Галàсо да Монтефèлтро, наречен още Галасо да Секиано (; * 1240-те, † 1300), от рода Да Монтефелтро, е италиански кондотиер, капитан на наемническа дружина, подест (1289) и капитан на народа на Чезена (1296 – 1300), подест на Арецо (1289 – 1291), граф на Секиано.
Произход Братовчед е на Гуидо да Монтефелтро, един от най-известните кондотиери на своето време и един от най-важните лидери на проимперската партия на гибелините в Романя, граф на Урбино и граф на Монтефелтро (1255 – 1266 и 1282 – 1283), францискански монах.
Биография През 1270 г. е командир на сиенската армия. През 1277 г. е начело на урбинските войски, атакува и разрушава селището Кастел деле Рипе.
На 11 юни 1289 г. предвожда гибелинските войските на Арецо срещу Флоренция в битката при Кампалдино, където губи. След нея Галасо наследява своя братовчед Гуидо да Монтефелтро като подест на Арецо. Той е преизбран на същата длъжност и през 1291 г. През този период, без да се отказва от военната си роля, Галасо се стреми да постигне мир между Арецо и Чита ди Кастело, както и да помири гвелфите и гибелините в Арецо. Именно тези му усилия поставят началото на неговата репутация като просветен управник – слава, която достига чак до Данте Алигиери.
През 1292 г. участва като генерал-капитан и заместник на Гуидо във войната срещу Пиза. В края на конфликта, през 1294 г., вече се намира в Чезена, освободен е от отлъчване от Църквата и възстановен в правата си върху имуществото.
През 1294 г. подкрепя братовчед си Гуидо, който е във война срещу силите на Малатеста, в защитата на Урбино, който наскоро е отвоюван. Впоследствие Пезаро и Чезена също са превзети от Малатеста.
Най-значимият етап от неговата кариера – този, който вероятно на Данте, е периодът на просветеното му управление на Чезена, първоначално като подест през 1289 г., а по-късно и като капитан на народа (1296 – 1300). Присъства на общото събрание за умиротворяване на Романя, свикано от папския легат Гуилермо Дуранте. Именно тогава Галасо достига върха на своето политическо и военно влияние в региона и се утвърждава като ключова фигура на гибелинската партия в региона. Неговата дейност се отличава с храброст и умереност, както и с ясно изразена склонност да подкрепя папските инициативи за помирение между враждуващите страни – усилия, които изглежда дават резултат през 1299 г., когато Галасо е сред основните преговарящи и договарящи се фигури. Заедно с Магинардо ди Сузинана е избран за генерал-капитан на гибелинската лига на комуните в Романя (1296), като се превръща в един от първите архитекти на мирното уреждане на конфликта в областта.
Начело на армията на Чезена, през 1296 г. той превзема Имола от Болоня. Същата година, като подест на Чезена, подлага равнината на Равена на опустошение.
През май 1298 г. Галасо с армията на Чезена обсажда замъка Пиега близо до Сан Лео и го превзема със сила, като кара Бартолино и сина му Ауливари Оливиери да умрат по най-позорен начин, а именно – с набиване на кол, и нарежда Тинацио Оливиери и много други да бъдат убити с меч. Според някои отмъщението за това клане е също толкова безмилостно. До Галасо в Пиега е и неговият роднина Корадо да Монтефелтро, граф на Пиетрарубия. Веднага след като Корадо се връща в замъка си, поданиците му се разбунтуват, разкъсват го на парчета и избиват цялото му семейство. Убит е синът на Галасо и двама от братята му. Освен това бунтовниците, които веднага се поставят под закрилата на Комуна Римини, управлявана от гвелфите Малатеста, държат в плен в продължение на няколко месеца съпругата на Корадо, Констанца, за да се уверят, че не е бременна и че няма да има потомство.
На 23 май 1300 г., заедно с братовчед си Федерико да Монтефелтро, Угучоне дела Фаджола и Уберто Малатеста, Галасо окупира Губио, но месец по-късно перуджанците, водени от Канте Габриели, и папските войски, изпратени от кардинал Наполеоне Орсини .
В литературата Фигурата на Галасо да Монтефелтро е спомената от Данте в песен XXVII на „Ад“ от „ Божествена комедия“ и в пасаж от четвъртия трактат на Convivio. И в двете произведения флорентинският поет и писател си го спомня с голямо възхищение като либерален човек и в никакъв случай роб на богатството, който е искал да управлява града си не като абсолютен господар, а като длъжностно лице, избрано от народа. Той изпуска обаче превземането на замъка Пиега с крайно насилие.
Източници
F. Ugolini, Storia dei conti e duchi d Urbino, Volume 1, Firenze, Grazzini, 1859. G. Franceschini, I Montefeltro nei primi due secoli della loro storia, 1150-1350, 1963. Giuseppe Inzitari, Montefeltro, Galasso da, в Enciclopedia Dantesca (1970) Novafeltria: una giornata dedicata al conte Galasso da Secchiano, “l’impalatore di Piega”, 15 октомври 2018 Galasso da Secchiano, conte di Montefeltro (a cura di Roberto Monachi), Società di studi Storici per il Montafeltro, 2018 Enrico Carboni, Clarice. Galasso da Secchiano e la strage degli Olivieri. 2018
Категория:Да Монтефелтро Категория:Графове в Италия Категория:Италианска аристокрация Категория:Кондотиери