Александър Григориевич Лукашенко (, ) е беларуски диктатор, президент на Беларус от 1994 г. Преди да влезе в политиката, той е директор на совхоз (съветско стопанство). Беларус при управлението на Лукашенко е описвана като „последната европейска диктатура“. От 2006 г. както той, така и други високопоставени лица в Беларус, са подложени на санкции от страна на Европейския съюз и САЩ заради нарушения на човешките права.
Биография Родът на Александър Лукашенко произхожда от село Собичеве в Сумска област, Украйна.
Лукашенко следва педагогика и агрономство. Тренира хокей на лед. От 1975 до 1977 г. работи като инструктор на съветските гранични войски в Брест. Следва кариера в КПСС и директорски пост в совхоз. По време на пуча срещу Горбачов подкрепя пучистите. Сам нарича себе си ученик на Евгений Примаков. Застъпник на запазването на СССР.
Предизборни кампании След като придобива репутация на виден борец срещу корупцията,Reportages dans cette Biélorussie diabolisée La formation du capital privé s’accompagne d’un développement concomitant de la corruption à grande échelle, au point qu’en 1993, un député est chargé par le parlement d’un rapport sur ce sujet. Dès sa publication, le dit rapport fait le tour du pays, et son auteur, un ancien directeur de sovkhoze parfaitement inconnu nommé Alexandre Loukachenko, devient en quelques jours une des personnalités les plus en vue.la Banque mondiale créditait le pouvoir d’avoir restauré l’économie post soviétique délabrée (à la différence des autres pays de la CIE), et créé les conditions d’une croissance „réelle et robuste“ dont les bénéfices „ont été largement répartis au sein de la population“. Лукашенко е избран през 1993 г. за президент на антикорупционния комитет в беларуския парламент. Въпреки че запазва тесни връзки с комунистическите партии, той изпада в немилост вследствие на множеството си критики срещу корупцията и привилегиите на номенклатурата. В края на 1993 г. той обвинява 70 висши функционери и най-вече Станислав Шушкевич, президента на парламента, в корупция, включително отклоняване на фондове за лични цели. Обвиненията на Лукашенко водят до вот на доверие, който Станислав Шушкевич загубва.
Нова конституция е изготвена в началото на 1994 г., предвиждаща провеждането на демократични президентски избори след юли следващата година. Шестима кандидати се регистрират, сред които Лукашенко, Шушкевич и Вячеслав Кебич.
Избори 1994 Александър Лукашенко идва на власт след изборите от 1994 г. Дотогава премиер и очакван победител е Вячеслав Кебич. Оценката на наблюдателите е следната: „Независимите наблюдатели характеризираха тези избори като относително свободни и демократични, отбелязвайки при това използването на административния ресурс и елементите на „черен пиар“ против конкурентите на премиера.“ Въпреки това на първия тур Лукашенко чрез своите открояващи се предизборни лозунги, сред които основен е „да се разгроми мафията“, постига на първия тур 45%, а на втория спечелва с над 80%.
Избори 2001 Кампанията на Лукашенко за 2001 и 1994 имат сходни лозунги: контрол на икономиката, партньорство с Русия (с отказ за режисиране на собствена перестройка), силна президентска власт за съхраняване на реда, противопоставяне на разширението на НАТО на изток, противопоставяне на демократичните модели, които въплъщават западните държави, а също и недопускане на идеята за каквото и да било сътрудничество с коя да е от западните държави. На изборите от 2001 г. заключението на наблюдателите от ОНД е следното: „Изборите спазват беларуския избирателен закон и избирателната активност е висока.“, според ръководителя на мисията на ОНД Владимир Рушайло на пресконференция в Минск. ОССЕ, макар да критикува изборите по своите стандарти, заключава: „Избирателният ден бе спокоен и без инциденти“. На 9 септември 2001 г. Лукашенко отново е преизбран за президент на Беларус с почти същия процент гласували както през 1994 г.
Избори 2006 Програма на Лукашенко по следните въпроси: За съперниците: „Често ме упрекват: Как така позволявате да се говори всичко това по телевизията? Драги мои, ако аз му бях забранил да говори по телевизията, вие нямаше да узнаете какъв дебил е.“ За Милинкевич и Козулин: „Що за опозиция е това, щом се издържа на финанси от запада? Добре е известно: който плаща, той поръчва музиката.“ За външната политика: „По-нататъшното строителство на Съюзната държава е стратегическа задача, а братска Русия – наш най-важен партньор.“ За жилищния проблем: „По броя построени квартири на хиляда души ние изпреварихме всички страни от ОНД и Балтика. В 2010 г. обезпечеността ще съставлява поне 25 m² на човек. Още в следващите две години ще бъде прекратен произволът в ценообразуването на цените на жилища. Тяхната стойност трябва да бъде снижена двукратно, да се опростят условията за кредитиране. Нашият ориентир: на всяко младо семейство – квартира не по-късно от три години след встъпване в брак. А на многодетните семейства държавата ще я плати: при пет деца 100%, четири – 50%, три – 30%.“ За образованието: „В 2010 г. разходите за образование ще съставляват 10% от БВП“
На тези избори нахлуват значително повече западни наблюдатели, което е разкритикувано от ОНД в следното изявление (Реакции на наблюдателите от ОНД): „Превзетите заявления, грубите оценки, а също и прозвучалите в навечерието на изборите от страна на редица държави предупреждения за готовността от прилагане на различни видове ограничителни мерки от политически и икономически характер наблюдателите от ОНД смятат за стремеж да се окаже въздействие на хода на избирателния процес. Наблюдателите от ОНД смятат за необходимо да отбележат, че президентските избори в Беларус преминаха на фона на кампания на безпрецедентен външен натиск. Международните наблюдатели от Общността на независимите държави смятат, че изборите за Президент на Република Беларус, състояли се на 19.III.2006 г., бяха проведени в съответствие с нормите на действуващото в страната избирателно законодателство и са протекли при висока избирателна активност. Наблюдателите от ОНД признават президентските избори за свободни, открити и прозрачни.“ – Владимир Рушайло на пресконференция.
Самодържавно управление Въпреки многото критики Лукашенко отхвърля отправените му упреци относно неговата авторитарна политика, утвърждавайки, че е единствената алтернатива на нестабилността. Той нарича себе си „човек на народа“. Заради неговия начин на управление, той често бива наричан „бацька“(), което буквално преведено означава „бащица“ (1. Разг. Умалително-гальовно от баща. 2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга), но и вожд на клан в историята на славянските народи.
Външна политика и отношение към НАТО и Запада Критики към Запада На въпрос за НАТО: „Ние я смятаме за нелегална организация. Ние договорихме със САЩ да разпуснем Варшавския пакт, а те да премахнат НАТО. Пактът изчезна. НАТО набира сили. Още по-зле, американците даже не изискват мнението на своите европейски партньори. Не е възможно да се гарантира, че това няма да бъде началото на процес на дестабилизация на нашия спокоен континент, което може да достигне до глобален конфликт.“Le monde, Article publié le 21 Juillet 2007
Александър Лукашенко обвинява чуждите правителства в конспирации срещу него, затова през април 1998 г. той експулсира посланиците на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Гърция, Италия и Япония, и не се впечатлява от имунитета на дипломатическите здания. Макар и посланиците да успяват да се върнат, Лукашенко засилва устните си атаки срещу Запада. Той описва своите политически опоненти като марионетки на Западните сили, враждебни нему, изпъжда делегация на МВФ, изобличавайки ги като мошеници („d'escrocs“, sic), а също и разобличава Западните държави в конспирация на Олимпийските игри в Нагано, за да съкратят броя спечелени беларуски медали. Лукашенко затвърждава властта си, затваряйки опозиционни вестници и увеличавайки влиянието на КГБ (Беларус е единствената държава от бившия СССР, съхранила това наименование).
След срутването на Световния търговски център той е единственият държавен глава, който не е изказал съболезнования на съответното посолство, а на 29 април 2008 г. обявява 10 от 15-те му членове за персона нон грата и с това съкращава състава му, което обосновава с отказа на американския представител да удовлетвори прошението за редуциране на този състав.Подробно новината за решението на Беларуското външно министерство Към предисторията на дипломатическия конфликт спада въвеждане на санкции от САЩ срещу компанията „Белнефтехим“. На това президентът Александър Григориевич отговаря, че ще „изрита“ („вышвырнуть“, sic) посланичката на САЩ Карен Стюарт, нещо, което дотогава не е предприел
След като ОССЕ твърди, че изборите от 2006 г. били недемократични и манипулирани от властимащите, САЩ заявяват, че не приемат резултатите от изборите и настояват за тяхното ново провеждане при нови условия, ЕС засилва санкциите срещу правителството на Беларус, като забранява на Лукашенко и неговите приближени да се издават входни Шенгенски визи, в отговор на въпрос относно тези мерки от страна на западните държави Лукашенко заявява: „не съм откраднал нищо и нямам никакви сметки в чуждестранни банки“,Berliner Morgenpost am 25. Januar 2007 чрез което противопоставя себе си на средствата на съществуване на опозицията.
Александър Лукашенко се изказва критично за финансовата зависимост на опозицията от „подаяния от чужбина“, има се предвид нейното финансиране от чуждестранни организации. „Обществената дейност е по природа безкористна, но някои личности извличат изгоди от нея“. Той отъждествява борбата на опозицията срещу него с борба срещу целокупната държава: „Заетите в опозицията страдат от безсънни нощи, веднага щом някой от Запада се изкаже благосклонно за Беларус... Интересите на държавата и гражданите не са предмет на тяхната дейност.“Текст на изявлението
Александър Лукашенко се отнася пренебрежително и към наложените от Запада санкции и изявява готовност за сътрудничество с държави, които не потискат Беларус: „Запазете си визовите ограничения, какво ме засягат те? Да не би да няма накъде другаде да летя или пътувам? Тези ограничения постановявам аз!“Текст на изявлението
На реч пред парламента още веднъж подчертава, че Западът не е „conditio sine qua non“ за Беларус, тъй като Беларус не може принуди Запада към диалог и сътрудничество, ако този не желае това: „Тогава ще си намерим други партньори по света, от които има предостатъчно.“Текст на изявлението на DEUTSCHE WELLE, посетен на 3 юни 2008 г.
Сътрудничество със Запада От друга страна при пристигането на новия немски посланик в Минск става видно, че Александър Лукашенко не счита въздействието на всички западноевропейски страни за деструктивно, защото на церемонията по приемането на акредитационните писма от д-р Мартин Хекер през юли 2004 г. заявява, че Федерална Република Германия след Руската Федерация е вторият по значимост търговски партньор и че между двете страни „икономическите отношения ще изградят основата на взаимните интереси и доброто реноме“.
Президентът се изказва похвално и за това, че Германия през 2000 г. заема много строга позиция (по времето на федералния канцлер Герхард Шрьодер) срещу страните, стремяли се тогава към изолацията на Беларус. Лукашенко изразява и надеждата, че Беларус ще се превърне в „най-надеждния партньор на Германия“. В отговор на това немският посланик подчертава, че е пристигнал в Минск с огромно удоволствие споделя за голямата симпатия, която Германия изпитва към Беларус и нейния народ. „Беларус не е такава част от Европа, която може да се загърбва“ – д-р Мартин Хекер.Пълен текст на новината „Belarus sei ein nicht wegzudenkender Teil Europas“
Антисемитски скандал