Йота̀цията,Справка от РБЕ за думата йотация. наричана още йотуванеСправка от РБЕ за думата йотуване.Справка от РБЕ за думата йотувам. и йотиране,Справка от РБЕ за думата йотиране.Справка от РБЕ за думата йотирам. е фонетично явление, при което се вмъква звукът „й“ пред гласна в началото на сричка, тоест в началото на дума или между две гласни. Съгласната „й“ и следващата гласна образуват двугласна.Тодор Бояджиев, Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков, „Граматика на съвременния български книжовен език в три тома“, том 1 – „Фонетика“, издателство „Абагар“, София, 1998, ISBN 954-584-235-0, стр. 139.
Йотуването в българския език Йотуването е различимо най-ясно при пренастройване на гласовия апарат от предна към задна гласна: [лайе], [гнойен]; и в обратна посока: [пийа], [милейа].
Само йотацията от втория вид се приема за книжовна: приятел, сияен.
Йотацията от първия вид се проявява само при отпадане на непостоянно е след гласна; в тази позиция се появява й: таен – тайно; боен – бойна.
Йотуване на окончания се среща в основните форми и в обръщенията: България, фея; Българийо, фейо.
Йотуване не се появява между представка и корен, дори когато възниква съчетание от две гласни: приобщавам, преобувам.
В българския книжовен език думи от чужд произход се йотуват само в края: материя [материйа], идея [идейа], химия, Франция.
Книжовната норма не допуска йотуване на чужди думи в средисловието: материален [материален], идеален [идеален], официален, реален.
Изключения: християнство, християнин, християнка; софиянец, софиянка; плеяда.
Спрямо йотуването в средисловието се допуска свобода при личните имена от чужд произход: Мариана и Марияна.
Обаче само формата Мария се приема от книжовната норма.
Етимология Названията йотация, йотуване и йотиране произхождат от названията на: – латинската буква йот (J), означаваща звука „й“;Справка от РБЕ за думата йот. – буквата йота (ι), която е деветата буква от гръцката азбука и е била използвана в българската азбука до XIX век (і).Справка от РБЕ за думата йота.
Транскрипция на буквата J При транскрипция буквата J (йот) в зависимост от следващата гласна се предава на български с „Я“, „Ю“, „Й“ или „Ь“. Когато е поставена след съгласна, тази буква означава не звука „й“, а мекост на предходната съгласна, т.нар. палатализация,Справка от РБЕ за думата палатализация. която е явление, различно от йотацията.
Буквата йот се среща в различни думи, по-специално в географски названия, в следните европейски държави: Германия, Дания, Белгия, Холандия, Исландия, Гренландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Австрия, Люксембург, Лихтенщайн, Италия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Малта, Албания, Фарьорските острови и част от Швейцария.
В езиците на Англия, Испания, Турция, Румъния и Франция буквите I и Y участват във форми на йотуване.
Правилата за транскрипцията на географски названия на български език се определят от специална наредба.Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството, обнародвана в Държавен вестник, бр. 60 от 4 юли 1995 г., допълнена в бр. 72 и 106 от 1995 г. и бр. 4 от 1999 г.
Съчетанието JA се транскрибира с българско Я.
Примери: В началото на думата: Яде (Jade) – залив в Германия. В средата на думата, след съгласна: Любляна (Ljubljana) – столицата на Словения. В края на думата, след съгласна: Баня Лука (Banja Luka) – град в Босна и Херцеговина. След гласна: Логарая (Llogaraja) – национален парк в Албания.
Съчетанията JU и JÜ се транскрибират с българско Ю; те се срещат само в началото на думите. Само в шведски думи се срещат съгласни букви (D, G, H, L) пред JU и JO; тези съгласни не се произнасят. В норвежки и шведски названия съчетанието JO в началото на думата се транскрибира като Ю.
Примери: JU: Юденау (Judenau) – град в Австрия. JÜ: Юлих (Jülich) – град в Германия. Шведско JU след съгласна: Юра (Djura) – село в Швеция. Шведско JO след съгласна: Ю (Hjo) – град в Швеция. Шведско JO в началото на дума: Юнсторп (Jonstorp) – село в Швеция. Норвежко JO в началото на дума: Юндал (Jondal) – община в Норвегия.
Съчетанията JO, JÖ, JE и JÄ се транскрибират съответно с ЙО, ЙО, ЙЕ и ЙЕ само в началото на думата и след гласните А и Е (след тези гласни в страните със сърбохърватски названия не се извършва йотация).
Примери: JO: Йонково (Jonkowo) – село в Полша. JÖ: Йорн (Jörn) – село в Швеция. JE: Йелча (Jelcza) – село в Полша. JÄ: Йегербрюк (Jägerbrück) – село в Германия. След А: Лайош (Lajos) – унгарско мъжко име. След Е: Анджейево (Andrzejewo) – село в Полша.
Съчетанията JO и JÖ се транскрибират с ЬО, когато пред тях има съгласна.
Примери: JO: Фьоне (Fjone) – село в Норвегия. JÖ: Бьорке (Björke) – село в Швеция.
Буквата J не се предава на български, когато стои едновременно след съгласна и пред Е или Ä.
Примери: JE: Лютенбург (Lütjenburg) – град в Германия. JÄ: Беста (Bjästa) – град в Швеция.
Буквата J не се предава на български при транскрибиране на сърбохърватски думи, когато пред съчетанието JE стои някоя от гласните А, Е, I, О или U.
Примери: След А: Сараево (Sarajevo) – столица на Босна и Херцеговина. След Е: Висеец (Visejec) – село в Словения. След I: Риека (Rijeka) – град в Хърватия. След О: Сладоевци (Sladojevci) – село в Хърватия. След U: Крагуевац (Kragujevac) – град в Сърбия.
Буквата J не се предава на български, когато е последната буква в сърбохърватски думи.
Пример: Сен (Senj) – град в Хърватия.
Буквата J не се предава на български, когато участва в съчетанието JI в средата или в края на думата.
Примери: В средата на думата: Кониц (Konjic) – град в Босна и Херцеговина. В края на думата: Горни Вакуф (Gornji Vakuf) – град в Босна и Херцеговина.
Вижте също Речник на чуждите думи в българския език, Иван Габеров (вж. Приложение на стр. 700). Копитарица
Източници
Категория:Фонетика и фонология