Дейм Джейн Морис Гудол ОБИ (), родена с името Валери Джейн Морис-Гудол, преди баронеса Джейн ван Лауик-Гудол, е английска приматоложка и антроположка.Holloway, M. (1997) Profile: Jane Goodall – Gombe's Famous Primate, Scientific American 277(4), 42 – 44. Смятана за най-големия експерт по шимпанзета в света, Гудол е известна най-вече с 60-годишното си изследване върху социалните и семейните отношения при дивите шимпанзета. През 1960 г. за първи път отива в Националния парк „Гомбе“ в Танзания.
Тя е основателка на института „Джейн Гудол“ и програмата „Корени и разклонения“, като работи усилено по въпросите за опазването и хуманното отношение към животните. Гудол е член на борда на проекта „Нечовешки права“ от основаването му през 1996 г. През 2002 г. Джейн Гудол е обявена за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.
Ранни години Валери Джейн Морис-Гудол е родена на 3 април 1934 г. в Хампстед, Лондон,Morris-Goodall, Valerie J in Register of Births for Hampstead Registration District, volume 1a (1934), p. 748. в семейството на бизнесмена Мортимър Хърбърт Морис-Гудол (1907 – 2001) и Маргарет Мифани Джоузеф (1906 – 2000),England & Wales, Civil Registration Death Index, 1916 – 2007. писателка от Милфорд Хейвън, Пембрукшър,1911 England Census която пише под псевдонима Вейн Морис-Гудол.
По-късно семейството се премества в Борнмът и Гудол започва да посещава „Ъпландс“, независимо училище в близкия Пул.
Като дете вместо плюшено мече бащата на Гудол ѝ подарява плюшено шимпанзе, на което дава името Джубайли. Гудол споделя, че с привързаността ѝ към играчката е започнала любовта ѝ към животните, като добавя: „Приятелите на майка ми се ужасиха от тази играчка, мислейки, че ще ме уплаши и донесе кошмари“. Джубайли е заел своето място на скрина в дома на Джейн в Лондон.
Африка Гудол притежава голяма страст към животните и Африка, която я води до фермата на неин приятел в Кения през 1957 г. Там започва работа като секретарка и следвайки съвета на своя приятел, се обажда на известния кенийски археолог и палеонтолог Луис Лики, с когото си уговаря среща, на която да обсъдят животинския свят. Лики вярва, че изследването върху големите маймуни може да даде данни за поведението на ранните човекоподобни и затова търси специалист по шимпанзета. Тогава той предлага на Гудол да започне работа при него като секретарка. След като получава одобрението на своята съизследователка и съпруга, известната палеонтоложка Мери Лики, Луис изпраща Гудол в Олдувай в Танганика (дн. Танзания), където осъществява своите планове.
През 1958 г. Лики изпраща Гудол в Лондон, за да изучава поведението на приматите с Осман Хил и анатомията на приматите с Джон Напиер. Лики събира средства и на 14 юли 1960 г. Гудол отива в Националния парк „Гомбе Стрим“, като става първият член от екипа, наречен „Тримати“ (в него се включват приматоложката Даян Фоси и Бирут Галдикас). Тя е придружена от майка си, чието присъствие е необходимо, за да се удовлетворят изискванията на Дейвид Ансти, главен надзирател, който се грижи за тяхната безопасност. Гудол получава огромна подкрепа от майка си, която я насърчава да започне кариерата си в приматологията, която по онова време е доминирана от мъже. Гудол заявява, че жените не са били приети в тази област, когато е започвала изследванията си в края на 50-те години.Morgen, B.(Director).(2017). Jane [Motion Picture]. United States: National Geographic Studios В наши дни областта на приматологията се състои почти равномерно от мъже и жени, отчасти благодарение на усилията на Гудол и нейното насърчаване на младите жени да се присъединят към тази област.She Walks with Apes, CBC/Radio Canada, www.cbc.ca/natureofthings/features/louis-leakey-selected-three-women-to-study-the-great-apes-they-inspire-youn.
Лики урежда финансиране и през 1962 г. изпраща Гудол, която няма висше образование, да учи за образователна степен в Кеймбриджкия университет. Тя отива в Нюнам колидж към Кеймбрижкия университет и получава докторска степен по етология. Тя става осмият човек, на когото е разрешено да учи за докторска степен там, без да е преминала обучение в образователните степени бакалавър и магистър. Дисертацията ѝ Поведението на свободно живеещите шимпанзета е успешно защитена през 1965 г. под ръководството на Робърт Хиндъл. В нея Гудол подробно описва първите пет години, през които се е обучавала в резервата „Гамбе“.
Личен живот Гудол се омъжва два пъти. На 28 март 1964 г. сключва брак с нидерландския благородник и фотограф на дивата природа барон Хуго ван Лауик в англиканската църква в Челси, Лондон, и става известна по време на брака им като баронеса Джейн ван Лауик-Гудол. На двойката се ражда син през 1967 г., кръщават го Хуго Ерик Луис. През 1974 г. Джейн и Хуго се развеждат. На следващата година тя се омъжва за Дерек Брайсън (член на парламента на Танзания и директор на националните паркове в страната). Бракът им продължава до 1980 г., когато Брайсън умира. С позицията си в правителството на Танзания Брайсън успява да защити изследователския проект на Гудол и да наложи ембарго върху туризма в „Гомбе“.
Въпреки че Гудол се занимава с изследвания върху шимпанзета повече от 60 години, заявява, че кучето е любимото ѝ животно.
Гудол изразява очарованието си към Голямата стъпка.
На въпрос дали вярва в Бог, Гудол казва през септември 2010 г.: „Нямам представа кой или какво е Бог. Но аз вярвам в някаква голяма духовна сила. Усещам го особено, когато съм навън в природата. Това е нещо, което е по-голямо и по-силно от това, което съм, или това, което е някой. Чувствам го. И това ми е достатъчно“.Jane Goodall's Questions & Answers, Readers Digest, p. 128, September 2010
Гудол страда от прозопагнозия, заболяване, което затруднява разпознаването на познати лица.
Работа Изследователско проучване в Национален парк „Гомбе“
Гудол е най-известна с изследванията си, посветени върху социалния и семейния живот на шимпанзето. През 1960 г. тя започва да изучава общността на шимпанзето Касакела в Национален парк „Гомбе“ в Танзания. Вместо да номерира шимпанзетата, които наблюдава, тя им дава имена като Фифи и Дейвид Грейбърд и забелязва, че имат уникални и индивидуални личности, което представлява нетрадиционна идея за онова време.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Тя открива, че „не само човешките същества имат личност, които са способни на разумна мисъл и (или) емоции като радост и скръб“.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Също така наблюдава поведения като прегръдки, целувки, потупвания по гърба и дори гъделичкане, които смятаме за „чисто човешки“ действия.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Гудол настоява, че тези жестове са доказателство за „близките, подкрепящи и привързани връзки, които се развиват между членове на семейството и други индивиди в общността, които могат да продължат през продължителността на живота им повече от 50 години“.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Тези открития предполагат, че приликите между хората и шимпанзетата са не само в сходните гени, но и в емоциите, интелигентността и семейните и социални отношения.
Изследователските проучвания на Гудол в „Гомбе“ са известни на научната общност, като оспорват две отдавнашни вярвания, че само хората могат да конструират и използват сечива и че шимпанзетата са вегетарианци.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Докато наблюдава едно хранене на шимпанзе в термитна могила, тя забелязва, че то многократно поставя стръкове трева в термитните дупки, след което изважда стръковете от дупките, по които са прилепнали термити, ефективен „риболов“ на термити.Goodall, Jane. Reason for Hope: A Spiritual Journey. New York: Warner Books, 1999. Джейн наблюдава шимпанзета, които пречупват клони на дърветата и откъсват листата по тях, а по този начин клоните стават „по-ефективни“ – форма на модификация, която е рудименталното начало на изработката на сечива. Хората отдавна се разграничават от останалото животинско царство като „Човекът, служещ си със сечива“. В отговор на революционните констатации на Гудол, Луис Лики пише: „Сега трябва да предефинираме човека, да предефинираме сечивото или да приемем шимпанзетата като хора!“.Tool UseThe Jane Goodall Institute: Chimpanzee Central, 2008.
Освен мирното и привързано поведение, което наблюдава, Гудол открива и агресивната страна на шимпанзетата в „Гомбе“ – те систематично ловуват и изяждат по-малки примати като колобусите.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Гудол гледа как ловна група изолира един колобус високо на едно дърво, блокира всички възможни изходи, след което едно шимпанзе се покатерва нагоре, пленява и убива колобуса. След това останалите взимат части от трупа, споделяйки с други членове на ловната група, в отговор на поведението на просия. Шимпанзетата в „Гомбе“ ежегодно убиват и изяждат една трета от колобусите в резервата.Jane Goodall's Wild Chimpanzees Това се оказва основна научна находка, която оспорва предишните концепции, отнасящи се до диетата и поведението на шимпанзето.
Но може би по-стряскаща и смущаваща е тенденцията за агресия и насилие в рамките на групата на шимпанзето. Гудол наблюдава доминиращи женски, които умишлено убиват други женски, за да запазят своята доминация,Jane Goodall's Wild Chimpanzees стигайки понякога до канибализъм. За това поведение на шимпанзетата Джейн споделя: „През първите десет години на изследването вярвах […], че в по-голямата си част шимпанзетата в „Гомбе“ са по-добри от човешките същества. […] Тогава изведнъж открих, че те могат да бъдат брутални – че те като нас имат по-тъмна страна на своята природа.“ В мемоарната си книга Through a Window: My Thirty Years with the Chimpanzees of Gombe тя описва войната на шимпанзетата в „Гомбе“ през 1974 – 1978 г. Нейните открития революционизират съвременните познания за поведението на шимпанзето и са допълнителни доказателства за социалните сходства между хората и шимпанзетата, макар и по много по-мрачен начин.
Гудол се отличава от традиционния начин, тъй като именува всяко шимпанзе, вместо да го номерира. Номерацията е почти универсална практика по онова време и се смята за важна за предотвратяването на потенциална емоционална привързаност между учения и изучавания обект. Отдалечаването ѝ от други изследователи също я кара да развие тясна връзка с шимпанзетата и да стане единственият човек, приеман някога в обществото на шимпанзетата. Тя е най-нископоставеният член на семейство за период от 22 месеца. Сред шимпанзетата, получили имена от Гудол в „Гомбе“, са: Дейвид Грейбърд, сиво-брадат мъжки екземпляр, който пръв се сближава с Гудол;Gombe National Park, Chimpanzee Central, Janegoodall.org Голиат, приятел на Дейвид Грейбърд, първоначално алфа мъжкият, получил името си заради смелата си природа; Майк, който чрез своята хитрост и импровизация измества Голиат като алфа мъжкар; Хъмфри, голям, силен и побойник; Джиджи, голяма и стерилна женска, която се възхищава от това, че е „леля“ на всякакви млади шимпанзета или хора; Господин Макгрегър, воюващ по-възрастен мъжки екземпляр; Фло, доминираща женска, с луковичен нос и разкъсани уши, майка на Файгън, Фейбън, Фройд, Фифи и Флинт;Flo (approx. 1929 – 1972), Chimpanzee Central, Janegoodall.orgFifi (1958 – 2004), Chimpanzee Central, Janegoodall.org Фродо, второто дете на Фифи, агресивен мъжки екземпляр, който често напада Джейн и в крайна сметка я принуждава да напусне групата, когато става алфа мъжкар.
Институт „Джейн Гудол“
През 1977 г. Гудол създава института „Джейн Гудол“, който подкрепя изследванията в „Гомбе“ и е световен лидер в усилията за защита на шимпанзетата и техните хабитати. С деветнадесет клона по целия свят институтът е широко признат в програмите за развитие и опазване на Африка. Нейната глобална младежка организация от Хонконг „Корени и разклонения“ започва работа през 1991 г., когато група от 16 тийнейджъри се среща с Гудол на задната ѝ веранда в Дар ес Салаам, Танзания. Те нямат търпение да обсъдят редица проблеми, с които са наясно от първа ръка. Организацията вече има над 10 000 групи в над 100 страни.