред двете основни резиденции – Херцогския (по‑късно Кралски) дворец и Замъка (бъдещ Палацо Мадама), като градоустройствената реорганизация е поверена на архитекта Асканио Витоци.
Първите собственици на Палацо Киаблезе са маркиза Беатриче Лангоско и съпругът ѝ Франческо Мартиненго ди Малпага, които получават сградата като дар от херцога; от него маркизата има три деца.
Сградата се връща под контрола на Савойската династия в началото на XVII век. През 1600 – 1601 г. в нея отсяда кардинал Пиетро Алдобрандини, поканен в Торино от папа Климент VII при Карл Емануил I, за да посредничи в спора между Савойската династия и Кралство Франция относно Маркграфство Салуцо. Алдобрандини се завръща през 1608 г., за да присъства на сватбите на дъщерите на херцога – Маргарита и Изабела Савойски, съответно с Франческо IV Гонзага и с Алфонсо III д’Есте.
От 1642 г. дворецът става резиденция на бившия кардинал Маврикий Савойски и на съпругата му, племенницата му Лудовика Кристина Савойска. От този период са запазени малко елементи, разпознаваеми в късата част на лоджията с арки върху тоскански колони, във втория двор към църквата „Сан Лоренцо“ и в някои сервизни помещения с недекорирани дървени тавани.
XVII век и намеса на Алфиери
През 1753 г. Карл Емануил III предоставя двореца на сина си Маврикий Савойски, херцог на Шабле, от когото идва и името на сградата. Обновяването и разширяването на апартаментите е възложено на придворния архитект Бенедето Алфиери, наследник на Филипо Ювара. Той извършва мащабни промени – частични разрушения, реконструкции и нови обеми, които оформят днешния външен и вътрешен облик на Палацо Киаблезе.
През монументална порта в масивната тухлена фасада към катедралата се влиза в атриум с портик, поддържан от колони и каменни стълбове, с кръстати сводове. Оттам се достига до два вътрешни двора, разделени от централен корпус, завършен през 1761 г. Портикът между Пиаца Сан Джовани и Пиацета Реале, както и галерията над него на белетажа, свързват двореца с Кралския дворец, с който той споделя обща периметърна стена.
Величественото мраморно стълбище (1753 – 1754) води към придворните апартаменти. Две декоративни кампании – 1756 – 1758 и 1760 – 1764 г., оформят залите с изглед към Пиацета Реале, организирани в двойна анфилада, предназначена за церемониални функции.
Алфиери организира позлатената щукатурна украса и изисканите боазери и обзавеждане, изпълнени по профренски модели от екипи скулптори като Бартоломео Папа, Анджело Мария Сомасо, Енрико Битли, Джузепе Болина, Джовани Батиста Санбартоломео, както и от резбарите Джовани Батиста Болджиè, Джовани Антонио Рива, Антонио Гритела и позлатаря Бартоломео Монтичели. Живописната украса в залите, концентрирана главно върху големите външни врати, е дело както на водещи торински художници – Микеле Антонио Рапу, Матия Франческини, Клаудио Франческо Бомон, Виторио Амедео Чиняроли, така и на престижни чуждестранни майстори като римлянинът Грегорио Гулиелми, неаполитанецът Франческо де Мура и венецианецът Джовани Батиста Кросато.
Богатството на обзавеждането се подчертава от работите на известния дърводелец Пиетро Пифети, документирани между 1759 и 1767 – 1768 г. (оцелял е неговият двоен шкаф в Залата на нишата), както и от включването на една от най-ценните серии от кралските колекции – гоблените „Житието на Артемизия“, изтъкани в парижката фабрика „Гоблен“ и закупени през 1620 г. за Виктор Амадей I.
От Наполеон до Обединението на Италия
С падането на Стария ред през 1798 г. и с пристигането на революционните войски херцозите на Шабле напускат Торино и търсят убежище първо в Сардиния, а после в Рим, където Маврикий Савойски умира през 1808 г. По време на френската окупация дворецът, както и другите савойски резиденции, е използван от Наполеон Бонапарт и императорското семейство. След като временно служи за седалище на Изпълнителната комисия на Карло Бота, Карло Боси и Карло Джули („правителството на тримата Карловци“), между 1808 и 1814 г. сградата става резиденция на генерал‑губернатора на трансалпийските департаменти Камило II Боргезе и съпругата му Полин Бонапарт. Част от декоративната програма в корпуса между двата двора датира именно от този период и носи белезите на Късния класицизъм от края на XVIII век.
През 1814 г., с разпадането на Първата френска империя, дворецът отново преминава във владение на овдовялата херцогиня на Шабле Мария Анна Каролина Савойска. През 1824 г. тя го завещава на брат си Карл Феликс Савойски, който вече е на трона от 1821 г. Като суверен той предпочита Палацо Киаблезе пред съседния Кралски дворец при престоя си в Торино и умира именно там през 1831 г.
След смъртта на Карл Феликс дворецът преминава към Фердинанд Савойски-Каринян, вторият син на крал Карл Алберт, който носи титлата „херцог на Генуа“. По случай брака му с Мария Елизабет Саксонска през 1850 г. залите са променени и обновени под ръководството на Алфонсо Дюпюи: Малката галерия е преобразувана в спалня на херцогинята. В тази ниша през 1851 г. се ражда дъщеря им Маргарита Савойска‑Генуезка, бъдеща първа кралица на Италия (1878 – 1900).
XX – XXI век Дворецът е обитаван от потомците на Фердинанд Савойски-Генуезки до 1940 г., като между XIX и XX век претърпява функционални промени: добавяне на баня, обновяване на инсталациите и нови вертикални връзки към сервизните помещения. Снимки от началото на XX век показват разкошна княжеска резиденция, в която декорациите от XVIII век съжителстват с еклектичните мебели на херцозите на Генуа.
С избухването на Втората световна война дворецът е оставен на наследниците, които вземат голяма част от обзавеждането. Англо-американските бомбардировки, които опустошават центъра на Торино, особено между през 1943 – 1944 г. нанасят тежки поражения: разрушени са части от монументалните зали към Пиацета Реале, ъгълът към Семинарио Маджоре, покривът и много тавани на белетажа към Пиацета Реале и ул. „XX Сетембре“. Унищожени са мебели, боазери и щукатури, както и цели помещения – спалнята на Елизабет Саксонска, спалнята на херцогинята на Шабле (Мария Анна Савойска), Китайската („Парижка“) всекидневна и параклисът с дървена ламперия, рисувана от Клаудио Франческо Бомон. Сред спасените, но по‑късно разпръснати предмети е и ценното двойно бюро на Пиетро Пифети, върнато едва през 2018 г. от карабинерите на Отдела за защита на културното наследство в Торино.
През 1946 г. дворецът става държавна собственост. Започва дълга реставрация и в сградата се настаняват две дирекции. За да бъдат обзаведени празните приемни, от Херцогския замък на Алие са прехвърлени неокласически мебели и малка група картини, включително серия от платна с изгледи от Пиемонт от Анджело Антонио Чиняроли и двойка картини на Салваторе Фергола с пристигането на Карл Феликс Савойски и Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска в Неапол.
Днес Палацо Киаблезе е седалище на Регионалния секретариат на Пиемонт към Министерството на културата на Италия. Постепенните реставрации и преместването на офисите в по‑малко значими помещения целят възстановяване на вида на разкошна династична резиденция и оформяне на музейна обиколка. Благодарение на доброволците от Туринг Клуб дворецът е отворен за посещения: достъпни са Швейцарската зала, Залата на бодигардовете, Залата на камериерите, гардеробната, Парадната зала, трапезарията, галерията „Чиняроли“, Залата на френските гоблени (XVII в.), а по‑късно – и Залата на пажовете, параклисът, Леденият салон, спалнята на херцога на Шабле, залата за аудиенции, Малката зала „Алие“, галерията от XVIII век и будоарът на херцогинята на Генуа. Приземният етаж, исторически предназначен за обслужващи функции, днес приема временните изложби на Кралските музеи.
Дворецът може да бъде посещаван безплатно, от понеделник до петък, 14:30 – 17:30, само с организирана обиколка, водена от доброволци на „Приятели на Кралския дворец“.
Зали Фоайе и монументално стълбище Фоайето и монументалното стълбище оформят представителния входен ансамбъл на Палацо Киаблезе и носят най-ясно почерка на Бенедето Алфиери. Той проектира квадратните гранитни пилони и дорийските колони, а стъпалата са от бял мрамор от Понт Канавезе. Големите фенери по стълбището са добавени през XIX век.
В центъра на балюстрадата се издига мраморната статуя на Карл Феликс в одеждите на Велик магистър на Ордена на Благовещението, дело на новарския скулптор Антонио Бизети, ученик и сътрудник на Карло Финели. Скулптурата е поръчана от Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска след смъртта на съпруга ѝ и е датирана от 1847 г. На площадката е поставен и бронзов бюст на Фердинанд Савойски-Генуезки, пренесен от една от залите на кралския апартамент.
Швейцарски салон Швейцарският салон е първата представителна зала в церемониалния маршрут на Палацо Киаблезе, предназначена, както и в Кралския дворец, за швейцарската гвардия. Помещението е сериозно повредено при съюзническите бомбардировки през Втората световна война, което налага дълбока реставрация: камината е преместена на противоположната стена, отворени са нови врати за нуждите на офисите и са възстановени някои от щукатурните десюдепорти.
По стените днес е изложена серията големи платна с животински сцени на Анджело Мария Кривели (нар. „Кривелоне“), които първоначално са се намирали в Кралския замък в Монкалиери, след това преминават в Кралския дворец в Торино, а накрая – в Палацо Киаблезе.
Галерия на Чиняроли Галерията на Чиняроли е модерно помещение, оформено след Втората световна война в резултат от следвоенните преустройства на двореца. Днес тук са изложени 31 градски и дворцови изледа от Кралство Сардиния, дело на Анджело Чиняроли, син на пейзажиста Виторио Амедео Чиняроли. Платната са част от серия, поръчана от крал Карл Феликс през 1827 г., и произхождат от замъка в Алие, където се съхраняват още десет от цикъла. Десюдепортите с алегории на Четирите сезона идват от други помещения на Палацо Киаблезе.
Зала на телохранителите Залата на телохранителите запазва до голяма степен своя облик от XVII – XVIII век, съчетавайки оригинални декоративни елементи с по‑късни допълнения. Десюдепортите със сцени на битки, поставени в рокайови рамки, са изпълнени през 1758 г. от художника и сценограф Франческо Антониани.
На голямата стена е разположен картонът „Цезар разглежда стела“, подготвителен за днес неизвестен гоблен, създаден по рисунка на придворния художник Матео Бойс и поставен в залата още през XIX век. Помещението напомня и за дейността на Торинската гобленова манифактура (основана 1731 г. от Карл Емануил III), която под ръководството на Клаудио Франческо Бомон произвежда множество серии гоблени за кралските апартаменти.